Недостойно поведение

спрямо един достоен българин

 

                                      Проф. Велко Вълканов

 

          Години наред спрямо един подчертано достоен българин - армейския

генерал Любен Петров - се поддържа едно подчертано недостойно поведение.  То оскърбява не само него. То оскърбява и Българската армия, оскърбява и всеки уважаващ себе си български гражданин.     Генерал Петров е кадрови военен, преминал през всички стъпала на военната йерархия, за да заеме накрая най-високата длъжност в Българската армия -  началник на Генералния щаб. Той е и изтъкнат български политик, избиран два пъти в Народното събрание.  Изключително скромен, безпределно предан на своя народ, генерал Петров твърдо отстоява  своите принципи. Тъкмо поради това той е искрено уважаван от нашата общественост, но тъкмо поради това той не се и радва на особени симпатии сред определени управленски среди. Коварно търсеха повода да го ударят. И го удариха.

 

          По доклад на министъра на отбраната Бойко Ноев служебното правителството на Ренета Инджова предложи на президента Желев да уволни дисциплинарно генерал Петров. И Желев, представете си, издаде указ за дисциплинарното уволнение на генерала.   Звучи невероятно, но е самата истина.

 

          Преизпълнен  с недоумение, човек се пита  какво ли ще е онова толкова тежко дисциплинарно нарушение, заради което генерал Петров е трябвало да понесе  и най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнението. Убил ли е, откраднал ли е, или е опозорил армията с някоя своя безчестна постъпка? Нищо подобно, разбира се.  “Дисциплинарното нарушение” на генерал Петров се свежда единствено до това,  че бил регистриран като партиен кандидат за народен представител. Така той бил нарушил разпоредбата на § 5, ал.2 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК),  съгласно която военнослужащи могат да участват в изборите за народни представители само като независими кандидати.

 

          Трябва най-напред  да се отбележи, че дисциплинарното наказание на ген. Петров  почива върху изцяло опорочени фактически обстоятелства.

 

            С указ на президента Желев от 2.09.1994 г. ген. Петров е освободен от длъжността началник на Генералния щаб, а със заповед на министър на отбраната  от същата дата той е приведен в разпореждане за уволнение в срок от 6 месеца. С други думи, от 2 септември 1994 г. генералът се намира  в процедура на уволнение.

 

            На 17 ноември 1994 г. ген. Петров подава рапорт до министъра на отбраната  Бойко Ноев, с която моли, "считано от 15.11.1994 г.", да бъде освободен от действителна военна служба.   На 21 ноември  Б. Ноев поставя върху рапорта на ген. Петров резолюцията "да" и се подписва. Започналата процедура на уволнение върви към своето  приключване.

 

          Следователно преди да се кандидатира за народен представител ген. Петров, проявявайки цялата възможна добросъвестност, е поискал да бъде освободен от действителна военна служба,  а по този начин  да се освободи и от правната пречка да се кандидатира за народен представител в листата на БСП.   Проявената от ген. Петров добросъвестност  се натъква обаче на  грубата  недобросъвестност на министъра на отбраната Бойко Ноев. Като разбира, че ген. Петров възнамерява да участва в предстоящите парламентарни избори като кандидат на БСП, Бойко Ноев преднамерено задържа неговото освобождаване от действителна военна служба. На 23.11.94 г. той задрасква своето "да" от 21.11.94 г. и върху него пише"не". Така   господин министърът поиска да постави генерала в състояние на изкуствено нарушаване на § 5, ал.2 от ЗИНПОСК (поставя го, да използваме този израз, в "изкуствена засада"), след което предприема и мерките за неговото дисциплинарно наказване. Това се казва добре разиграна непочтеност.

 

          Непочтеността на единия не засяга почтеността на другия.   Достатъчно ясно е, че генерал Петров не е допуснал никакво морално укоримо поведение, което  означава, че възможността за дисциплинарно наказание  трябва да се смята за предварително изключена.

 

          Дисциплинарното уволнение  на ген. Петров почива и върху съвършено несъстоятелни юридически  предпоставки.

 

          Дисциплинарното уволнение на ген. Петров се основава на чл.18, б.”е” от Закона за всеобщата военна служба. Но ген. Петров не е извършил никакви нарушения нито по този закон, нито по други отнасящи се до военнослужащите нормативни актове. Както вече отбелязах, на него му се вменява нарушение единствено по  ЗИНПОСК. Разпоредбите на ЗИНПОСК са адресирани обаче  не до военнослужащите,   а до държавните органи, натоварени с произвеждането на изборите. Разпоредбата на § 5, ал.2 от ЗИНПОСН, която ген. Петров уж бил нарушил, е адресирана в частност до Централната избирателна комисия. Тя именно е органът, който трябва да реши да регистрира или да откаже да  регистрира даден военнослужащ като кандидат на определена политическа партия. Всеки гражданин може да иска от един или друг  държавен орган да извърши или не извърши едно или друго действие. Самото това искане не е и не може да е нарушение. Нарушение (евентуално) ще допусне единствено държавният орган, който е удовлетворил или отхвърлил направеното искане. Гражданинът в случая стои извън действието на всяка възможна отговорност.

 

Заслужава по-нататък цялото ни внимание обстоятелството, че Върховният съд с решението си от  15 декември 1994 г. е отменил като незаконосъобразно решението на ЦИК от 11 декември 1994 г., с което ЦИК е  анулирала  регистрацията на ген. Петров като партиен кандидат за народен представител.  В мотивите  на ВС можем да прочетем следното: “След като жалбоподателят е освободен от заеманата длъжност в Българската армия и е заявил желанието си  за прекратяване на разпореждането и отчисляването му  в запаса, следва да се приеме, че ограничаващата разпоредба на § 5, ал. 2 от ПДР на ЗИНПОСК, касаеща военнослужащите извън срочнослужащите, е неприложима в неговия случай.” С други думи,   регистрацията на ген. Петров в ЦИК се оказва напълно законосъобразна.

 

           Изправяме  се следователно пред юридически абсурд:  един български военнослужащ да е дисциплинарно наказан заради проява, която, първо, не е негова (доколкото регистрацията му като кандидат за народен представител е извършена от ЦИК) и която, второ,  Върховният съд е квалифицирал като   законосъобразна. Рядко постижение за една държава, която се смята за  правова.

 

           Но освен абсурдно, дисциплинарното уволнение на ген. Петров е и уникално.  Едва ли ще се намери в световната практика случай, когато един намиращ се на върха на военната йерархия генерал,  бивш началник на Генералния щаб да е ... дисциплинарно уволнен. Такива генерали могат да бъдат съдени и разстрелвани за държавна измяна, но не и дисциплинарно уволнявани.

 

          От позорната заповед за дисциплинарното уволнение на ген. Петров изминаха 14 години. Но никакви години не могат да санират едно колкото безчестно, толкова и юридически неиздържано решение. То поражда дълбоко безпокойство. Щом могат така да се отнесат към личност като генерал Петров, как ли биха могли да се отнесат към останалите български граждани?  

 

          Несправедливостта трябва да бъде преодоляна. Дълг на президента на Републиката е да възстанови честта и достойнството на армейския генерал Любен Петров, като отмени указа за дисциплинарното му уволнение. Това е толкова по-необходимо, защото президентът е и  върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Той повече от всеки друг трябва да пази доброто име на Българската армия.     

  

          Имате думата, господин Президент! Съществуват случаи, в които нямате право на мълчание.

 

 

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 2. 09. 2008 г.