Дати и събития
  

 



Меню

Необходими промени в държавното финансиране на политическите партии

                                                      Проф. Велко Вълканов

        Не мога да отрека, че политическите партии не се радват на особени симпатии в обществото.  Няма да навлизам в разбор на основанията за това. Но ще кажа, че каквито и да са основанията  за едно враждебно отношение към   партиите, те са все пак безусловно необходими за политическата система на една парламентарна държава.  Политическите партии са онези социални образувания, чрез които гражданското общество преминава в държава. Те са полудържавни  организации, които упражняват държавни функции. В Конституцията е изрично заявено, че „те съдействат за формирането и изразяването на  политическата воля на гражданите.”.

Ролята на политическите  партии се проявява най-напред в избирателния процес, т.е. в процеса на формиране (избиране) на държавните органи.  Те издигат кандидати за народни представители, проучват общественото мнение и предлагат  програми за развитието на обществото и държавата. Чрез тях обществото  осъзнава по-добре своите  проблеми и намира по-верния път за тяхното решаване.

Представени в парламента, политическите партии, структурирани вече като парламентарни групи,  участват дейно в законодателния процес. Те внасят законопроекти, проекторешения, проекти за други актове. Тук те осъществяват една изцяло държавна дейност, една дейност, която по нищо не се отличава от дейността на официалните държавни органи. Партиите участват активно и в процеса на формиране на най-важния орган на изпълнителната власт – правителството. Те именно, следвайки алгоритъма, очертан в чл.99 от Конституцията, предлагат бъдещия министър-председател на страната.

Може следователно да се каже, че политическите партии, макар и да не са същински държавни органи, вършат една истински държавна работа. Оттук следва и изводът, че те трябва да бъдат – в една или друга степен – финансирани от държавата. Ако един същински държавен орган бива държавно финансиран, защо не бива една обществена организация, което върши също държавна работа, да не бъде държавно финансирана?  Откаже ли се държавното финансиране на партиите, тогава не очаквайте от тях полезна за държавата дейност.   Доколкото е съвършено невъзможно партиите да се издържат със собствени средства, те, подложени на остър финансов глад, те ще се видят   принудени да потърсят  финансова подкрепа от изпълнени с корист частни  формации. Така партиите ще се поставят в услуга  не на държавните интереси, а на интересите на финансиралите ги частни формации.   Това вече няма да е държава, а полицейски придатък към някакъв вид мафиотска  империя. 

Държавното финансиране на политическите партии е принцип, усвоен от всички държави на парламентарната демокрация. Има ли партии, има и държавно финансиране за тях. Разбира се, в различните държави финансирането протича в различни форми и в различни степени.   Във Великобритания финансирани биват не всички партии, а само партиите в опозиция.  Откриваме и интересни нюанси. В Хърватска например  партиите получават допълнително финансиране за жените-депутати – за всяка жена-депутат партията получава 10% повече, отколкото за депутата-мъж.   

У нас държавното финансиране е предвидено в Закона да държавния бюджет.  Съгласно § 12 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. представените в парламента политически  партии получават държавна субсидия в размер на 12 лв. за всеки подаден за тях глас. В бюджета за 2014 г. е предвидено  субсидията да се намали с един лев, т.е. да стане 11 лв. Държавно финансиране е предвидено и за политическите партии, неуспели да преминат изборния праг, но получили най-малкото 1 процент от подадените гласове.   Това е съвършено правилно. По-малките партии трябва да имат шанса да бъдат представени в парламента и по този начин да нарушат статуквото в него. Без нови партии в парламента трудно могат да се очакват и нови идеи.

До тук правният режим на държавното финансиране на политическите партии не се нуждае от съществени промени. Но някои промени по-нататък  все пак се налагат.

Държавата финансира   партиите, за да могат те да осъществяват полезна за обществото политически дейност. Между отпусканите от държавата средства и политическата дейност на партиите трябва да има пълно покритие. Нито един лев от субсидиите не бива да се отклонява  за задоволявани на други потребности и интереси.    Съвършено недопустимо е това, което е ставало например в Италия -   да се харчат   държавни пари за пищни партита, скъпи ресторанти и луксозни бижута. (Това между впрочем е ставало в някаква степен и у нас).

Недопустимо е също така пари от държавната субсидия да се „спестяват” и вложени в банка, да носят лихви за съответната партия. Такава пестеливост е проявила политическата партия ГЕРБ. Оказа се, че тя има на влог 29 милиона лева, получени като държавна субсидия.

Очертава се необходимата в случая  промяна в режима на държавното финансиране на политическите партии. Парите от държавната субсидия са отпуснати строго целево – единствено и само за правомерна политическа дейност, свързана с управлението на държавата. Никакви други разходи не бива да се признават. Сумите, които са останали неизразходвани за  политическа дейност, следва да се върнат в държавния бюджет. Във всички случаи следва да се възстановят за държавния бюджет и сумите, разходвани не за целите, за които са отпуснати. Като наказателна санкция би могло да се предвиди неправомерно разходваните средства да се възстановят  в троен размер.

Всичко това предполага строг финансов контрол от страна на Сметната палата.

В годишните отчети, които партиите представят в Сметната палата, трябва да  посочва за какво е похарчен всеки лев от държавната субсидия. Партиите, които внесат невярно съдържание в тези отчети (укрили са някои разходи), следва да бъдат лишени от държавно финансиране.   В този смисъл следва да се и  допълни чл.36 от Закона за политическите партии, съгласно който „При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата политическите партии губят правото си на държавна субсидия до произвеждането на следващите избори за народни представители”. Текстът следователно трябва да стане: „Чл. 36. (1) При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата  или представяне на отчет с невярно съдържание политическите партии губят правото си на държавна субсидия до произвеждането на следващите избори за народни представители.

Да обобщим: държавното субсидиране на политическите партии във всички случаи следва да се съхрани. Но то трябва да се постави под строг държавен контрол, за да не излиза извън собствения си смисъл.

 

Статията е публикувана на 10 декември 2014 г. във в-к "Дума"

 

 

 

 
Последно обновяване

Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org