Bъспоменание за един Вечен
Д-р юр.н. Иван Аладжов
Пристигайки в Мексико Сити в края на 1954 г. Ернесто Гевара се запознава с група ляво-патриотични кубински емигранти. Той е силно впечатлен от техните политически позиции и способността им да въодушевяват събеседниците си със своите политически идеали. На тези кубинци им се носи славата, че са истински революционери, които не се страхуват от директна конфронтация с политическия си противник. Те са участници в щурма на казармата Монкада в Куба през 1953 г. Това е първият опит за революция срещу омразния диктатор Фулгенцио Батиста, чиито кървав режим властва в страната цели две десетилетия, още от освобождението й от североамериканска колониална зависимост. За това време Батиста превръща перлата на Карибите в корумпиран рай за североамериканската мафия и гигантски публичен дом за богатите американци. Кубинските емигранти в Мексико са от „Движението 26 юли“ (М-26-7) и техен ръководител е младият адвокат Фидел Кастро. След неуспеха на акцията срещу казармата Монкада Кастро е пленен и осъден. В последствие той е амнистиран и емигрира в Мексико, където обявява новите си планове за създаване на въоръжената група, с която да се завърне в родината си и да свали диктатора Батиста. Съдбовната среща на на Ернесто Гевара с Фидел Кастро се състои в средата на юли 1955 г. Младият лекар е запленен от революционната риторика на едва 29-годишния кубинец и още след запознанство им осъзнава, че неговото призвание е да се отдаде като лекар на кубинската революция. Той я вижда като първа стъпка към едно голямо освободително движение, което ще възпламени цяла Латинска Америка, както неговата родина Аржентина, така и всички бивши и настоящи колонии по света.
Междувременно на 18 август 1955 г. младият Ернесто се оженва за своята другарка от Гватемала, Хилда Гадеа. След като е освободена от затвора, където е хвърлена от превратаджиите на полковник Армас, тя емигрира също в Мексико. На 15 февруари 1956 г. се ражда първото дете на Гевара, Хилда-Беарис.
През април 1956 г. подготовката на движението „М-26-7“ за въоръжена борба навлиза в нова фаза. Кубинците наемат една ферма в Чалко на 60 км от Мексико Сити, където под ръководството на ветерана от Испанската война, полковник Алберто Байо започва тяхното военно обучение – стрелба, бойни спортове, походи, оцеляване в условията на партизанска война. Един от най-добрите във всички дисциплини е Ернесто Гевара, когото другарите му започват фамилиарно да наричат само „Че“. Това название идва от Аржентина, където преди обръщението към уважаван човек се добавя и доброжелателното наименование „Че“. Това обръщение толкова допада на Ернесто Гевара, че той вече сам държи всички да го наричат само „Че“. Така той се подписва впоследствие и като главнокомандващ партизанската армия, като министър на икономиката в Куба и като директор на Централната банка на страната.
През юни 1956 г. се случва неприятен инцидент с тренировъчния лагер в Чалко. Властите очевидно са получили информация за неговото съществуване и го щурмуват. Всички участници в него са задържани. Поддържащите ги кръгове обаче събират средства и плащат за тяхното освобождаване 2 седмици след инцидента. Само Че Гевара е задържан за по-дълго, тъй като при разпитите той открито се обявява за комунист, а съда му създава може би на тази основа проблем с изтеклата виза. Фидел Кастро поема защитата му и 2 месеца по-късно той е освободен, при условие, че ще напусне страната. Излизайки от ареста Че се укрива при свои другари и остава в Мексико.
След освобождаването на Ернесто Гевара, кубинците форсират подготовката за десант в Куба. С дарения от привърженици Кастро закупува старата моторна яхта „Гранма“. Тя обаче е прекалено малка за да поеме на борда всички участници в начинанието. И въпреки, че дървеното корабче е предвидено само за 12 души през нощта на 25 ноември 1956 г. 82-ма въоръжени революционери ръководени от Фидел Кастро отплават от мексиканското пристанище Тукспан с „Гранма“ в открито море с курс Куба. От този момент започва епопеята на кубинската революция и се поставя началото на неумиращата слава на безстрашния команданте Че Гевара.
Морската одисея на бунтовниците трае цяла седмица. Корабчето е претоварено и те напредват бавно. Настига ги и буря. За да не се преобърнат, са принудени да изхвърлят зад борда голяма част от провизиите, лекарствата и дори част от бойното снаряжение. Бурята ги отнася прекалено на изток. Едва на 2 декември те виждат на хоризонта планинския масив на Сиера Маестра в най-източната кубинска провинция Ориенте. С това, обаче, изпитанията им не свършват. Отправяйки се към сушата „Гранма“ засяда на 2 км от безлюдния плаж на Лос Колорадос. Половин ден революционерите са принудени да плуват между брега и корабчето, за да пренесат остатъка от снаряжението. След това трябва да преодолеят непроходимите мангровови гори, растящи пред брега. През това време партизанският отряд е открит от военни самолети и е атакуван. Бойците са принудени да се разпръснат. В последвалите тежки сражения голяма част от тях са или убити или ранени и арестувани. Едва в края на декември остатъците от екипажа на „Гранма“ успяват да се срещнат на уговореното място в планината. Армията смята, че окончателно е унищожила отряда. Оказва се, че след едномесечните сражения от 82 души са оцелели само 15; сред тях са братята Кастро и леко ранения Че Гевара. Загубено и унищожено е почти цялото снаряжение – останали са им само 7 пушки. И въпреки отчайващите реалности, оптимизмът и бойният дух на предводителя Фидел Кастро е несломим. И наистина, за кратко време с помощта на симпатизанти от населението и на местни бойци от „Движението 26 юли“ оцелелите от „Гранма“ успяват да изградят отново действащ отряд. След множество дълги преходи, с цел да укрие местонахождението си отрядът води и първото си успешно сражение в местността Ла Плата. В боя коменданте Кастро се показва като брилянтен военен стратег и психолог. След победата той освобождава всички пленени войници, а за ранените се грижи както за своите бойци. Така партизаните успяват да спечелят симпатиите на редовите военнослужещи. Този техен хуманен ход бързо се разчува и успешно подкопава морала на правителствените войски. При първите сражения на младия лекар Гевара е възложено да се грижи за ранените, за пленниците и за здравословното състояние на селското население. С този жест партизаните спечелват трайно и местното население за своята справедлива кауза. Доктор Гевара е верен на дадената хипократова клетва и подпомага с малкото медикаменти, с които разполага, на равни начала всички нуждаещи се. По този начин той си извоюва дори и сред неприятелите авторитет на абсолютно принципен човек.
По собствено желание на Че през месец май 1956 г. му е предоставена лека картечница. От този момент нататък той взема директно участие в бойните действия. В последвалите сражения Че Гевара се доказва като безстрашен боец, който със свръхчовешка воля преодолява наред с несгодите на партизанския живот, астматичните пристъпи и липсата на лекарства за тях. Всичко това, в съчетание с неговата храброст и мъжество в боя не убягва от вниманието на кубинските му другари и само два месеца по-късно, през юли, той е издигнат до чин команданте на втората партизанска колона на разрастващата се бунтовническа армия. По този начин Ернесто става първи заместник на Кастро и получава червена звездичка на баретата си, с която днес е известен легендарният му портрет.
След прогонването на последните правителствени войски от планините на Сиера Маестра в битката от Ел Уверо партизаните и местното население започват интензивно да изграждат цивилната инфраструктура в освободените райони. По инициатива на Че Гевара се построява малка болница, хлебопекарна и животновъдна ферма. Че провежда и първите стъпки на аграрната реформа в Куба. Той активно участва в реализирането на програмите за ограмотяване на населението, експериментира с производството на оръжия, създава партизанския вестник „Ел кубано либре“ и бунтовническото радио „Ребелде“. С неуморната си активност и загриженост за бедните селяни, с безграничната си скромност, човещина и принципност Че още тогава се превръща в мит за обикновените хора и в любим командир за своите бойци. Гевара никога не изисква от тях повече, отколкото самият той е в състояние да даде или направи. Че остава верен на тези свои принципи и по-късно, като министър.
Периодът на успешната партизанска борба в Куба представлява най-щастливата част от живота на Ернесто Гевара. Тогава, в труднопроходимите планини на Сиера Маестра той за първи път вижда осъществена мечтата си за на нов тип общество, изградено на принципите на солидарността и другарската взаимопомощ. В своята книга „Кубински дневници“ той пише за този период: „Партизанското движение и селските труженици постепенно се сляхме в едно общо цяло“. Революционната дисциплина в партизанския живот и съжителството на Че с честното и морално чисто местно население през тези три години силно го впечатляват и предопределят неговите бъдещи военни, политически и морални представи. В останалите 10 години от краткия си живот той винаги търси да осъществи този събран в Куба опит, дори в условия, където действат съвсем други реалности, както по-късно в Конго и Боливия. Този негов идеализъм и безкрайна вяра в хората му носи в по-късните революционни начинания извън Куба чести разочарования и довежда в крайна сметка до неговата трагична гибел.
През пролетта на 1958 г. режимът на Батиста стартира широкомащабна офанзива срещу партизаните в Сиера Маестра. След първоначалните успехи на армията, която успява да изтласка революционерите само на 10% от контролираната от тях територията, партизаните, макар и в отчайващо числено малцинство от 1:20, след множество нападения от засада успяват да разгромят правителствените войски и трайно да ги изгонят от планините в източна Куба. След тази победа, която пречупва гръбнака на силите на Батиста, партизаните сформират 3 отряда и през лятото на 1958 г. форсират равнините на запад от Сиера Маестре. Един от тримата главнокомандващи е Ернесто Гевара. На 30 август 1958 г. неговият отряд потегля на тежък 6-седмичен поход от стотици километри на запад. По време на прехода те жънат победа след победа и провеждат аграрна реформа и в централна Куба. Коменданте Че успява да се обедини с местните съпротивителни движения. На 29 декември 58 г. партизанският отряд от 400 бойци на Ернесто Гевара печели най-голямата си победа след като успешно щурмува 4 хилядния гарнизон, укрепил се в най-големия град на централна Куба, Санта Клара. След гениално проведеното нападение, в което партизаните дават само няколко души жертви, въпреки че съотношението на силите е 1:10, а правителствените войски разполагат и с бронирана техника, последните боеспособни подразделения на Батиста са разгромени. Пътят към Хавана вече е свободен. След тази брилянтна победа, която в голяма степен се дължи на команданте Че, в новогодишната нощ Батиста избягва в Доминиканската република. Последните му верни войски капитулират на 1 януари 1959 г. Славната победа на легендарния Че достига чрез световните медии до всички кътчета на земята. На 2 януари в Хавана навлизат първите партизански колони, посрещнати навсякъде от населението като на всенародна фиеста. Дори в тези еуфорични моменти на триумф Ернесто Гевара запазва своята безкомпромисна принципност и морал и забранява на младите бойци да конфискуват колите на бягащите привърженици на падналия режим, за да се придвижват с тях към Хавана. Той ги задължава да спазват военната дисциплина и да влязат в столицата като редовна армия на камиони и бойни машини.