|
|
Дали наистина не сме идиоти?!
проф. Велко Вълканов
Във всяка държава съществуват проблеми. Няма как да няма. Държавата е сложен механизъм
за управление на обществените отношения, които в повечето случаи са изпълнени с противоречи интереси.
Едни граждани искат едно, други — друго. Едни следователно ще бъдат доволни, други — недоволни.
Почти невъзможно е всички да бъдат доволни — особено в едно пазарно, т.е. капиталистическо общество,
където единият частен интерес пряко отрича другия.
Днес нашето общество е капиталистическо. Не можахме да опазим благодатния за трудовите хора социализъм,
защото бяхме продадени и отвън, и отвътре. Съществуват достатъчно основания да мислим, че наложената
ни система още дълги години ще господства у нас. Но дори и една злокачествена сама по себе си
система предлага все пак някакви възможности да бъде направена що-годе поносима. Дали системата
ще стане поносима, зависи в най-голяма степен от така наречения субективен фактор, т.е. от ония,
които са поели управлението на системата. Какви хора наистина ни управляват? Много пъти вече
сме си кривили душата, прибягвайки до полуистини, с които сме искали да пощадим управляващите
ни. Това трябва най-сетне да има край. Не полуистини, истини ни трябват.
Истината е, че ни управляват хора, лишени както от необходимите професионални качества, така
и от не по-малко необходимото социално чувство. Израснали в парникови условия, те знаят цената
на златото, но не знаят цената на хляба. Преди да мислят за нас, те мислят за себе си. Става
неизбежен изводът, че тези хора могат да ни управляват само лошо, дори много лошо. Всъщност това
е въпрос не толкова на логика, колкото на факти.
Че ни управляват лошо, все още съм в състояние да го понеса. Не съм обаче в състояние да понеса обясненията за
злощастното им управление.
Обстановката у нас подсказваше, че ще имаме сериозни проблеми с оцеляването на трудовите хора.
Цените на стоките от първа необходимост — хляб, сирене, олио, месо, отопление и на какво ли не
още — започнаха неудържимо да нарастват. Заеха се да ни уверяват, че нямало да допуснат повишаване
на цените — били разполагали с механизми, които щели да предотвратят всеки опит в тази насока.
След като стана ясно, че такива механизми няма, започнаха хорово да ни обясняват какви са все
пак причините за ценовия бум..
Новият икономически министър Петър Димитров обясни поскъпването на цените с туристите у нас.
Те именно, хората от Европа, дошли с многото си пари, са причината да се повишат цените на стоките
у нас. Че какво е за европееца да даде за сиренето вместо четири лева седем. Седем лева са
за него само 3 евро и 50 цента, т.е. колкото струва трамвайният билет в страната му. Хубава
логика, но тя не може да отговори на въпроса защо все пак цената на сиренето скочи с почти два
лева и там, където няма туристи. На който и пазар в София да отидете, няма да намерите чуждестранни
туристи, а само отчаяни хора, които се питат какво по-напред да купят със своите три-четири лева.
Ще си отидат туристите, продължава обзетият от весели прозрения Петър Димитров, и цените ще се
върнат на старото си ниво. Това вече е съвсем непоносимо. Кога е било цените, достигнали едно
равнище, да се върнат на старото си равнище? Не икономически корифей, а един обикновен здрав
разум не би си позволил да ни поднася подобни небивалици. Мисля си: да бяха хора като хората,
биха се засрамили за себе си. Но те срам явно нямат.
Въведоха така наречения плосък данък. Всички — и богати, и бедни — ще плащат
вече един и същи данък върху доходите си — 10 процента. Въвели, въвели. Но защо ни дават и съвършено
несъстоятелни обяснения?
Преди няколко дни не друг, а министър-председателят на страната, застанал пред група миньори,
ги поздрави с новата социална придобивка — десетпроцентовия данък. Техните доходи щели да се
увеличат значително, защото сега щели да плащат по-малък по размер данък. За миньорите, които
получават, общо взето, добри възнаграждения (във всички случаи над 500 лева), това е вярно. Но
това, което е вярно за един, за други е съвършено невярно.
Колко хора у нас получават трудово възнаграждение над 500 лв.? По предварителни данни на Националния
статистически институт средната месечна заплата на хората, наети по трудово правоотношение,
през август 2006 г. е била 313 лв., а през септември същата година – 372 лв. Но много хора получават
заплата далеч под средната за страната. Следователно ония, които получават 200-300 лева, ще
плащат вече почти удвоен данък, в резултат на което техните и без това ниски заплати ще се окажат
намалени. Те ще намалеят не само абсолютно, но и относително, доколкото с получаваното възнаграждение
те днес ще могат да купят много по-малко стоки, отколкото вчера. (Тук няма да говорим за пенсионерите,
които са извън всякаква класация. Със своите мизерни пенсии те са направо живи погребани.)
Тези, които ни управляват, нямат и добра историческа памет. Те явно не знаят, че някога в турската
империя също е имало такъв данък, наречен десятък. Този данък за съжаление
е въведен и в освободена България. Безскрупулните грабежи на либералите от онова време (наричани
днес у нас социал-либерали) са изпразнили до дъно държавната хазна. И тогава либералното правителство
въвежда редица крайно непопулярни финансови мерки, между които и данъка десятък. Непосилният
за обикновените трудови хора (особено от селата) данък среща масов отпор. На 14 април 1900 г.
в околностите на с. Тръстеник, Русенско, се събират около 5000 разбунтували се срещу десятъка
селяни, въоръжени предимно с тояги. Военни части потушават с кръв селския бунт. Но смазан в
Тръстеник, той избухва с нова сила през май и юни същата година в Шабла и Дуранкулак. Бунтът
отново е преодолян с кръв. Загиват десетки обикновени хора на селския труд, чиято единствена
вина е, че са поискали да защитят плодовете на своя труд. Но пролятата кръв има и своите положителни
социални последици. Тъкмо там, в Тръстеник, Шабла и Дуранкулак, се ражда идеята за създаването
на Български земеделски народен съюз, придобил значително признание не само у нас, но и в чужбина.
По-късно БЗНС поема и управлението на страната, за да бъде свален от власт с кървавия преврат
на 9 юни 1923 г., сложил началото на продължилата с десетилетия гражданска война у нас.
Управляващите у нас не си дават, както изглежда, сметка, че с плоския данък (но не само с него)
се плъзват по една наклонена плоскост, която ще ги свлече до сериозни конфликти
със средностатистическия българин. Няма да се заема да ги предсказвам. Във всички случаи не бива
да се забравя Дуранкулак.
Аз самият засега ще се задоволя с обикновен протест срещу обясненията, които ни дават за непрекъснато
стоварваните върху нас тегоби. Те ни оскърбяват. Признайте, господа, безсилието си да ни управлявате.
Признайте и отсъствието на всякаква социалност във вашето поведение. Повярвайте, ако в тази страна
има идиоти, способни да приемат обясненията ви, идиотите не сме ние.
Но дали пък наистина тъкмо ние не сме идиотите, след като ги търпим?!
София, 20 август 07 г.
PS. Моя позната, след като прочете в ръкопис тази статия, ми отправи възражението: Нима
при Костов беше по-добре? Да, но това, което е позволено на Иван Костов и подобните нему, не
е позволено на един социалист, ако той е действително социалист. Който не е разбрал това, нищо
не е разбрал. |
