Кой уби Милошевич?
Горан Готев
Има книги, които и авторът, и читателите им възприемат като изпълнен дълг. Като дълг към историята да бъдат написани и да станат свидетелства за времето, за ужасяващото време, в което живеем. Такъв дълг към убития от Хагския трибунал президент на Сърбия и на Социалистическата партия на Сърбия Слободан Милошевич имаше проф. Велко Вълканов. И той достойно го изпълни с книгата си “Те го убиха”. С книгата си, която изпревари дори сръбските автори.
Защо дълг? Защото проф. Вълканов бе и инициатор, и съпредседател на Международния комитет в защита на Слободан Милошевич, на институцията, която дълго преди предумишленото убийство на сръбския лидер предупреждаваше, че то се готви, че то е в ход и международната общност е длъжна да го предотврати.
Винаги, когато съм писал за Милошевич, съм напомнял, че като кореспондент в Югославия по време на неговото президентство съм бил и оставам противник и на авторитарната му власт, и на методите му на управление. Но когото единствен той от всички югославски лидери, участвали в междуетническата война, бе изправен пред съда в Хага, подкрепих всецяло каузата на Международния комитет в негова защита. Защото и за несведущия бе ясно, че този съд си е поставил позорната цел да унижи Сърбия и да убие нейния президент, а не да търси истината за кървавите войни и виновниците за невинните жертви.
Всичко това великолепният публицист и блестящ юрист проф. Велко Вълканов убедително разкрива и доказва на страниците на тази забележителна книга. Мисля, че моята оценка тежи достатъчно, като се има предвид, че на най-малко пет нейни страници авторът й оспорва критичните ми публикации за Милошевич и ме обвинява в пристрастие. За което съм му благодарен, защото така документира неизменната ми позиция за сръбския лидер. Аз също бих могъл да го обвиня в пристрастие, когато брани политиката на Милошевич, защото именно тя лиши Сърбия от Черна гора и е на път да я лиши и от Косово. Но за мен много по-важно в случая е, че книгата убедително доказва несъстоятелността и несправедливостта на трибунала в Хага, както и неоспоримата му вина, че именно той предизвика смъртта на главния си обвиняем. Книгата на Велко Вълканов е събрала огромен документален материал за историята на югославската федерация в нейния най-трагичен период – разпадането й. Всеки, който пристъпва към изследването на тази тематика, получава досие, в което е разкрита и проследена намесата и вината на страшни външни сили за югославската касапница, най-големият срам на нова следвоенна Европа. В нея и главни действащи лица, и същевременно подставени лица бяха и Слободан Милошевич, и Франьо Туджман, и Алия Изетбегович, но единствено Слобо бе изправен пред съд, което доказва беззаконието и абсурда на Хагския трибунал. А това, че този трибунал остана сляп и глух за призивите на Международния комитет да се осигури адекватно лечение на сръбския лидер, изрично разобличава отговорността на съдиите за предумишленото му убийство. Съгласен съм със заключението на автора на тази книга, която заслужава да бъде прочетена от всеки, който се интересува от съдбата на нашите съседи:
“Не можаха да го осъдят, но можеха да го убият. И го убиха!.
Статията е публикувана във в-к. “Земя” от 23 ноември 2006 г.