За имунитета на народните представители изобщо
и за имунитета на Ст. Софиянски
в частност
Искането на главния прокурор да бъде снет имунитетът на Стефан Софиянски заради извършено от него тежко престъпление възбуди духовете на нашата общественост. Чуха се възражения и срещу конституционно закрепения институт на имунитета на народните представители. Защо трябва да имат народните представители имунитет? Всички трябва да са равни пред закона. Щом е извършил престъпление, народният представител трябва на общо основание да бъде привлечен към съдебна отговорност.
Имунитетът на народния представител не е наше изобретение. Той съществува – в различни варианти - в конституциите на много държави. Така конституцията на Федерална република Германия изрично предвижда, че “Депутат може да бъде подвеждан под отговорност само с разрешение на Бундестага, освен в случаите на задържане на местопрестъплението или на следващия ден”. (чл.46, ал.2). В алинея 4 на същия чл.46 пък е постановено, че “Всяко преследване и всеки съдебен процес, съгласно чл. 18, всяко задържане или друго ограничение на личната свобода на депутата се преустановява по искане на Бундестага.”
Подобни текстове съдържат конституциите на Франция (чл.26), Италия (чл.68), Испания (чл.71), Гърция (чл. 61), Бразилия (чл.53), Япония (чл.50) и още много други държави.
Търновската конституция също е предвиждала – в определена форма – имунитет за народните представители. Съгласно чл. 96 “Членовете на Народното Събрание пет деня до отварянето на и през всичкото време докле траят заседанията, не могат да бъдат затваряни и съдими, освен в случаите, когато они се обвиняват за престъпления, за които са налагат по криминалний закон най-тежки наказания. В тия случае за затварянето трябва незабавно да се яви на Народното Събрание, само с разрешението на което може да стане тегленето на съд”.
Институтът на имунитета на народния представител има своето обяснение в необходимостта да се осигури свобода в поведение на онези, които са натоварени да изразяват и защитават интересите на суверена на страната – народа. Народен представител, над когото виси заплахата да бъде подведен под отговорност и за най-дребното престъпление, винаги би се чувствал силно ограничен в своето обществено поведение. Срещу него, ако е предприел законодателни действия, несъответни с интересите на определени групи или лица, могат да бъдат организирани множество наказателни процеси, които ще парализират цялото негово поведение.
Трябва да се отбележи, че дори и имунитетът не винаги е в състояние да защити народните представители от произволите на една или друга власт. Ал. Стамболийски например бе съден и изпратен в затвора от послушното на Фердинанд правосъдие именно по времето, когато е бил народен представител. Изцяло по политически причини, нямащи нищо общо с правосъдието, народният представител Андрей Луканов бе изпратен в затвора. Татарчев издигна срещу него и срещу редица други лица, смехотворното обвинение, че като членове на правителството преди Десети ноември били предоставили помощи на някои слаборазвити страни.
Възраженията срещу имунитета на народните представители трябва следователно да се отхвърлят като неоснователни.
Искането за снемане на имунитета на народен представител се иска от главния прокурор. В този смисъл е изричният текст на чл.107 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС): “Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил тежко престъпление, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни”.
Това решение е несъмнено правилно. Щом става въпрос за престъпление от общ характер, единствено прокуратурата има правомощието да повдига съответно обвинение. А щом пък става въпрос за снемане на имунитет на народен представител, не всеки прокурор, а единствено главният прокурор трябва да има правомощието да повдигне обвинение срещу него, респ. да поиска снемането на имунитета му.
Така стигаме и до въпроса за искането на главния прокурор да бъде снет имунитетът на народния представител Стефан Софиянски.
Някои народни представител намират, че предявявайки своето искане, главният прокурор бил изпълнявал политическа поръчка. Основание да поддържат една такава теза те намират във въпроса защо точно сега се иска свалянето на имунитета на Софиянски. Отговорът на този въпрос е достатъчно прост: защото точно сега възникна и имунитетът на г-н Софиянски.
Обвинението срещу Ст. Софиянски бе повдигнато много преди той да бъде избран за народен представител. Образувано бе и съответно съдебно производство. Но междувременно той бива избран за народен представител, в резултат на което – поради възникналият имунитет - започналото срещу него съдебно производство бива прекратено. За да може то да продължи, става наложително възникналият за подсъдимия Софиянски имунитет да бъде снет. В изпълнение на възложената му от Конституцията, ПОДНС и Наказателния процесуален кодекс функция, главният прокурор направи искането за снемането на имунитета на този народен представител. Трябва да се подчертае, че главният прокурор няма право да не направи такова искане. Въздържайки се да упражни възложена му от съответните нормативни актове функция, той би извършил престъпление по служба, за което ще следва да носи и наказателна отговорност.
Не бива да се смята, че пречка за предявяване на такова искане би могло да бъде обстоятелството, че наказателното преследване срещу съответния народен представител е възбудено преди избирането му за народен представител. Този въпрос е уреден изрично в чл. 107, ал.8 от ПДДНС: “Разпоредбите на чл. 70 от Конституцията на Република България се прилагат и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му”
Искането на главния прокурор да бъде снет имунитетът на даден народен представител не задължава пряко Народното събрание да го удовлетвори. То може и да го отхвърли. Но Народното събрание не може все пак да си позволи да действа произволно. То може за отхвърли искането на главния прокурор само ако намери, че данните, подкрепящи версията за извършено от народния представител тежко престъпление, не са “достатъчни”. Народното събрание обаче не обсъжда по същество въпросът дали народният представител е извършил или не приписваното му престъпление. То се задоволява единствено да прецени дали посочените от главния прокурор данни са сами по себе си достатъчни, за да мотивират повдигнатото обвинение. Дали тези данни съответстват на истината, Народното събрание не преценява и не може да преценява – просто защото то не е съдебен орган.
София, 3 октомври 2005 г.
.
