За икономически санкции срещу мафиотите  

Проф. Велко Вълканов

            Вече месеци наред правителството на  ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов и Цветан Цветанов разиграва  шумни сцени на борба срещу престъпния свят. Маскирани полицаи нахлуват тук и там, за да обезвредят с риск на живота си опасни гангстери, а предварително наети телевизионни  камери грижливо заснемат всичко това — бъдещите поколения трябва да знаят как са се наливали  основите на правовата ни държава.

Сцените са без съмнение твърде ефектни, но затова пък твърде неефективни. За да изпратят в затвора няколко души, натрупали богатство чрез престъпна дейност, правителството е готово да разгради цялата, изграждана с години правозащитна система. От векове обществото се ръководи от принципа «По-добре сто виновни извън затвора, отколкото един невинен в затвора», докато  нашето правителство се ръководи от противоположния принцип «По-добре сто невинни в затвора, отколкото един виновен извън затвора». Така се наливат основите не на правовата, а на полицейската държава.

Мисля, че стратегията на борбата срещу мафиотската престъпност, ако предположим, че се води искрено, е поставена върху погрешни основи. Тази борба трябва без съмнение да се води и с наказателноправни мерки, но тя в никакъв случай  не бива да пренебрегва и съответните икономически мерки. Престъпникът сравнително леко ще понесе няколко години затвор, но няма да може да понесе да му изземат милионите, придобити чрез престъпната дейност. Да му вземете парите,  означава да обезсмислите целия „труд”, вложен в тяхното придобиване. За него това  би било много по-болезнено, отколкото да го изпратите  в затвора. Това би било твърде изгодно и за обществото. То ще си възстанови парите, които са му били неправомерно отнети.

Необходимото в случая решение е много просто: имущество, чиито законен произход не може да бъде доказан, се отнема в полза на държавата.  Трябва при това да се презумира, че всяко имущество  над определен размер е придобито по незаконен начин. Презумпцията, че прекомерното имущество е придобито по незаконен начин, следва естествено да бъде оборена от неговия собственик.  Не държавата, а собственик следва да доказва, че го е придобил по законен начин. Не успее ли да докаже това, имуществото, признато като незаконно придобито,  следва да бъде конфискувано.

Това просто решение бе дадено в глава трета от  Закона за собствеността на гражданите от 1973 г.  Съгласно изменения през 1986 г. и 1990 г. чл. 34  от този закон   за незаконно придобито се смяташе онова имущество  на гражданите, стойността на което «явно превишава доходите, получени законно от него и от членовете на домакинството му и приноса от неговия и техния личен труд».  Същият чл.34 по-нататък установи презумпцията, че имуществото се смята за незаконно придобито и когато  «направените разходи от гражданина и от членовете на домакинството му явно превишават техните законни доходи и приноса им от личния труд».

При тези ясни и категорични разпоредби престъпниците (от най-различен вид и ранг) трудно можеха да избягат от надвисналата над тях имуществена санкция. Нямаше нужда да се прибягва до наказателния процес, който предвижда, оправдано,  значително усложнен ред за  установяване на  престъпния характер на  едно поведение. При това в наказателния процес обвиняемият няма нужда да доказва нищо. Държавата е, която в лицето на прокуратурата трябва да докаже всяко свое твърдение, свързано с повдигнатото срещу гражданина обвинение. Както виждаме, процедурата, предвидена в Закона за собствеността на гражданите, поставя взаимоотношенията между държавата и собственика на незаконно придобитото имущество в обратен ред. Очертава се наистина твърде съществена разлика: в единия случай — шумни екшъни с минимален ефект, в другия случай – прозаично изчисляване с молив в ръка на актива и пасива на съответния гражданин с максимален ефект. Отказваме се следователно да изследваме съдържанието на  «черната кутия», т.е.съответната  престъпната дейност,    важното  е  да знаем  какво всъщност има на нейния изход. И ако на изхода й намерим едно съмнително, придобито вероятно по незаконен начин имущество, това трябва да  е достатъчно, за да се открие процедура по неговото отнемане в полза на държавата. Ако гражданинът докаже  правомерния характер на придобитото имущество, проблеми за него по-нататък няма да има.

С установяването на «демокрацията» у нас Законът за собствеността на гражданите престана да се  прилага, а през 2005 г. той бе и формално отменен. Вместо него бе приет Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито   от престъпна дейност. Този закон, известен още като законът «Петканов»,  се оказа изначално ялов, което се доказа и от яловата дейност на създадената въз основа на него комисия (позната като комисията «Кушлев»).

Съществуват достатъчно основания да сме недоволни от работата на тази комисия, но трябва заедно с това да признаем, че  при   подчертано  сбърканата  законодателна основа, върху която е поставена, комисията  трудно би могла да има сериозни успехи. Все по-очевидна става необходимостта от съответна законодателна промяна и тя, както изглежда, е на път да се осъществи. Съобщено бе, че Министерството на правосъдието е изготвило проектозакон   за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите  имущества, който почива, общо взето, върху  идеята за конфискация на всяко имущество, чието придобиване няма законово обяснение.  Хубава идея, но се питам дали управляващото мнозинство ще склони да я приеме.

Преди години народни представители от три различни парламентарни групи внесохме в 38-то НС   законопроекти, които предвиждаха деклариране на имуществото на определени длъжностни лица от държавния апарат. Укритото (недекларираното) имущество, както и имуществото, което надхвърля законните доходи на съответното длъжностно лице, подлежаха на отнемане в полза на държавата. Тези законопроекти за съжаление не бяха приети. Те срещнаха мълчаливата съпротива на редица народни представители, които имаха своите основания да се страхуват от тяхното приложение.

Можем и сега да очакваме открита или скрита съпротива срещу намерението да  се поведе най-после сериозна борба срещу корумпираното чиновничество и гражданите,  обогатили се  в  нарушение на  действащия правен ред. Трудно ми е да повярвам, че Бойко Борисов ще позволи някой да се рови в многомилионното богатство на г-жа Цветелина Бориславова, пък и в неговото собствено богатство. Много ще са ония — и от лявата, и от дясната страна, които няма да искат да се освети тяхното имущество, защото така ще се освети техният морал. Но ако не успеем да преодолеем тяхната съпротива, ще си останем дребна гангстерска държавица, в която ще продължим  да си играем на стражари и апаши  с нарастващата трудност да разберем  кои са стражарите и кои апашите.

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 30 април 2010 г.