Огромни средства се отделят за борба с наследената масова бедност и за изграждане на нови болници, училища, университети, железопътни линии, пътища и за модернизиране на пристанищата и летищата. В градовете цари истински строителен бум. Всяка година държавата предоставя десетки хиляди новопостроени жилища на най-бедните, живеещи в сламовете около големите градове. За 12 милиона венецуелци, получаващи социални помощи или минималната работна заплата от 210 евро (която от 01.5.07 г. вече е 2,5 пъти по-висока от тази в България!), държавата е изградила специална верига от супермаркети, в които тези хора пазаруват основните хранителни продукти на силно субвенционирани, направо символични цени, с над 50% намаление. А 1 милион от най-бедните и безработните получават тези продукти както и лекарствата изцяло безплатно. Горивата и енергията не се облагат с данъци и акцизи. Бензинът се продава в държавните бензиностанции на цената на своята себестойност. Затова 1 литър струва само 3 цента,* т.е. по-малко от 6 стотинки, а зареждането на един резервоар рядко надхвърля наши 3 лева. С тази политика на евтините горива и енергия, умишлено преследвана от правителството в Каракас докато не изгради национална железопътна мрежа, се дава възможност за неограничена мобилност и на бедните слоеве от населението, а с това значително се покачва и неговия жизнен стандарт.
Но най-впечатляващи са постиженията на венецуелското правителство в сферата на здравеопазването. Медицинското обслужване, операциите и спомагателните медицински средства са безплатни, а лекарствата се продават в държавните аптеки на цена само 10 % от себестойността им. И всичко това се предлага не е само за всеки гражданин на страната, но и за всички латиноамериканци, които се влезли във Венецуела. Затова вече се наблюдава дори «медицински туризъм» от съседна Колумбия, Бразилия и Гвияна, от където бедни хора след многодневни, опасни преходи през джунглите на Ориноко търсят и получават за първи път в живота си квалифицирана медицинска помощ, и то безплатно!
През последните няколко години правителството на Чавес е отделило средства за построяването на 4 500 нови болници и поликлиники, дори и в най-отдалечените населени места в джунглите. Временният недостиг от лекари се компенсира в момента от 30 000 кубински медици. Венецуела си е поставила амбициозната задача до 10 години да образова с кубинска помощ 100 000 лекари и да осигури във всяко населено място поне по един медик.
И въпреки тези огромни социални инвестиции през последните няколко години, страната вече е натрупала валутен резерв от завидни 50 милиарда долара и е изплатила дълговете си към международните финансови институции. Всичко това се дължи на факта, че приходите от продажбата на петрол вече не влизат в джобовете на няколко стотин супербогати семейства, на корумпирани политици и на чуждестранните компании, а постъпват директно в държавния бюджет.
Високохуманната социална ориентация на правителството в Каракас се наблюдава и във външната му политика, която се гради на принципите на международната солидарност и взаимопомощ. Така например, Венецуела инвестира в изграждане на рафинерии и нефтопроводи в Бразилия и Уругвай, с което помага за решаване на енергийните проблеми на тези страни. С венецуелски средства е стартирал и строежа на т.нар. Южен нефтопровод, с дължина 6.000 км. Тя е откупила за милиарди долари аржентински дългове, и с това помогна на тази страна да се освободи от опеката на МВФ и на Парижкия клуб. Каракас продава на бедните на суровини страни от Карибския басейн и Централна Америка петрол на преференциални условия, с отстъпка до — 50% спрямо международните цени. Разплащанията по доставения петрол са на кредит с разсрочка до 25 години при годишна лихва само от 1% или чрез бартерна доставка на стоки. На Куба е предоставена възможността да се издължава чрез изпращането на споменатите 30.000 лекари и учители. А за Боливия доставя горива от началото на годината дори безплатно. Благодарение на стабилните си приходи от петрола и политиката на тяхното одържавяване Венецуела е мотор на серия трансконтинентални социални инициативи, каквато е осъществяваната съвместно с Куба Операция «Чудо». В рамките на тази инициатива над 200.000 души с ниски доходи от цяла Латинска Америка, страдащи от офталмологични заболявания, вече са превозени с венецуелски средства до специализирани клиники в известната с високите си постижения в здравеопазването Куба, където безплатно са им извършени очни операции и зрението им е възстановено. А от 2006 г. подобна програма на име «Мисия чудо» за борба със слепотата е стартирала и в самата Венецуела и вече успешно са оперирани близо 20 000 пациенти, на които безплатно им е върнато зрението.
Венецуела си позволява дори да подпомага социално слабите и в самите Съединени щати (които са няколко десетки милиона), като им продава отоплителна нафта през зимата с намаление от 10 % в своята мрежа от 15 000 бензиностанции в САЩ. Уго Чавес предложи дори построяването на болници в пострадалите от последните урагани райони на щата Луизиана, а Куба екипирането им с медицински персонал. Вашингтон надменно отхвърли този високо хуманен жест.
Условието, което Венецуела поставя на подпомаганите страни, е те в интерес на техния собствен просперитет да преустановят неизгодните за тях контакти с институциите на международния капитал — Световната банка (СБ), Международния валутен фонд (МВФ) и замислената от Съединените щати Общоамериканска зона за свободна търговия (FTAA). Самите латиноамериканци масово възприемат тези институции като проводник на стремежите на САЩ за икономическа експанзия на юг и като основен виновник за тяхната бедност и мизерия. Така например след десетилетни контакти със СБ и МВФ Латинска Америка е задлъжняла с над 1000 млрд. долара, броят на крайно бедните с приходи под 2 $ на ден постоянно расте и достига днес ужасяващата цифра от над 320 милиона души, а неграмотните надхвърлят 200 милиона.
Уго Чавес в своите изказвания най-често назовава Съединените щати само с прозвището «Империята», а Буш с «Мистър война» или «Терорист № 1». Със своята антикапиталистическа и антиамериканска риторика и със социалната си политика той отдавна се е превърнал в любимец на латиноамериканците и трън в очите на Вашингтон. Известна е препоръката на приятеля на управниците в Белия дом - пастор П. Робертсън, излъчена в САЩ по телевизионните канали в най-гледаното време, че е по-евтино да бъде убит Чавес, отколкото да се воюва с него.
Действията в тази насока не закъсняват. През 2002 г. правителството в Каракас стартира реализирането на своята изборна програма за връщане на приходите от петродобива на държавата. Това е свързано с цялостна подмяна на корумпираното бившо ръководство на венецуелската петролна компания PDVSA и денонсиране на сключените от него абсолютно неизгодни за страната експлоатационни договори с чужди нефтени компании, най-вече от САЩ. С тези свои действия правителството на Чавес нанася тежък финансов удар на петролните олигарси в страната и на северноамериканските нефтодобивни концерни, като им отнема възможността да източват приходите от добива на петрол.
На 11 април 2002 г., след многобройни дестабилизиращи саботажни акции, инспирирани от вън и с помощта на богатите и привилегированите от бившата система, реакционните сили и група военни правят неуспешен опит за военен преврат срещу демократично избрания президент на Венецуела. Пучистите, предвождани от индустриалеца Кармона и вицеадмирал Перес завземат президентството след ултиматум, че ще го бомбардират, разпускат демократично избрания парламент, арестуват част от министрите и прочавистките губернатори на провинциите, както и много от привържениците на Чавес. Той също е задържан и отвлечен във военновъздушна база на карибския остров Ла Орчила. Има дори планове легитимният президент да бъде убит при инсциниран опит за бягство, ако не се съгласи да подпише официалното си оттегляне от поста, което Чавес въпреки грозящата го заплахата отказва да направи. В същото време вече текат многомилионни протести в негова подкрепа. В цяла Венецуела над 8 млн. протестират срещу кървавия преврат на Кармона. (Повечето корпоративни медии по света показват само кадри на значително по-малката античавистка демонстрация с 300 000 участници и премълчават многомилионните протести на привържениците на Чавес.)
В Каракас се стига до тежки улични сблъсъци между прочависти и полицията, която тогава е на страната на превратаджиите. По време на тези протести пучистите убиват над 10 души и раняват няколкостотин привърженици на Чавес. Но и това не сплашва масите. В продължение на цели 2 дни хората заливат улиците на страната и протестират в подкрепа на своя президент и искат неговото завръщане. Междувременно от Белият дом по телевизията поздравиха новото правителство на превратаджията Кармона и официално му атестира пълна демократичност при смяната на властта в Каракас!?
