«Интегралният национализъм» и опитите за реабилитация на фашизма в Украйна
Нако МИНЧЕВ
Според канадския политолог от украински произход професор Виктор Полишчук, т.нар. «интегрален украински национализъм», който определени кръгове в днешна Украйна упорито се опитват да възродят и да използват за целите на собствените си политически битки, е просто една от разновидностите на фашизма. Не е тайна, че още първите представители на радикалния национализъм в тази страна, формулирайки своята доктрина, открито призовават към насилие срещу противниците си и принадлежащите към други етноси. Така, през 1900, юристът Николай Михновски, смятан за един от теоретиците и „класиците” на украинския национализъм, провъзгласява в брошурата си «Самостiйна Украина», че в страната трябва да живеят само украинци, а всички които се обявяват против национализма, са «нежелателни елементи».
«Горчивата истина»
(престъпленията на ОУН-УПА)
Виктор Полишчук
Окончателното формиране на национализъм от фашистки тип обаче се осъществява едва през 20-те години на миналия век в контролираната от Полша украинска провинция Галиция, като сред факторите за това са разгромът на т.нар. Западноукраинска народна република (провъзгласена през 1918) от поляците, както и влиянието на зараждащите се фашистки движения в Западна Европа.
След като полската армия ликвидира, през 1919, Западноукраинската народна република, присъединявайки Галиция към Полша, група бивши офицери от УГА (Украинска галицийска армия), начело с Евгений Коновалец, заявяват, че ще продължат борбата, като за целта решават да потърсят подкрепа от ревашнистки настроените кръгове в Германия, които не крият стремежа си за преразглеждане на условията, наложени на страната им от Версайския договор. През 1925, сътрудникът на Коновалец Дмитро Донцов издава в Лвов книгата си «Национализмът», където формулира основните идеи на украинския интегрален национализъм от фашистки тип, които, през 1929, са възприети като официална идеология от Организацията на украинските националисти (ОУН). Според Донцов, „нацията” е природен вид, а отделните нации водят помежду си постоянна битка за оцеляване, т.е той обявява враждата и войните между нациите за вечни. Що се отнася до украинската нация, според Донцов, тя следва да се структурира на йрархичен принцип, начело с вожд и управляващ елит, които имат правото да извършват «творческо насилие» по отношение на „масите”. През 1939, издаваният от ОУН в Буенос Айрес вестник „Наш клич” обявява, че: «ние сме свикнали да свързваме с понятието «украински национализъм» определа същност — това е обществено политическо движения, което днес съществува в целия свят. В едни страни то се изявява като фашизъм, в други — като хитлеризъм, а у нас — просто като национализъм». Тоест, самите украински националисти се приравняват с фашистите и нацистите.
Сегашните опити на определени среди в Украйна (включително и на президента Виктор Юшченко) да бъде преразгледана ролята на ОУН и създадената от нея Украинска въстаническа армия (УПА) по време на Втората световна война, не може да не будят безпокойство. Признавайки ОУН-УПА за «воюваща страна» в тази война и реабилитирайки командира на УПА — хауптщурмфюрера от СС Роман Шухевич, тези кръгове се опитват да променят историческото съзнание на украинската нация и да натрапят на цяла Украйна манталитетът, характерен само за отделни групи от населението в западните райони на страната. Твърденията на украинските «интегрални националисти», че ОУН-УПА са воювали срещу нацистка Германия не издържат сериозна критика. Всъщност, цялото ръководство на организацията, както и на «въстаническата армия» (включително Андрей Мелник, Степан Бандера и Роман Шухевич), е вербувано от германското военно разузнаване още преди войната, а по време на самата война стриктно е изпълнявало указанието на германците.
Доказателство за това са и признанията на съпругата на члена на ръководството на ОУН (и офицер от Абвера) Александър Луцкий — Юлия Луцкая , която е сред най-приближените съратници на Степан Бандера и ръководи шифровъчния отдел на ОУН. Според нея: «Украинските националисти отдавна бяха станали агенти на Германия. Затова не бива да се учудваме, че германците им осигуриха убежище през 1939, финансираха почти изцяло ОУН и поощряваха акциите им срещу Полша и Съветския съюз. Нещо повече, лидерите на ОУН се гордееха с това сътрудичество с нацистка Германия, която според тях единствена беше в състояние да разгроми СССР, на което всички се надявахме». Впрочем, самият Александър Луцкий се изказва още по-категорично: «за никаква борба срещу германците не можеше да става и дума и всички декларация на нашето ръководство по този въпрос бяха само обикновен тактически ход, предварително съгласуван с Берлин». Наистина, след април 1943, някои отряди на УПА осъществяват спорадични нападения срещу полицейски участъци, за да се снабдят с оръжие, но това в никакъв случай не би могло да се определи като «борба на ОУН-УПА с нацистка Германия».
Според професор Виктор Полишчук, въпреки, че привържениците на «интегралния украински национализъм» постоянно парадират с привързаността си към християнството, всъщност става дума за две съвършено противоположни явления. Както отбелязва укранският униатски свещеник Юрий Фьодорив: «интегралният национализъм изисква да се отречеш от всичко — от родителите си, от Бога, от съвестта си, от закона и етиката, от любовта към ближния и личните си чувства».
В политическата сфера украинският «интегрален национализъм» лансира идеята за изграждането на украинска държава от фашистки тип, обхващаща всички (според лидерите на ОУН) украински земи. Всъщност става дума за държава с площ от 1 200 000 кв. км — от Краков, на Запад, до Кавказ и Каспийско море — на Изток, включваща южните райони на Беларус и Русия. Друг въпрос е, че германските покровители на украинските «интегрални националисти» въобще не са планирали да допуснат появата на независима украинска държава.
Историческите факти сочат, че създадените с благословията и участието на ОУН структури — батальоните „Нахтигал” и „Роланд”, Украинската спомагателна полиция, т.нар. Украинска въстаническа армия (УПА) и СС-дивизията „Галичина” са ликвидирали най-малко 120 хиляди мирни жители от полски произход, поне 40 хиляди украинци, както и неустановен брой евреи. Според полския професор Едвард Прус обаче броят на ликвидираните от тях поляци е поне половин милион.
Затова появата на указа на сегашния украински президент «За отбелязване на 100-годишнината на Роман Шухевич», предлагаща няколко улици да носят името му, а негов паметник да се издигне в столицата Киев, както и за обявяването на хауптщурмфюрера от СС за „Герой на Украйна” трудно могат да се оценят иначе, освен като тотална фалшификация на историческите събития и опит за реабилитация на есесовските бандеровски формации. Като капитан от Абвера, Шухевич командва разузнавателно-диверсионния батальон „Нахтигал” и участва в много наказателни акции на територията на Украйна, след което командва батальон 201 в Беларус. По-късно Химлер го произвежда в хауптщурмфюрер от СС и го награждава с железен кръст за успешно изпълнение на задачата, поставена му от германското командване за охрана на комуникациите на Група армии „Център”, действаща в Беларус, за борбата му с партизаните и наказателните акции срещу местното население през 1942-1943.
На практика, реабилитирането на УПА означава оправдаване на престъпленията на нацистка Германия и оскърбяване паметта на жертвите на нейните престъпления, включително тези на Холокоста. Още повече, че бойците от УПА са демонстрирали особена жестокост именно към евреите, организирайки (заедно с нацистите) мащабни антиеврейски погроми в Лвов, Тернопол и Надворная. Както е известно, само в местността Бабий Яр са разстреляни между 200 и 300 хиляди евреи, като в разстрелите участват два украински полицейски батальона, както и т.нар. «Буковински курен», командван от Петро Войновски. Плакатите, издигнати от тях на мястото на екзекуциите гласят: «Изпълняваме волята на украинския народ». Впрочем, съвсем наскоро един общински съветник от западноукраинския град Ровно публично заяви, че се гордее с факта, че от общо 1500-те екзекутори на Бабий Яр, 1200 са били полицаи от ОУН, а само триста — германци.