Грузия може да бъде спасена не с революция, а чрез революционно преосмисляне на изминатия път
Инал Плиев
Някои наблюдатели и политолози до известна степен повърхностно наричат събитията от 2 до 7 ноември в Тбилиси излизане на сцената на опозицията. Общата численост на опозицията е сравнително неголяма, но на площада излязоха повече от сто хиляди души. А това значи, че имаме работа с излизане именно на народа. Действията на опозицията, заявленията на лидерите на опозиционните сили просто стъпиха на благодатна почва. В действителност в Грузия няма значима политически оформена опозиция. Този факт е възможен в два случая: или няма сериозни различия между интересите на редовите граждани и провежданата от ръководството политика, или се извършва потискане на инакомислещите. За първия случай не е необходимо да се говори, тъй като жизненото ниво на болшинството от населението на Грузия при Саакашвили спадна катастрофално, даже в сравнение с бедствения период на Шеварнадзе. Това е свързано и с недобросъвестната икономическа политика, и с мошеническата държавна политика, и с нарастването на корупцията на управляващите кръгове на Грузия, когато средствата, предвидени за икономическо развитие се присвояват и се преразпределят между високопоставени държавни чиновници.
Осиромашаването на Грузия доведе до това, че при Саакашвили бяха закрити множество библиотеки и домове на културата по селата. Що се отнася до бездарната и провалена по всички пунктове политика по отношение на Южна Осетия, болшинството лидери на тази опозиция поддържаха враждебните действия срещу осетинците.
Значи, - второто.
Властите в Грузия до известно време се смиряваха с критиките от страна на опозицията по дребни въпроси, не засягащи основите на режима, което създаваше впечатление за демокрация и беше много удобно както за властта, така и за опозицията. На даден етап опозиционните сили твърдяха, че в Грузия действително има демокрация, има закон, който защитава свободата на словото, свободата на мирните акции и пристъпиха към по-решителни действия. С какво завърши това и какво е реалното положение с демокрацията в Грузия стана ясно – да се говори е излишно.
Между впрочем, Южна Осетия предупреждаваше за това през последните години. Подчертавам още един път: побоят над мирни демонстранти, стрелбата върху тях с гумени куршуми, отравянето с неизвестен газ катурнаха всички агитационно-пропагандни уловки на режима на Саакашвили, които се използваха активно с цел спечелване симпатиите на общественото мнение на Запада и поддръжката на либерално-демократичните кръгове в Русия.
Днес вече никого не можеш да убедиш в това, че Саакашвили се явява “маяк на демокрацията”, а Кокойта – “зла мащеха”. Напротив, все по-активно политолозите правят сравнение между постсъветското развитие на Южна Осетия и Грузия. Ако в Южна Осетия смяната на властта винаги е ставала по конституционен път, в законно определени срокове, то в Грузия нито един президент не е напуснал своя пост в резултат на изтичане на срока на пълномощията му, а само в резултат на неконституционно сваляне. Ако в Южна Осетия при Кокойта в резултат на грамотна социално-икономическа политика реалните доходи на населението нарастват, то в Грузия при Саакашвили стандартът на живота на населението е спаднал толкова, че пред лицето на гладната смърт в Грузия хората идват да работят в Южна Осетия, независимо от това, че грузинската пропаганда я описва като “ужасна криминална черна дупка”. Няма да привеждам много примери, но каквито и да са сравнения явно не са в полза на Грузия.
Затова с течение на времето само укрепва вътрешното убеждение на специалистите, професионално изучаващи грузинско-осетинския конфликт и пътищата за неговото решение, за необходимостта от най-скорошно признаване на независимостта на Южна Осетия. Te, естествено, са прави.
Какво е налице към днешния ден?
Слабостта на научно-теоретичната база на опозицията доведе народното волеизлияние до неуспех. Тази слабост се изрази в това, че не бяха формулирани основните условия за стабилизация на социално-икономическата и политическата ситуация в Грузия, а именно: да оставят на мира Русия, Южна Осетия и Абхазия, да не изпращат грузинските войници да убиват и да умират непонятно за какво, а да се заемат с проблемите на Грузия. Надеждата на хората, че тези лозунги ще бъдат издигнати на митинга ги изкара на площад Руставели. Този факт, че за цял ден стоене пред парламента нито един от стотиците добрали се до трибуната, не формулира това основно условие, предизвика разочарование в болшинството, събрали се и ги принуди да си разотидат по домовете. Казано накратко, опозицията в Грузия е толкова далече от народа, колкото и самият Саакашвили.
Днес Грузия може да спаси не поредната революция, а революционното преосмисляне на изминатия за периода на независимост път, осъзнаване на безпереспективността на опитите за потискане на свободата на осетинци и абхазци (ако за седемнайсет години не излезе нищо, то няма да излезе и по-нататък), връщане в полето на правото както във външната, така и във вътрешната политика и осъзнаване благото на редовия гражданин като висша и изключителна цел в целия този изключително сложен механизъм, наречен държава.
Болшинството аналитици твърдят, че грузинската опозиция има много малко време, за да се подготви за избори, че тя повече няма да може да се възползва от своята телевизионна и радио-компания “Имеди”
, че е поставена в условия на неравна борба с властта. Това е вярно. Представлява ли това единствена причина за бъдещата победа на Саакашвили? Разбира се, че не. Работата е в това, че опозицията не е формулирала основните искания на народа: завой от курса на кърваво насилие в Южна Осетия и
Полиция пред зданието на телевизия „Имеди” вечерта на 7 ноември
Абхазия, укрепване на социалните гаранции, отказ от корупционните системи на властта по принцип и завръщане в лоното на закона.
Тези сили в Грузия, които се опитваха да погледнат истината в очите бяха безжалостно и безсъвестно маргинализирани (впрочем, не без помощта на тези лица, които сега излизат в ролята на опозиционери).
Но даже, ако опозицията разполага не с една, а с десетки телерадиокомпании, даже ако плюс това нейната пропаганда се въртеше по цели дни по държавната телевизия, тя не би имала никакъв шанс за победа на изборите.
Работата е в това, че изхождайки от особеностите на политическата система в Грузия, тук е важно не това как гласуват, а е важно кой брои. Централната избирателна комисия на страната се намира в ръцете на хора на Саакашвили. Нима някой може да си представи, че човек, хитрувал по целия път от деня на своето избиране през януари 2004 година, ще прояви честност в този важен за себе си момент?
Впрочем, всички гореприведени разсъждения са верни, само ако се счита, че Грузия е независима държава, а извършващите се в нея политически процеси са естествени и развиващи се по вътрешни, автономни закономерности. Но работата е в това, че протичащите в Грузия процеси се явяват само отражение на тази борба, която става между различните влиятелни групировки вътре в политическите елити на Съединените Щати и Европа.
Затова “каквото те решат, това и ще бъде”!
превод Михаил Кръстев