БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

Гордиевият възел, наречен Кобурггота

Проф.  Велко Вълканов

             Вече цяло десетилетие нашият народ е измъчван от  стегнат около врата му гордиев възел  — възела «Кобурггота».

Кобурггота е името на онзи идалго, който пристигна от Мадрид, за да ни дари с любовта си, но всъщност, за да осребри небивалото ни лековерие. Уверяваше ни в своето безкористие (не, не, нищо няма да искам от България — бе заявил той в едно свое интервю), а  бе вече изработил грабителския си план.

Както винаги, в началото бе словото.

Велегласни глашатаи, водени от Георги Марков (известен още като Николай), разтръбиха из медиите, че бившият някога цар бил станал, горкият, жертва на комунистическата власт,  която   съвършено незаконно му отнела натрупаното с труд и спестовност имущество. И както било реституирано имуществото на останалите български граждани, така трябвало да бъде  реституирано и неговото, на величеството, имущество.  Тъй статусът на бившия цар  бе сведен  — с оглед на  поставената задача – до иначе унизителния за него статус на обикновен български гражданин.

 След  словото  дойдоха действията.

 Не друг, а главният прокурор на  Републиката Иван Татарчев внесе в Конституционния съд искане да се обяви противоконституционността  на  закона от 1947 г., с който бяха одържавени   имотите на   бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.  Угодливият  Конституционен съд  удовлетвори искането му.   С решение № 12 по конституционно дело № 13 от 1998 г., в което като страна бяха привлечени и обикновените български граждани Симеон Борисов Кобургготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска, Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргрит дьо Шевини, той  обяви  за «противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници».  

Започна и фактическата реституция на «царските имоти».

На Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза бяха върнати множество имоти, приблизителната стойност на които възлиза  на 170 млн. щатски долара  При това 4521 декара, намиращи се около Самоков, са им били върнати, както се установява по-късно, два пъти.    

Цялата тази омерзителна сага почива върху твърде порочни политически и юридически предпоставки.

Съвършено невярна е най-напред тезата, че Симеон Кобургготски  е обикновен български гражданин, който трябвало да ползва правата на всички други български гражданин. Един монарх не е обикновен гражданин. Като държавен глава той има изключителни  права и задължения, т.е. права и задължения, каквито никой друг гражданин няма.  Ето защо, ако  наруши своите задължения, той бива съден не по обикновените  закони — законите за обикновените граждани, а по специалните закони - законите, създавани  за съдене именно на монарси.  За особено груби нарушения  монархът може да бъде детрониран, а в някои случаи и обезглавен. Не по  законите, валидни за обикновените граждани, следва да се решават и имуществените претенции на един бивш монарх. 

Трябва на второ място да се подчертае крайната  несъстоятелност на юридическите доводи, с които  се обосновава  реституирането на  «царските имоти».

Съвършено  невъзможно е доводите за реституирането на тези имоти да се извлекат от решението на Конституционния съд от 1998 г. Самото това решение е най-напред едно пълно безсмислие. То е точно  толкова безсмислено, колкото безсмислено би било решението да се обявят за несъответни на действащата днес Конституция приетите от хан Крум членовредителни закони. Едно решение на Конституционния съд би имало смисъл само ако се отнася до закон, който и днес действа.   Законът обаче, с който са одържавени «царските имоти»,   не е действащ днес закон. Той е закон с еднократно действие. Произвел вече своите  последици, той по-нататък няма какво да върши, поради което няма какво в него да бъде и спряно (защото решенията на КС могат само да спрат действието на закона, обявен за противоконституционен, и нищо повече). Решението на Конституционния съд следователно, макар и да обявява закона от 1947 г. за несъответен на действащата днес Конституция, по същество не променя заварената правна действителност. То няма обратно действие, т.е. не може с обратна сила да заличи последиците от еднократно действалия закон от 1947 г.   С други думи, конфискуваното (нека за удобство да използвам тази дума) си остава конфискувано. Одържавените някога «царски имоти» продължават да са държавни. За да се промени  собствеността върху тях, е необходим друг закон, какъвто закон обаче не е приет.

В това отношение съвършено точна е позицията на бившия областен управител на София-област д-р Стойчо Кацаров (по-късно депутат от ДСБ),  който при всичките си симпатии към Симеон, отказва да му върне конфискуваните някога имоти. Доводът му е единствено възможният: решението на Конституционния съд, доколкото няма обратно действие,  не отменя произведените със закона от 1947 г. правни последици, което пък означава, че въпросните имоти продължават да са държавна собственост. Това становище  поддържат и други областни управители като Кирил Караиванов и Мариана Томчева.  Като  изключим няколкото наети (платени) от Кобурга адвокати,  запознатите  със случая юристи, между които и такива като Йордан Соколов, решително стоят зад това именно  становище.   

          Изправяме се следователно пред еднозначния  извод:   одържавените  някога «царски имоти» са незаконно върнати на Симеон и неговите родственици. Ония, които са разпоредили  реституирането им (Ст.Софиянски, Олимпи Кътев и др.),   са извършили престъпление, за което трябва да понесат съответната наказателна отговорност. Ако това е вярно, а не виждам как то няма да е вярно, става наложително прокуратурата да встъпи в упражняване на функциите си. Нуждаем се, с други думи, не от сладкодумието на главния прокурор Борис Велчев, а от неговата твърда воля да прилага закона във всички случаи и спрямо всички, каквито и да са те. 

          Доколкото въпросните имоти продължават да са държавна собственост,  управлението им трябва да се поеме незабавно от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Задължението му в случая пряко произтича от чл.66, ал. 1 от Закона за държавната собственост: «Управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на регионалното развитие и благоустройството».  Отношение към обсъждания въпрос има и чл.80 от същия закон: «Имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, ... се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане  на съответния министър или ръководител на ведомство.»   

           Ако надлежните държавни органи откажат да упражнят съответните за случая  правомощия, тогава трябва да се намеси самото  Народно събрание. То трябва да приеме закон, с който да преутвърди  станалото през 1947 г. одържавяване на имотите на кобургготската династия. Този закон следва да почива  не върху идеята за конфискация, а върху идеята за компенсиране (обезщетяване) на българския народ заради  причинените му  от тази династия материални и морални  вреди. В него  просто ще намери приложение общото за всички правни субекти правило: «Всеки е длъжен да поправи  вредите, които виновно е причинил другиму» (Чл.45 от Закона за задълженията и договорите). 

          Династията на Кобургите доведе държавата ни до три национални катастрофи, при които загинаха  стотици хиляди български граждани и бяха  заплатени милиони златни левове като репарации и контрибуции. Истинско безсрамие е бившият цар да иска от държавата — жертва на пагубната  политика на неговите наследодатели,  да му реституира някакви имоти. Никакви имоти не бива да му бъдат върнати, напротив, трябва да искаме той да заплати на държавата  ни пълно обезщетение за причинените й от неговите наследодатели вреди. След като иска да упражни правото си на наследник, Симеон Сакскобургготски трябва да поеме не само активите, но и пасивите на своя наследодател. Пасивите далеч надхвърлят активите. Щом иска да получава като обикновен гражданин, Симеон трябва като обикновен гражданин и да дава. Срещу него трябва да се предяви, условно казано, «насрещен иск». Той иска, но и ние искаме, при това с много по-голямо основание и за много по-големи суми.

           Гордиевият възел «Кобурггота» трябва да бъде не бавно и мъчително развързван с различни юридически доводи, а да бъде разсечен с акт на парламента.

          Разсичането на един гордиев възел предполага,  разбира се,  наличието на истински държавни мъже, но къде у нас, господи, такива мъже!?

 Статията е публикувана във в-к «Труд» на 31 юли 2008 г. с незначителни съкращения и под заглавието "Парламентът пак да отнеме имотите на Кобургите".