Хлевоустието срещу Георги Димитров
проф. д-р Велко Вълканов
Почетен председател на ЦС на БАС
За някои хора, които упорито държат да минат за големи патриоти, темата “Македония” е предпочитана. В нея, както се казва, има хляб. Наругавате македонците, че не искат да се признаят за българи, наругавате и ония българи, които, по една или друга причина, в някакъв исторически момент са проявили готовност да признаят македонците за отделна нация, и изведнъж израствате в собственото си съзнание като величави патриоти. С особена настървеност патриотите от този тип се нахвърлят и върху Георги Димитров заради политиката, която той бил провеждал спрямо македонците. Има някаква сладка перверзия в това - да хвърляш кал срещу иначе недостижимите за теб. Като не можеш да се издигнеш до величието на някого, опитай тогава да го смъкнеш до себе си.
Примери в това отношение има за съжаление достатъчно. В едно от своите предавания по телевизия “Скат” Юлиян Вучков с нетърпящ възражения тон на човек, който представлява последната инстанция, обяви Георги Димитров за “дърдорко и национален предател”.
Подобни прояви има, за мое огорчение, и Велизар Енчев. От трибуната на телевизия “7 дни” г-н Енчев обвини в предателството към българския народ не само Георги Димитров, но и цялата Българска комунистическа партия - заради отношението им някога към така наречения македонски въпрос. Правейки се на наивник, той попита събеседника си дали предателството не е генетично заложено в тази партия, т.е. в БКП?!
Че в БСП е имало предатели, няма никакво съмнение. Във всяка партия има предатели. Особено изложени на предателство са партиите, които се борят за преодоляване на античовешката капиталистическа система. (Там предателството преднамерено се внедрява). И сега предателството в БКП, респ. в БСП е често наблюдавано явление. Хора, които довчера се кълняха в комунистическото верую, днес богохулно го отричат. Самият г-н Велизар Енчев също е бил член на БКП.. След като е ползвал години наред възможностите, предоставяни му от членството в несменяемо управляващата партия, той днес с подчертана враждебност критикува тази партия във всички възможни направления. БКП и особено БСП има, разбира се, за какво да бъде критикувана.. Аз самият неведнъж съм отправял и ще отправям към нея критични думи. Преди няколко дни на голямо събрание в НДК изтъкнати представители на левицата в самата БСП също подложиха на сериозна критика дясната политика на нейното ръководство.
Но клеветата не е критика. Не е необходимо критиката да бъда “градивна”, както някога се изискваше, но тя във всички случаи трябва да почива върху обективни факти, т.е. върху истината. В редица случаи обаче отправяната от г-н Енчев критика към БКП/БСП и нейните представители носи именно клеветнически характер. Неотдавна той например обяви, че не друг, а тъкмо БСП е виновна за вкарването на ДПС в политическия живот на страната ни. Нищо по-невярно от това. Ще припомня някои неподлежащи на оспорване факти. През 1992 г. група депутати от левицата отправихме до Конституционния съд искане да обяви ДПС за противоконституционна партия. На състоялото се на 21 април 1992 г. заседание от присъстващите 11 конституционни съдии шест души – Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – подкрепят искането ни, а пет души - Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов и Тодор Чипев, се обявяват против него. По този начин искането ни бе отхвърлено, защото не можа да събере необходимите 7 гласа (решенията на КС се приемат с мнозинство от всички 12 съдии). Но какви са тия, които гласуваха против нашето искане и по този начин закрепиха конституционно ДПС в политическата система на обществото ни? Всички те бяха или членове, или привърженици на СДС. Невярно е също твърдението на г-н Енчев, че БСП е докарала Симеон в България. Докараха го лидерите на СДС, които, направили пътека до Мадрид, коленопреклонно го молиха да се върне в България. Те именно му върнаха и имотите. Не друг, а тъмносиният седесар Ив. Татарчев в качеството си на главен прокурор внесе искане в Конституционния съд да отмени законът за конфискуване на царските имоти. И го отмениха.
Съвършено некоректна е и критиката, която се отправя по отношение на следваната някога от БКП и Георги Димитров политика спрямо македонското население. Тя напълно пренебрегва историческите предпоставки, при които стана възможен македонизмът на някои македонски българи .
До 1913 г., когато приключи Балканската война, нямаше никакво колебания относно българския характер на мнозинството от населението в Македония. Това във всички случаи важи за лидерите на македонското освободително движение Гоце Делчев, Даме Груев, за просветните дейци като братя Миладинови, Райко Жинзифов и много други, които сами ясно и определено обявяваха себе си за българи. Но държавният престъпник Фердинанд проигра открилата се пред България възможност да приобщи към себе си своите чада от Македония.
Балканската война завърши с огромен успех за съюзилите се срещу Турция балкански държави – България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но възникнаха и спорове по подялбата на освободените от турско иго земи. Някои от възникналите между България и Сърбия спорни въпроси трябваше да се преодолеят въз основа на българо-сръбския договор от 1912 г., съгласно който на България се предава така наречената безспорна зона, включваща градовете Криворечна паланка, Кратово, Кочани, Щип, Велес, Прилеп, Охрид и Битоля. Съдбата на спорната зона, която се простира на запад от посочените по-горе градове, трябваше да се реши чрез арбитража на руския император. Но Фердинанд не поиска да чака арбитража. Използвайки провокациите на довчерашните съюзници, той издава на 16 юни 1913 г. фаталната заповед за започване на военни действия срещу тях. В резултат на Междусъюзническата война България губи не само спорната, но и безспорната зона. Надеждите на българското население да се приобщят към България остават излъгани. Това е първият път.
На 1 октомври 1915 г. България по волята на все същия държавен престъпник Фердинанд се включва в Първата световна война на страната на Централните сили. България отново навлиза в Македония, но отново не остава там, защото заедно с Централните сили губи войната. За присъединяването на Македония към България не може и дума да става. Напротив, от България са отнети скъпи за нея територии.
Българското население в Македония остава следователно за втори път излъгано. То повече не изпитва доверие към мъдростта на държавните ни мъже. Така се заражда автономистката тенденция. В македонските българи започва да се формира идеята, че след като няма да могат, поради злощастната политика на българските правителства, да се присъединят към майка България, тогава, за да не се окажат под властта на чужди държави, ще е по-добре да поискат да бъдат самостоятелна държава. Оттук до идеята за самостоятелна нация разстоянието е по-малко от една крачка.
Автономистката тенденция получи особено силно развитие по време на Втората световна война, когато България - отново по вина главно на престъпната кобургготска династия - се включва в тази война на страната на фашистките сили. България за трети път навлиза в Македония. Българският дух в Македония е все още жив, поради което преобладаващата част от македонското население посреща нашите войски като освободители. Но скоро идва и разочарованието. Като участник в фашистката коалиция България предприема жестоко преследване на значителните антифашистките сили в Македония. Става невъзможно българите да бъдат запомнени с добро.
Войната завършва отново с нова, трета по ред, национална катастрофа за България. Като упорит рецидивист България е застрашена от сурови санкции, по-сурови може би и от санкциите, наложени след Първата световна война. Но това все пак не става. На Мирната конференция в Париж съветският външен министър В. Молотов заяви с пълен глас: Българи, бъдете спокойно, вашата територия ще остане непокътната!
Физическата територия на България бе наистина спасена, но бе застрашена нейната духовна територия. Опирайки се на огромния международен авторитет на Югославия, водила героична съпротива срещу нацистка Германия, загубила в тази съпротива 1 милион и 700 хиляди свои синове и дъщери, македонистите предявиха искането да се признаят българите в югозападна България за македонци и да се изучава у нас така нареченият македонския език, т.е. един от диалектите на българския език. Победената, унизената, морално смачканата България трудно можеше да се противопостави на тези искания. Тогава гласът на Тито звучеше по-силно от гласа на Георги Димитров. Огромният престиж на Г.Димитров не можеше за съжаление да компенсира небивало ниско падналия престиж на България – една държава, която успя да си причини три национални катастрофи, заставайки в защита не на своите национални интереси, а в защита на интересите на една антибългарска династия.
Но като отбелязваме с прискърбие обективно възникналата невъзможност на нашите държавници от онова време да защитят духовната ни територия, не бива да забравяме, че тъкмо на тях всъщност дължим запазването на физическата ни територия. Нима не е съвършено ясно, че Съветският съюз нямаше да може да ни защити на Мирната конференция в Париж, ако не беше антифашистката съпротива у нас, организирана и ръководена именно от Българската комунистическа партия и нейния лидер Георги Димитров, ако не беше и нашето участие в последната фаза на войната срещу нацистка Германия, станало възможно благодарение отново на Българската комунистическа партия и Георги Димитров.
Дълбоко съм убеден, че нито БКП, нито Г.Димитров са приели доброволно исканията на македонистите от Македония. Самият Димитров е от Македония и той достатъчно добре знае какво по своя етнически характер е мнозинството от населението в Македония. Но в политиката не всякога може да се действа съобразно вътрешните ни убеждения.
А македонизирането на българите от Благоевградско така и не се осъществи Веднага още след промяната на обстановката на Балканите, когато Югославия влезе в конфликт със Съветския съюз, и ние се освободихме от нейния натиск, правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, веднага преустанови дейността на македонистите в България.
Пиша тези редове, не за да защитя Георги Димитров от хулите на различни дребни люде. (Георги Димитров принадлежи на историята и тя е която един ден ще му даде своята оценка.) Но калта, която хлевоустието хвърля върху Г.Димитров, пада, по силата на определени морално-политически закони, и върху мен и други като мен. За другите не знам, но аз самият искам просто да се почистя от нея.
София, 20 декември 2006 г.
С някои редакторски съкращения статията е публикувана във в-к "Дума" на 08.01.2006 г.