актуална политика, новини
Меню

ГЛАДИО  –  тайната  терористична  организация  на  НАТО

Д-р юр. н. Иван  Аладжов

        «Gladio» (от лат. gladius - меч) или още организация от типа «Stay-Behind» (т.е. действаща зад линиите) е секретна формация на НАТО, създадена през 1950 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI-6 в епогея на Студената война. Тя съществува най-вероятно поне до 1990 г. и се разпростира на територията на цяла Западна Европа, Гърция и Турция. Европейският парламент, въпреки силната опозиция на отделните страни-членки на НАТО, реши през 1990 г. да разсекрети и разследва дейността на «Гладио». В резултат се установи, че структурите на организацията със съдействието на някой западноевропейски специални служби са извършвали целенасочени терористични актове на различни места в Европа.

 

От началото на 1950 г. в редица западноевропейски страни и особено в Италия се обучават агенти, които в случай на навлизане на войски на Варшавския договор в съответната държава или при идване на власт на комунистически правителства да организират партизански операции и саботажни действия (т.нар. операции «Stay-Behind»). За целта в цяла Западна Европа са организирани 138 тайни складове с богат асортимент от оръжия и муниции. Агентите на «Гладио» (т.нар. «гладиатори») се рекрутират от разузнаванията на отделните страни от състава на специалните военни части, тайните служби и от кръговете на дясноекстремистки организации, често с криминално, а в Западна Германия и Италия с фашистко минало.

 

Съществуването на тази подмолна армия е държано в тайна от населението и парламентите на страните и е известно само на тесен кръг членове на техните правителства. Структурно «Гладио» е разделена на отделни независими една от друга бойни клетки, с цел, при разкриване на една от тях, да не бъде унищожена цялата организация. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 - за саботажни действия, а 6 - за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона. Организацията се е състояла от поне 622 активни агента, които заедно с помагачи от тяхното обкръжение образуват ангажиран състав от най-малко
15 000 «гладиатори».

През 1990 г. италианският съдия-следовател Феличе Касон след проверки в архивите на италианската служба за военно разузнаване SISMI разкрива съществуването на «Гладио». Под натиск на последвалото парламентарно разследване тогавашния италиански министър-председател Джулио Андреоти признава, че «Гладио» е съществувала и в други европейски страни, което предизвиква широк политически скандал в цяла Западна Европа. Но до по-нататъшни разследвания и разкрития се стига само в Италия, Белгия и Швейцария.

 

В Италия се доказва се, че от 1960 до 1980 г. служители на военното разузнаване SISMI, неофашисти и части от мрежата на «Гладио» извършват многобройни политически атентати и убийства в страната. А италианските специални служби разпространяват фалшива информация и «доказателства», че престъпленията са извършени от леви екстремисти и преди всичко от «Червените бригади». Тези действия целят дискредитирането на традиционно силната италианска компартия КПИ и са известни като «Стратегия на напрежението» («Strategia della Tensione»). И до днес не достатъчно осветлена е ролята в тези събития на тайната масонска ложа «Propagаnda Due» (Р-2).

 

От 1969 до 1984 г. агенти на италианските спецслужби SID и SISMI, заедно с неофашистки групи и части на «Гладио» в рамките на американския план «Demagnetize» («Компрометиране») и на италианската «Стратегията на напрежението» за дискредитиране на левите сили, извършват в страната редица убийства и терористични атентати. При тях загиват общо над 200 души, а ранените са 600. Най-кървавите от тази кървава серия са взривяването на бомба на пиаца Фонтана в Милано през 1969 г., взривовете във влакове и бомбения атентат на гарата в «червена» Болоня през 1980 г. За това чудовищно престъпление с 85 убити и над 200 ранени едва през 1995 г. са осъдени десните екстремисти Валерио Фиораванти и Франческа Мамбро от неофашистка организация «Нуклеи армати революционари», която се счита за свързана с «Гладио». На въпросния процес за атентата в Болоня са осъдени още и съоснователя на масонската ложа «Пропаганда дуе» - фабриканта Лицио Джели и двама агенти на военното разузнаване SISMI за възпрепятстване на съдебно разследване.

 

Но до началото на 90-те години тайните служби чрез целенасочено разпространяване на погрешна информация и фалшифициране на доказателства поддържат в продължение на две десетилетие впечатлението, че атентатите са дело изцяло на леви терористи. Този подход цели да се дискредитира силната КПИ и левите въобще и да се накарат избирателите и симпатизантите да се отдръпнат от тях. През 1990 г. италианския съдия-следовател Феличе Касон след дългогодишно разследване срещу тайните служби намира в архивите на военното разузнаване SISMI доказателства, които разкриват истинските извършители на тези зверски престъпления. Това предизвиква политическа криза в Италия. Арестувани и осъдени са редица членове на неофашистките формации «Ordine nuevo» («Нов ред») и «Nuclei armati revoluzionari» («Въоръжени революционни ядра»), както и агенти на специалните служби и на италианския отдел на «Гладио», както напр. «гладиаторът» Винченцо Винцигуера.

 

Италианският неофашист и таен агент на «Гладио» - Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано, при който загиват трима карабиниери, дава през 1990 г., по време на мащабните разследвания срещу престъпленията на «Гладио» следните емблематични показания за дейността на тази секретна терористична организация на НАТО:  «...Трябваше да атакуваме цивилни - мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си...»

 

Проведените през 90-те години разследвания на контролна комисия към италианския парламент констатира, че в Червените бригади (ЧБ) още през 1974 г. са били внедрени агенти на тайните служби. Един от тях е Франческо Мара, обучен от «Гладио» и първоначално дислоциран като парашутист във военна база на НАТО на остров Сардиния. По направените показания от арестувания през 1976 г. бивш ръководител на ЧБ, Ренато Курцио, именно гладиаторът Ф. Мара е този, който след отвличането през 1974 г. на председателя на съда в Генуа, Марио Соси, най-яростно е пледирал за неговото екзекутиране. Ръководството на ЧБ остава изненадано от агресивността на Мара, и категорично отхвърля неговото искане за ликвидиране на съдията.

 

Според разследващите органи и в случая с отвличането и убийството на председателя на италианските християндемократи Алдо Моро през 1978 г. има сериозни индикации, че и там са замесени агенти на «Гладио». Атакуващите колата на А. Моро са убили всички негови гардове, и само политикът, седящ всред тях, е останал невредим в дъжда от куршуми. При разпитите арестуваният 1983 г. Марио Морети, който наследява ръководството на ляво-терористичната организация Червените бригади, дава следните показания: «Военните умения на членовете на Червените бригади не бяха на високо ниво... А и участващите в акцията никога преди това не бяха се проявявали като добри стрелци... Освен това единият от автоматите им е имал засечка...» Но разсекретените години по-късно полицейски протоколи разкриват, че въпреки това на местопрестъплението са открити 93 гилзи, от които половината са покрити със специален антикорозионен лак, с който се импрегнират заровените в тайните оръжейни складове муниции на «Гладио».

 

Много от процесите в различни западноевропейски страни по подозрение за съучастие на «Гладио» в терористични актове не могат да бъдат доведени до край поради мистериозната смърт на редица важни свидетели. Арестуваният във връзка с атентата в Мюнхен (Западна Германия) на октомврийския празник през 1980 г. с 11 жертви Хайнц Лембке разкрива 33 тайни складове на оръжия, които свидетелстват за връзките му с «Гладио». Но само ден преди показанията му пред прокурор, на който обещава да направи подробни разкрития, той е открит обесен в килията си. Във връзка със същия процес главният свидетел - очевидецът Франк Лаутерюнг, мистериозно умира от инфаркт на 36 годишна възраст, след като прави показанието, че извършителят на престъплението не е бил сам. А осъденият по-късно за атентата Гундолф Кьолер е обявен от правозащитните органи за психично болен, действал сам, без никакви съучастници.

 

По време на парламентарното разследване в Швейцария във връзка със съществуването на тайната военна част П-26 («Projekt 26»), за която се изразява съмнението, че е била свързана с «Гладио», главният свидетел, старши лейтенантът от разузнаването Херберт Албот, след като обявява, че ще разкрие цялата истина, е намерен мъртъв в жилището си в Берн, пронизан с неговия офицерски кортик. Официалните власти обявяват смъртта му за самоубийство вследствие на любовна драма, а резултатите от разследването срещу П-26 се засекретяват. Затова подробностите около П-26 и евентуалните връзки с «Гладио» и до днес остават неизяснени.

 

Паравоенната организация «Гладио», след проведени в началото на 90-те години частични разследвания и в Белгия, се счита за съинициатор на убийството на генералния секретар на белгийската компартия Жулиен Ляо през 1950 г.

 

         Също и проведените между 1982-85 г. с военна прецизност терористични нападения срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души от т.нар. «Банда от Нювел/Брабант», днес се считат за част от тайните операции на белгийското подразделение на «Гладио» - SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството. Но тези престъпления и до днес остават неразкрити, въпреки множеството улики (използването на специални муниции и др.). Експертите считат, че целта на тези атентати е била да всеят страх всред населението и да създадат условия за избор на ултрадясно правителство, както и да оправдаят пред обществеността масираната акция на белгийските тайни служби по разбиването на сформиралите се през 1983 г. ултралеви «Въоръжени комунистически ядра» («Cellules Communistes Combatantes», които в продължение на 2 години атакуват американски военни бази и инфраструктура на НАТО, банки и сгради на международните концерни в страната.

 

         За свързани с белгийското подразделение на «Гладио» - SDRA8, се считат още ултрадесните, фашистки групировки «Juene Europe», «Westland New Post» и хибридното партийно творение "Parti Communautaire Europee" от началото на 70-те години със странна маоистко-нацистка идеологическа ориентация.

 

В Турциянееднократно бяха отправени обвинения, че неофашистката организация «Сивите вълци» и особено нейните членове Абдула Чатли и Мехмет Али Агча са били свързани с «Гладио». Съответно съществуват сериозни основания да се съмняваме, че и зад атентата срещу папата стои «Гладио». В тази връзка ролята на италианските специални служби, които арестуваха и разследваха сънародника ни, Сергей Антонов се появяват в друга светлина и дават основание за съвсем нови изводи за трагичната му съдба.

 

Относно причините за извършване на тези престъпления от западни тайни служби историкът, експерт и изследовател на «Гладио» - д-р. Даниел Гансер от Швейцария, дава следното обяснение: «Терорът е по-подходящ от всяка друга военна стратегия за манипулиране на населението.»

 

И до днес не е известно, дали дейността на секретната организация «Гладио» с края на Студената война действително е окончателно преустановена и каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на агентите й.

 


Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org