Хитлер е взривил две атомни бомби?

Жив е човекът, който е наблюдавал нацисткото ядрено оръжие в действие.

Фюрерът не един път е заплашвал
с някакво "оръжие на възмездието",
което ще промени хода на войната

Тези дни в Италия излезе книга, написана от 88-годишния Луиджи Ромерса. Той твърди, че е присъствал лично при изпитване на атомната бомба, създадена от немците. И е видял какви разрушения е направила тя на остров Рюген в Балтийско море.

Последният свидетел

Незатихващи спорове за това, колко близко третият райх е бил до създаването на ядрено оръжие, се разгоряха с нова сила след като през март 2005 година немският историк Райнер Карлш издаде книгата с гръмкото название “Бомбата на Хитлер. Тайната история на немските ядрени изпитания”
Наричали бомбата “Вундервафе”, което значи “оръжие-чудо”
Заедно с другите документи привел намерените от него документи на един италианец – Луиджи Ромерс, който по време на Втората световна война работел като военен кореспондент

Удивително е, че италианецът е доживял до наши дни. Макар всички да били увереени, че свидетели на тези тайнствени събития не са останали. Старецът Луиджи даже написал своя книга.. И в нея потвърждава главния извод на Карлш: нацистите са успели да изработят и изпитат атомна бомба. Възможно е не единствена. Защото Карлш разказва за взрива, който уж бил извършен в началото на март 1945 година., а Ромерс пише за взрива през октомври 1944 год. Излиза, че Хитлер е имал минимум две бомби? Или и двамата “историци” си фантазират?

Действал по задание на Мусолини

В интервю за английския вестник Guardian Ромерс разказал следното. Той казал, че през септември 1944 година го повикал самият Бенито Мусолини. 27-годишният Луиджи тогава работел като военен кореспондент на вестник Courriere della Sera. Заедно с това изпълнявал различни секретни задания. На срещата италианският диктатор съобщил за беседата си с Хитлер, на която фюрерът намекнал, че Германия разработва оръжие за масово поразяване, способно кардинално да измени хода на войната.

Журналистът си спомня:

- Мусолини ми каза: “Аз искам да знам повече за това оръжие. Аз се опитах да разпитам Хитлер, но той повече нищо не каза”
Мусолини дал на Ромерс препоръчителни писма за Гьобелс и за самия Хитлер. Журналистът се срещнал и с двамата. След което сутринта на 12 октомври 1944 година го откарали на остров Рюген, близко до крайбрежието на Германия, където му показали взривяването на “разцепващата се бомба” – така немците наричали бомбата.

Овцете се превърнали в шлака

Те ме заведоха в бункер от извънредно дебело стъкло, - продължава да си спомня журналистът. –След това бункерът затрептя леко, избухна ослепителна светлина, и се появи гъст облак дим във формата на гъба.
Казаха ми, че ще се наложи да остана в бункера още няколко часа, за да избегна въздействието на разрушителните последствия на взрива.. Когато в крайна сметка излязохме от бункера, ни заставиха да облечем наметало и панталони, които, както ми се стори, бяха направени от азбест. Ние тръгнахме към мястото на взрива, което се намираше на около километър и половина от бункера.
Взривът предизвикал катастрофален ефект. Дърветата, което били наоколо, се превърнали във въглени. Не останали нито листа, нито нещо живо. В района на взрива имало няколко животни – овце, те също изгорели, превърнали се в шлака.
След като се върнал в Италия Ромерс разказал на Мусолини за своето пътуване. А после подробно писал в списание Oggi през 1950-те години

След Чернобил

Сега вече няма съмнение в това, че немците действително са се опитвали да създадат атомна бомба. В Германия живеели Хан и Щрасман – учени, които забелязали (1938 г.), че атомното ядро на урана може да се разцепва, освобождавайки огромна енергия. В руските архиви има документи о за това, че немските учени са подали заявка за получаване на патент за плутониева бомба още през 1941 година. В Германия било пълно с уран. В нацистка Норвегия се намирал завод за производство на тежка вода. С нацистите сътрудничел и нобеловият лауреат, физикът Вернер Хайзенберг. Но какво са направили те в крайна сметка? В края на войната съветското разузнаване нямало точна информация по този проблем, за което било докладвано на “бащата” на съветската атомна бомба Курчатов. И до днес нацистките работи по създаване на атомна бомба са загадка. Макар и само заради това, че значителна част от документите, отнасящи се до атомните проекти, все още са засекретени.

Не отговаря на въпроса и анализът на почвата, взет от предполагаемия ядрен полигон на остров Рюген. Анализът е направен от радиохимическата лаборатория на немско федерално физико-техническо ведомство по поръчка на един от телевизионните канали, снимащ филм по мотиви на книгата на Карлш. Открито е повишено съдържание на цезий-137 – радиоактивен изотоп, който се образува при верижни реакции. Обаче, както твърдят специалистите, този изотоп сега не е рядкост. След аварията на Чернобилската АЕЦ с него е посипана едва ли не цяла Европа.

Остава да се вярва единствено само на останалия жив свидетел. Но неговите “показания” напомнят на разказ на очевидец на НЛО.

Експертите считат, че на нацистите не е стигало и време, и знания, щото да взривят истинска атомна бомба.
Най-достоверното е твърдението, че учените от Третия райх не са знаели как да пресметнат критичната маса. Затова наслука са вземали обогатен уран, поставяли са около него обикновено взривно вещество и са го взривявали. В резултат на взрива се разсейвали частици уран, които са заразявали местността с радиация. Това не е атомна бомба, а само “мръсна” според съвременната терминология.

http://lbs.km.ru и др.