Но подстрекателите и изпълнителите на този преврат си бяха направили погрешно сметката. Мнозинството от армията остана твърдо зад демократично избрания президент Чавес. С нейната подкрепа само 36 часа по-късно президентската гвардия щурмува двореца Мирафлорес и прогони пучистите от него. В същото време базата на острова в Карибско море, където бе задържан Чавес, получава заповед за неговото освобождаване. В същото време на път за о. Ла Орчила вече се намира специален щатски военен самолет, който е трябвало да отвлече Чавес в САЩ.

        С хеликоптер президентът каца в двора на двореца и първите думи на Чавес към ликуващото множество и телевизионните камери са: «Запазете спокойствие! Не отмъщавайте! Не проливайте кръв!». Погледът на човека, спасил се току-що от лапите на смъртта, излъчваше необичайна доброта. За разлика от преврата през 1973 г. в Чили срещу Салвадор Алиенде пучът срещу Уго Чавес не успя. Противно на другите латиноамерикански страни във Венецуела не е престижно членовете на богатия елит да се отдават на военна кариера. Военните тук произхождат от бедните, онеправдани слоеве и затова те останаха верни на своя демократично избран президент. А голяма част от превратаджиите, които успяваха да избягат на 13.4.02 днес се радват на финансово обезпечено политическо убежище в САЩ.

        Само за 3 години след неуспешния преврат правителството на Чавес постигна впечатляващи социално-икономически успехи — той успя да намали безработицата от 33 на под 10 %, и стопански растеж от над 9 %. Разковничето за тези постижения е политиката на поощряване на производствените кооперативи и тяхното щедро държавно кредитиране с безлихвени, дългосрочни заеми. Вече са изградени над 100 000 такива кооператива, в които са намерили препитание милиони венецуелци. Успоредно с успешната политика за преференциално финансиране на този вид икономически субекти е стартирана и програма за мащабна национализация с обезщетение на собствениците по пазарни цени. След успешното одържавяване на петролния сектор и съпътстващите го индустрии през 2005 г. революционното правителство разшири програмата за социализиране и върху стотици други компании, доведени до фалит от техните чуждестранни или местни собственици, които демонтират и изнасят машините, уволняват работници и умишлено саботират производството и икономическата политика на Боливарското правителство. Разбира се при такива предумишлени действия формулата за обезщетение е съвсем друга.

        Такива сценарий за стопанска дестабилизация многократно са проигравани вече в много страни по света. Във Венецуела ударът беше насочен към сърцето на икономиката — нефтодобива, електроснабдяването и частната търговска мрежа за хранителни продукти. Но армията даде решителен отпор на опитите за саботаж. Тя навлезе в нефтените полета, в рафинериите, в петролните терминали, в електростанциите и в складовете с укрити хранителни стоки и възстанови тяхното функциониране и разпределение. А скритите храни бяха конфискувани и пуснати за продажба в държавните магазини. Безкористна помощ от горива и храни изпрати през джунглите и по море Бразилия. Патриотичните, въздържани но категорични действия на армията спасиха в тези напрегнати моменти Венецуела от кървава гражданска война.

        Национализации се прилагат също и срещу земевладелци, които не обработват земите си. В такъв случай те им се отнемат и се предоставят на безимотни селяни, селскостопански кооперативи или на местното индианско население. Днес със закон е ограничена собствеността на едрите земевладелци, които нямат право да притежават повече от 3000 хектара земя (30 кв.км). Докато в края на 90-те години само 2 % от богатото население държат 60 % от обработваемите площи.

        Формулата за преразпределение на собствеността при национализацията на индустриалните предприятия е следната: 51% стават държавно притежание, а 49% се прехвърлят като кооперативна собственост на заетите в тях работници, като съотношението може и да варира. При този модел се набляга на икономическата-финансовата заинтересованост на трудещите се и участието им в самоуправлението на предприятията. Техните директори се назначават частично от държавата и от работниците съответно дела на кооперативната собственост. Така работниците избират и изпращат от своите редици съмениджъри в управата на предприятията.
Държавата принуждава също така чуждестранните предприятия да се трансформират в джойнт-венчъри (смесени дружества) в съотношение 51:49, получавайки по този начин контрол върху тях. Това са успешни действия за социализиране и демократизиране на икономическите взаимоотношения в името на просперитета и благото на цялото общество.

        На неотдавна състоялата се среща на върха на Двете Америки на 4 ноември 2005 г. в аржентинския курорт Мар дел Плата Венецуела предложи като алтернатива на Общоамериканската зона за свободна търговия (FTAA) създаване на основата на икономическия съюз на Южна Америка MERCOSUR на общ латиноамерикански съюз ALBA (ЗОРА) с подчертан социален характер и главна цел - борба с бедността. АLBA вече се реализира между Куба, Венецуела, а от скоро и Боливия, след идването там на власт на Движението за социализъм. Лансира се и идеята за основаването на южноатлантическата отбранителна организация “SATO”, разбира се без участието на Съединените щати. Фаворизираната от САЩ зона за свободна търговия FTAA се натъкна на остра критика и бе отхвърлена от повечето латиноамерикански страни на срещата в Мар дел Плата. Основните й противници са участничките в съюза MERCOSUR - Венецуела, Бразилия, Аржентина, Уругвай и Боливия.

        Преследваната от Боливарската революция визия бе обрисувана в емоционална реч от самия Уго Чавес, произнесена часове преди срещата на върха пред въодушевена 50-хилядна публика на стадиона в Мар дел Плата. В нея той каза:
«... Ние днес сме се събрали тук да погребем тържествено налагания от САЩ проект за Общоамериканска зона за свободна търговия. ... Нашата... задача се състои в това да създадем една нова епоха, една нова история ... за народите на Америка, изградена върху равенство, върху справедливост и мир. Само заедно можем да постигнем целта, да погребем капитализма и да построим Новия социализъм на ХХI век. Това е новият исторически проект... Капитализмът не дава модел за устойчиво развитие. За ХХI век ни е необходим Нов социализъм... Нека да сме радикално революционни, радикално хуманни, радикално патриотични...! Да сме радикално задължени към нашите народи и към нашата велика родина!... Дошло е време да извоюваме истинската независимост на народите на Америка! ... Viva Che Guevara! (Да живее Че Гевара!)»

        А година по-късно в предизборната си кампания президентът Уго Чавес обеща на своите привърженици отново да спечели: «Ние сме мнозинството и ще извоюваме 10 милиона гласа» Той определи преизбирането си като «предизвикателство към Вашингтон». «Ние ще се противопоставим на дявола и ще го разгромим», обеща той пред привържениците си, имайки предвид американския президент Джордж Буш.
«На 3 декември ще нокаутираме най-мощната империя на планетата. ... Нашите противници не са лакеите на опозицията, а най-голямата империя на света – САЩ. Ние никога няма да позволим да се превърнем отново в северноамериканска колония»;, подчерта венецуелският лидер. «Сега е часът на революцията. ... Във Венецуела друг проект няма място. ... Няма друг път освен да продължи боливарската революция.» каза Чавес визирайки Симон Боливар - бореца за независимост на народите в Южна Америка. Речите на Чавес бяха отново с характерната антиимпериалистическа и антиамериканска насоченост. Той изтъкна, че негов противник на втория тур на изборите на 3 декември е американският империализъм, а не кандидатът на опозицията Мануел Росалес, който е фаворизиран от САЩ. Чавес подчерта също, че във Венецуела вече се строи социализма на 21-ви век и от 8 години се води истинска социална политика за благото на най-бедните слоеве на населението. През 2007 г. предстои страната да се преименува в Боливарска Социалистическа Република Венецуела, а подържащите президента 25 леви партии и движения възнамеряват да се слеят в Обединена Социалистическа Партия на Венецуела. Команданте Чавес коментира изборите: «Посвещавам своята победа на смелия, отърсил се от робството, венецуелски народ, на кубинската революция, на Фидел Кастро, на победата на сандиниста Даниел Ортега в Никарагуа, на бразилския президент Лула да Силва и на всички прогресивни народи в Латинска Америка. … Убедителната победа е израз на избора на венецуелския народ за Социализма на 21 век.»

        В същото време милионите негови привърженици, излезли на митингите, облечени в червени фланелки и с червени шапки, залели улиците на страната в ярко червено, празнуват и пеят «Uu, aa, Chaves no se va» (Чавес не си отивай) и скандират призивите на легендарният команданте Че Гевара - «Hasta la victoria siemre» (Винаги до победа) и «Venceremos» (Ние ще победим).
----------------------------

        * Приведените данни в статията са от:

        
• Артуро У. Пиетри – «Венецуела е за Чавес и срещу корупцията», в. „Льо Монд Дипломатик” 11.12.1998 г.
        
• Игнасио Рамоне – «Чавес», в. «Льо Монд Дипломатик» 15.10.1999 г.
        
• Морис Льомон – «Неуспешен преврат във Венецуела», в. «Льо Монд Дипломатик» 17.5.2002 г.
        
• «Социалист с пълен портофейл», сп. «Der Spiegel», бр. 46, 2005 г.
        
• Андре Шеер - Борбата за Венецуела, Берлин, изд. 2004 г.
        
• Саара Вагенкнехт - Ало президенте, Берлин, изд. 2004 г.
        
• Документалните филми: «Факторът Чавес» на реж. Ралф Т. Ниймайер, «Венецуела» на реж. Дарио Азелини и Оливер Реслер от 2005 г. и «Революцията, която не трябваше бъде излъчена» от 2003 г.
        
• Дарио Азелини – Венецуела и «Новата Латинска Америка», сп. «Немска и международна политика» бр. 3/2006, стр. 317 сл.;   и   книгата – Венецуела боливарияна. Революциите на 21-ви век, Берлин 2006 г.
        
• Инго Ниибел – Венецуела не е за продан, Берлин 2006 г.
        
• «Социализъм с много петрол», в. „FAZ“ от 27.11.2006 г.
        
• «Революцията върви добре», в.«Suddeutsche Zeitung» от 30.11.2006 г.