Гредата в окото на г-н Байърли
проф. Велко Вълканов
На състоялата се неотдавна национална конференция на съдиите посланикът на САЩ
г-н Джон Байърли, махвайки небрежно с ръка на дипломатическия протокол, ни препоръча да проявим нулева търпимост към престъпния свят. Хубава препоръка, от каквато несъмнено имаме нужда. Всички виждаме и чувстваме небивалата престъпност, която, след нашествието на “демокрацията” у нас, блика от всички пори на обществото ни. Но дали тъкмо посланикът на САЩ има моралното основание да ни кори за непроявяваната досега нулева търпимост към престъпниците. Та нали именно неговата държава е държавата, която се роди в престъпност, живее в престъпност и пръска заразата на престъпността из целия божи свят. Фактите са категорични.
В приетата на 4 юли 1776 г. Декларация за независимостта на САЩ се заявява, че “всички хора са създадени равни, а техният създатeл ги е дарил с някои неотнемаеми права, между които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие”. Красиви, но невероятно лицемерни думи, защото тъкмо в САЩ тогава живеят милиони човешки същества, които и фактически, и юридически са роби, т.е. човешки същества, които нямат право нито на живот, нито на свобода, нито дори на стремеж към щастие. (Самият Джеферсън, авторът на декларацията, е притежавал 200 роби.)
Робството в САЩ продължава близо столетие – до 1865 г., когато в резултат на гражданската война то – с 13-та поправка на Конституцията - е най-после премахнато. Като социален манталитет обаче робството се запазва, преминавайки в брутална расова дискриминация и сегрегация. Невъзможно бе бели и черни граждани на Щатите да пътуват в един и същи автобус, децата на черните да ходят в едно и също училище с децата на белите и пр. и пр. Дискриминацията и сегрегацията имаха и своята ужасна обществена полиция - Ку Клукс-Клан. Тези дълбоко оскърбителни за човешкото достойнство форми на обществени взаимоотношения господстват още цяло столетие – едва към края на 60-те години на миналия век те са, в общи линии, преодолени.
Новата североамериканска държава бива – още със самото си създаване - заредена с огромна агресивност, която се проявява както вътре в страната, така и извън нея. Тя най-напред подлага на истински геноцид – изключително тежко престъпление по международното право – завареното коренно население. Хиляди индианци са избити, а останалите живи са натикани в жалки резервати, където бавно измират.
Агресията се насочва и навън. САЩ започват редица войни, за да завладеят нови територии и колонии. В резултата на водената при президента Джеймс Полк война срещу Мексико (1846-1848 г.) Щатите завладяват 3 100 000 кв. километра нови земи (Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада, Юта и част от Колорадо и Уайоминг.) Войната пък срещу Испания (1898 г.) води до завладяването на Куба, Филипините, Пуерто Рико, Гуам.
Междувременно в САЩ се лансират различни доктрини (доктрината Монро, доктрината на “отворените врати” и др., които обосновават тяхната имперска политика. След Втората световна война Щатите вече открито заявяват своите претенции за световно господство, продължавайки по този начин опасната за човечеството политика на нацистка Германия. В грубо нарушение на международното право те водят война срещу Виетнам, срещу Афганистан, срещу Югославия (като водеща сила в НАТО), срещу Ирак. Назрява опасността от нови войни (срещу Ирак, Сирия). Щатите организират военни преврати срещу редица държави (Чили), организират и покушения срещу неудобни за тях държавни ръководители (Фидел Кастро, Кадафи).
Цялата външна политика на Щатите е низ от престъпления срещу мира и човечеството. Няма престъпление, което Щатите да не са готови да извършат в името на своите имперски цели. Под претекст, че водят борба срещу тероризма, правителството на Щатите брутално нарушава правата на човека както в собствената си страна, така в другите страни. В самите Щати президентът Буш е разпоредил гражданите да бъдат подслушвани, без да е издадено изискваното от закона съдебно разрешение. Заподозрените пък като терористи граждани на други държави са хвърлени в разпилени по цялата земно кълбо затвори, където биват подлагани на нечовешки гаври и изтезания. Грубо са нарушени Конвенцията против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително третиране или наказание, както и Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода. Парламентарната асамблея на ЕС приема почти единодушно резолюция по повод задържаните в Гуантанамо лица, в която отбелязва, че много от задържаните са били обект на жестоко, нечовешко или унизително третиране - “директен резултат на официалната политика, одобрена от най-високите нива на властта”. Едва преди няколко дни Буш склони да подпише закон, забраняващ изтезанията на задържаните лица, като по този начин призна, че изтезанията са били всъщност правителствена политика на Щатите. Съединените щати ангажираха своята отговорност и с тежки, престъпни посегателства върху световната околна среда. Те, които са най-големият замърсител в света, отказаха да подпишат протокола от Кито, изискващ държавите да намалят вредните емисии в атмосферата.
Съзнавайки престъпния характер на своята дейност, правителството на Съединените щати проявява подчертан страх от евентуално наказателно преследване. Поради това именно Щатите отказват да ратифицират Римския статут от 1998 г., с който бе създаден Международният наказателен трибунал. Това не им пречи, разбира се, да организират наказателното преследване на ония, които се противопоставят на тяхната пагубна за народите политика. Пример в това отношение ни предлага изцяло нелегитимният наказателен процес срещу президента на Югославия Слободан Милошевич.
Вътрешният живот на САЩ също е белязан със знака на голямата престъпност. Щатите са истински инкубатор на престъпници и престъпни форми на дейност. В тях господстват не нормите на правото, още по-малко нормите на морала. В тях господства безогледният частен интерес, намерил своя най-ярък израз в гангстеризма.
Гангстеризмът е типична рожба на американската ценностна система. Десетилетия наред там се подвизава, за да се превърне в едва ли не национален герой, Ал Капоне. Престъпни кланове разгръщат широка дейност, като участват дори и в политическия живот на страната. Избирането на Джон Кенеди за президент например бе подкрепено финансово от влиятелна мафиотска групировка (ръководена от Джанкана), която, измамена от него, по-късно се включва в заговора за неговото убийство. Истински рай за престъпниците от цял свят, САЩ неудържимо ги привличат. Така около 30 от най-мощните руски престъпни групировки са проникнали в Щатите, където в тясно взаимодействие със сродни местни структури са поставили под пълен контрол малкия и среден бизнес в почти всички щати.
Престъпността в Щатите показва изключително високи стойности. В издадената през 1990 г. забележителна книга на Гари Норт (Gary North) “Средство за господство” намираме изобилие от данни за престъпността в САЩ през периода 1960 - 1980 г. През разглеждания период престъпленията рязко се увеличават. Така, ако през 1960 г. са били извършени около 3.4 млн. сериозни престъпления, през 1974 г. те са вече над 10 млн. Насилствените престъпления от 659 000 през 1969 г. са нараснали през 1974 г. на 970 000. Убийствата от 44 хиляди през 1960-1964 г. нарастват на 101 хиляди през 1975-1979 г. На 100 хиляди души от населението те възлизат на 44.7. Трябва при това да се има предвид, предупреждава Норт, че действителните престъпления са три пъти повече от регистрираните.
Страхът от престъпността създава у хората мъчителния анонимен страх, който ги принуждава да бягат от големите градове. В градовете с население над един милион души половината от напускащите са посочили като причина за това именно високото равнище на престъпността.
Силно нараства недоверието към полицията и съдебната система. При едно допитване, извършено от сп. Newsweek през 1981 г., са зададени два свързани с темата въпроса. Отговорите на първия въпрос “Доколко имате доверие на полицията за защита от насилствените престъпления?” са:
Много - 15%
Доста - 34%
Не много - 42%
Изобщо не - 11%
Не зная - 2%
На въпроса “Доколко имате доверие на съдилищата за изобличаване и осъждане на престъпниците?” отговорите са:
Много - 5%
Доста - 23%
Не много - 59%
Норт заключава:”Когато 70 процента от запитаните имат много малко или никакво доверие в съдебната система, налице е сериозен провал от страна на онези висши длъжностни лица, на които е възложена отговорността да гарантират справедливост и сигурност в обществото”.
Всички тези данни се отнасят за периода до 1980 г. Но и данните за следващите години не са по-добри. Разполагам с официални статистически данни за престъпността в САЩ през периода 1983-1992 г. Така броят на насилствените престъпления през този период е съответно 12 109 000, 11 882 000, 12 431 000, 13 212 000, 13 509 000, 13 923 000, 14 251 000, 14 476 000, 14 073 000, 14 438 000. През последната 1992 г. извършените престъпления на 100 хил. души са 5600. (За сравнение: Към края на 1992 г. в България на 100 хил. души се падат 2606 престъпления, т.е. два пъти по-малко, отколкото в САЩ. С други думи, въпреки взривът от престъпност у нас, ние сме още много далеч от САЩ.)
Престъпността в САЩ ще продължава да расте. В американското общество нарастват анархията и недоверието към върховната власт, увеличава се употребата на наркотици и халюциногенни вещества, засилени са окултната дейност, субективизмът, релативизмът и мистицизмът. Това са фактори, които няма как да не доведат до увеличаване на престъпността по обем и по форми.
Убийствата в Щатите не щадят никого. САЩ са държава, в която от 43-ма президенти 4-ма са жертва на насилствена смърт. Убити бяха Абрахам Линкълн ((1865 г.), Джеймс Гарфийлд (1881 г.), Уилямс Маккинли (1901 г.), Джон Кенеди (1963 г.) Убивани са кандидати за президенти (Роберт Кенеди), правени са опити за убийство на президенти (Роналд Рейгън) и т.н. В Щатите се убива заради интереси, но се убива и за удоволствие. Неотдавна ученик уби баба си, дядо си, после още 7 души, след което се самоубива. През 1999 г. двама ученика убиха 12 свои връстници, един учител и раниха 23 души, след което също се самоубиват.
В Съединените щати убиват не само отделните лица, убива и самата държава. Смъртното наказание продължава да съществува в 38 щата, като в повечето от тях се и прилага. (Тези дни бе изпълнена 1000-та смъртна присъда.) В Европа смъртното наказание от години вече не съществува. С 13-тия протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи смъртното наказание бе безусловно отменено.
Освен насилствените престъпления в Щатите процъфтяват и различните видове икономически престъпления, между които особено място заема корупцията – тази специфична болест на държавния апарат. Но тук тя е узаконена с благозвучното име комисионна. Всъщност целият държавен апарат бива поставен в служба на личните и корпоративни интереси на тези, които са успели да го купят. Широко известно е, че Буш, Чейни и другите подобни на тях политици чрез водените от тях войни и особено чрез войната в Ирак реализираха огромни лични печалби.
Може изобщо да се каже, че престъпността в САЩ е един добре процъфтяващ бизнес. Както Норт отбелязва, “престъпниците добре знаят това, което обществото подозира: престъпленията са наистина рентабилни. Рисковете да бъдеш заловен за едно престъпление са ниски”. И по-нататък: “Съотношението на арестите към регистрираните престъпления е било само 19%, обвинените - 17%, осъдените по обвиненията – 5 %, а хората, осъдени за по-леки престъпления – 0.9%. Всичко това означава, че наказание е било постановено само в 5.7% от известните случаи на престъпления”.
САЩ са постоянно пулсиращ източник на рентабилна престъпност за околния свят. Ако престъпността у нас нарасна няколко пъти в сравнение с престъпността преди 16 години, това се дължи преди всичко на наложената ни безчовечна капиталистическа система, но в не малка степен и на нахлулия в обществото ни американски начин на живот. Наркоманията, проституцията, корупцията са запазена марка най-вече на САЩ. Вижте само филмите им, с които денонощно ни зомбират. То не са убийства, то не са грабежи, то не са изнасилвания! Изобщо Щатите ни предлагат (при посредничеството на нашите продажни национални медии) всички мерзости, които едно болно съзнание може да изобрети. Всичко това, боя се, се върши всъщност преднамерено. Те искат да сме духовно опустошени, за да бъдем лесно управлявани. Човекът без духовност е завършен роб.
Да се върнем към препоръките на г-н Байърли, за да повторя: хубави препоръки. Но преди да ги предложи на нас, той би трябвало да ги предложи на своето собствено общество. То далеч повече от нас има потребността да проявява нулева толерантност към престъпниците.
С други думи, ще си позволим, г-н Байърли, както вече, предполагам, се досещате, да отправим своята препоръка към вас: преди да търсите сламката в очите на другите, вижте гредите в своите собствени очи.
София, 27 декември 2005 г.
Статията е публикувана в брой 1/2006 на сп. :Ново време"