Краят на илюзиите
проф. Велко Вълканов
Като започнахме да отстъпваме от така наречената “кръгла маса”, та чак досега.
В началото отстъпвахме пред вътрешните, а през последните години и пред външните ни недоброжелатели. Да се отстъпва не е нещо ново в историята. Понякога отстъплението е необходимо като предпоставка за настъпление. Но ние непрекъснато отстъпвахме, без дори да подхранваме надеждата, че на определен рубеж все пак ще спрем, за да кажем: “Дотук! Зад нас е съдбата на Родината!”
Паднахме небивало ниско. Заради собствените си интереси непрекъснато жертвахме интересите на народа и на държавата, в която народът ни бе организиран. Предавахме власт след власт, за да се окажем накрая под властта на една дълбоко безнравствена, обезчовечаваща ни обществена система. Стигнахме и до позора да отдадем Родината си на една държава, чието приятелство, както всички вече разбират, е повече от опасно. Отдадохме я на поругание и на безплатна аренда.
Споразумението с правителството на САЩ, по силата на което на наша територия ще се настанят техни войски, е вече факт. То бе подписано на 28 април т.г. от външния министър на България
Ивайло Калфин
и от външния министър на САЩ
Кондолиза Райс.
Основните клаузи от това споразумение са ни, общо взето, известни. Те са изначално неприемливи. Но колко по-неприемливи са неписаните клаузи, т.е. онези клаузи, които се съдържат не в самото споразумение, а в съзнанието на ония, които го подписаха.
Споразумението е сключено за десет години. Но кой ще повярва, че ако САЩ поискат, то няма да бъде продължено с още десет години, а после с още десет години и т.н.? Не виждам кое буржоазно българско правителство ще има куража да отхвърли едно категорично заявено в тази насока искане на САЩ.
Споразумението съдържа разпоредба, съгласно която САЩ трябва да се консултират с българското правителство, ако решат да предприемат военни действия спрямо трети страни. Но кой ще повярва, че ако САЩ, следвайки корпоративните си интереси, решат да предприемат военни действия срещу трета страна, евентуалното възражение на българското правителство би могло да ги спре. Разигравайки ситуация на крайна необходимост, САЩ изобщо няма да се допитат до това наше нещастно правителство. (Нима ООН и международното право можаха да попречат на САЩ да извършат агресията си срещу Ирак.) А и американският “Вашингтон таймс” изплю истината: няма да ни питат.
Споразумението изключва възможността САЩ да складират на наша територия ядрено оръжие. Но кой ще повярва, че САЩ ще се съобразят с книжната забрана да снабдят разположените у нас техни войски с ядрено оръжие (или друго оръжие за масово поразяване), ако то им стане необходимо? Пита се освен това как нашето правителство ще гарантира спазването на споразумението в тази му част. Дали не смятат да подлагат на митническа проверка пристигащите у нас американски самолети?
Съгласно споразумението българската страна запазва правото си да привлече под съдебна отговорност американските войници, извършили тежки престъпления на наша територия. Но кой ще повярва, че българското правителство ще може да привлече под съдебна отговорност войници на САЩ, ако правителството на САЩ не се съгласи с това? Как ще действа в тези случаи правителството ни, за да осъществи намерението си? Като приложи сила спрямо световния жандарм?
Стигаме до най-съществения момент от характеристика на това споразумение - неговия смисъл.
Нашето правителство ни уверява, че разположените у нас военни бази на САЩ щели да гарантират собствената ни национална сигурност. Оскърбително несъстоятелен довод. Трябва наистина да се намират под средното равнище на интелигентност ония, които прибягват до подобни доводи - доводи за инфантили.
Трябва преди всичко да се подчертае, че САЩ най-малко са загрижени за нашата национална сигурност. Те никога нищо не правят заради другите, каквото правят, те го правят единствено и само заради самите себе си. САЩ не са държава като държава. Те са огромен холдинг от акционерни дружества, а едно акционерно дружество е загрижено единствено за своята собствена печалба. За САЩ България е малка пионка в тяхната голяма игра, която пионка те, без да се замислят, ще жертват при първия полезен за интересите им случай.
На второ място идва въпросът защо България трябва да търси гаранции за националната си сигурност в САЩ, след като е член на НАТО. Нали заради тази наша национална сигурност ни вкараха във военно-политическия блок? Оказва се, че са ни излъгали. Оказва се, че НАТО е празна работа, поради което трябва да търсим нови гаранции в САЩ. По този начин наред с всичко друго ние и оскърбихме НАТО: ние я дисквалифицирахме като гарант за нашата национална сигурност. Плътно приближавайки се до САЩ, ние се отдалечаваме от НАТО. Трябва да се очаква, че и НАТО ще се дистанцира от нас. Главният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер заяви тези дни в София, че НАТО няма намерение да ползва американските военни бази в България. Не е трудно да открием в тези думи чувството на пренебрегнатия.
Неизбежен е най-после и въпросът срещу кого наистина американските военни бази ще трябва да гарантират нашата национална сигурност. Нито близки, нито далечни страни ни заплашват с агресия, срещу която трябва да сме, заедно с американските си съюзници, готови за мощен ответен удар.
В обясненията, които ни се дават по повод разполагането на американските военни бази в България се споменава държавата Турция. Американските военни бази щели да намалят влиянието на Турция на Балканите, което означава и у нас. С други думи, САЩ ще ни пазят от заложената в Турция заплаха за нашите национални интереси. Че Турция съставлява определена заплаха за националните ни интереси, трудно може да се отрече. Но САЩ не биха могли да ни окажат необходимата в тази насока защита, доколкото всъщност не пряко самата Турция, а легитимираната у нас турска етническа партия ДПС носи със себе си такава заплаха. Чрез ДПС Турция проникна във всички звена на нашия държавен апарат. За турската държава България е отворена за четене книга. Чрез ДПС тя продължава да турцизира мохамеданското население в България, опитвайки се да създаде предпоставките за разчленяването на страната ни. Следователно онзи, който иска да ни предпази от заложената в Турция заплаха за националните ни интереси, трябва най-напред да ни предпази от нейната агентура в лицето на ДПС. Но това не става, защото ще се окаже в противоречие с определени групови интереси.
Не би могло от друга страна да се мисли, че американските военни бази ще ни предпазят от евентуални терористични атаки. Ясен отговор на този въпрос даде заместник-помощникът на главния секретар на НАТО Гай Робертс: “Самолетоносачи не могат да спрат терористите, артилерийски батареи не могат да спрат терористите, 100 хиляди войници не могат да спрат терористите”.(Вж. интервюто му в “Дума” от 13 април т.г.)
Военните бази на САЩ у нас не само че няма да гарантират нашата национална сигурност, но ще я поставят под най-сериозна заплаха.
Където и да се намират, войниците на САЩ носят със себе си постоянната опасност от война – война, която те ще водят срещу другите държави, война, която другите държави ще водят срещу САЩ.
Съединените американски щати се намират в тотален конфликт със света. Те непрекъснато водят войни срещу държавите, застанали на пътя на техните интереси. Те водиха война срещу Виетнам, срещу Афганистан, срещу Югославия, срещу Ирак. Сега заплашват с война и Иран, при което не крият намерението си да използват и ядрено оръжие срещу него.
Трябва да е пределно ясно, че една война на САЩ срещу Иран неминуемо ще се превърне във война на Иран срещу САЩ, което означава и война срещу България. Опасността е повече от сериозна. Иран не е Ирак. Иран е голяма и силна държава с близо 66 милиона образовано и с високо самочувствие население, готово да се брани с всички средства, предлагани от не само от науката и техниката, но и от непримиримия дух. И ако Ирак създаде неимоверни трудности на САЩ, можем да си представим какви трудности Иран ще създаде на САЩ и на техните съюзници.
Пострадалите от агресивните действия на САЩ народи са започнали партизанска война срещу тях. Тази война се води със същите безогледни средства, които използват и САЩ – средствата на тероризма. Тероризмът не признава граници – нито пространствени, нито нравствени. Той е навсякъде, където е врагът – САЩ. Можем следователно заедно с пристигането на американските войници у нас да очакваме и пристигането на техния непримирим антагонист – тероризма. В името на американската кауза дадохме скъпи жертви в чужбина. Сега в името на същата кауза предстои да започнем да даваме жертви и у нас. Бих искал да съм лош пророк, но се боя, че няма да съм.
Разполагането на американските военни бази ще има и редица други вредни за страната ни последици (екологични, нравствени, правни), но и дотук изложеното е достатъчно, за да ни мотивира решително срещу тях. Няма обаче как да отмина зловредното влияние, което те ще окажат на международните ни отношения. Полагайки лакейски усилия да спечелим приятелството на САЩ, ние ще загубим приятелството на много други народи. Заедно с това ще загубим и онова, което е по-важно от всяко приятелство - самоуважението. Неспособният на самоуважение няма и не може да има приятели.
С американските войски идва и краят на илюзиите. Изправяме се пред една жестока истина. България се лишава от своята собствена история, защото се лишава от своя суверенитет.
Започва историята на САЩ в България, историята на една колониална държава.
29 април 2006 г.
Статията е публикувана във в-к "Земя" на 3 май