ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА РЕДАКЦИЯ
«Говори Москва!»  Ето че много години тези думи, съпровождани, разбира се, от различни сигнали, звучат в международния ефир на български език. Пожълтелите от времето архивни документи на някога мощната империя «Гостелерадио» — до края на 80-те години все още единна и монолитна – пазят историята на създаването на българската редакция.
Това стана още през пролетта – лятото на 1941 година… От заповед №162 на Общосъюзния комитет по радиофикация и радиоразпръскване: «…да се създаде в състава на чуждестранния отдел редакции на български, румънски и югославски език… за работа в българската редакция да се приемат: за отговорен редактор др. Кара-Иванов, за говорител др. Коларова, за старши редактор др. Ненов…».
Юни 1941: «С цел подобряване на ръководството на радиопредаванията за чужбина … да се създаде отдел «Балкански страни», като се възложи ръководството на румънската, българската и югославската редакция върху др. Николаев…».
Тези откъслечни и не много съгласувани по логика канцеларски думи на заповедите, пък и започналата Велика Отечествена война, станаха всъщност начална точка в историята на създаването на българската редакция.
Първите предавания от Москва на български език – отначало пробни и нередовни – бяха излъчени в ефира през април 1941 година. А постоянни те станаха вече след началото на войната. Тогава в студиата звучаха гласовете на Георги Димитров, Васил Коларов, Владимир Поптомов. В предаванията участваха Стела Благоева, Георги Дамянов, Любомир Валев. А в далечната и малка страна, тогава официално и формално съюзничка на хитлеристка Германия, хората, рискувайки да бъдат арестувани, хващаха сигналите «Говори Москва!». Защото народът на България с цялото си сърце, мисли и надежди беше със Съветския Съюз, с Русия …
И бихме искали да споменем всички наши колеги, които през различни години идваха в нашия «Радиодом на ул. Пятницкая», създаваха и пишеха предавания, сядаха край микрофоните и заедно с думите «Говори Москва!» ви изпращаха по ефира част от своята душа. Ваня Моллова, Розен Петков, Евгений Стародуб, Алексей Крузенщерн, Михаил Артюхов, Олга Владимирова, Александър Бурцев, Тома Дремджиев, Лидия Траянова, Георги Гогов, Александър Александров, Лилия Хомутова… Уви, някои вече не са с нас, но архивните записи и до сега пазят техните гласове и творческото им вдъхновение на магнетофонната лента…
Времето, разбира се, внесе корекции в облика на нашите предавания. Много от рубриките изчезнаха, други се трансформираха…
Ето как изглеждаха нашите предавания, например, през 1975 година:
Понеделник започваше с предаването «Хора, събития, факти». То разказваше за съветски хора, имената на които са добре познати в България. Вторник беше посветен на младежта – в ефира звучеше «Младежка орбита». Сряда беше най-интересна за хора, интересували се от последни постижения на съветската наука: радиопрегледът «В света на съветската наука и техника» беше предназначен точно за тях. В четвъртък звучеше предаването «По пътя на интеграцията» — за многобройни съветско-български контакти, а в петък Олга Владимирова водеше диалог със слушатели. Рубриката й се наричаше «Разговор с вас».
От началото на 70-те години «Гостелерадио» заложи на подготовката на собствени езикови специалисти и за следване в България заминаваха студенти на московски вузове. Така в редакцията се появиха журналисти, перфектно владеещи български език – Николай Шчучкин, Иван Неуронов, Ирина Снегина (Циплакова). След определена практика по навици на говорител при български специалисти, по онова време работили в редакцията, те станаха водещи на собствени рубрики и предавания. Например, Ирина Снегина от 1979 до 1986 година беше автор и водеща на предавания по писма на слушатели «Разговор с вас». Тази рубрика беше много популярна и стана повод за активна кореспонденция.
През 1986 – 89 година се практикуваше такава интересна форма на работа, като «Гостуваща редакция». По линията на «Дружеството за приятелство с народи на други страни» група творчески работници посещаваха България, където се срещаха със слушатели, провеждаха «кръгли маси», дискусии, вечери на въпроси и отговори. След завръщане, още дълго време в ефира звучаха материали, донесени от такива командировки. В края на 80-те години – началото на 90-те, с идването на преустройството, започна разпадането на информационния монополист на СССР – «Гостелерадио».
Не се наемаме еднозначно да характеризираме сегашния ни период, но, изглежда, най-сетне започваме да намираме своето лице. А, по-точно, глас – "Гласът на Русия" – така, след дълги разисквания, реорганизации и съкращавания започна да се нарича нашата радиокомпания. Но е факт, че на житейско и човешко ниво всичко остава както и в миналото: вие – нашите слушатели – внимателни, придирчиви и критични – и ние – кореспонденти, редактори, говорители, преводачи на българската редакция на радио "Гласът на Русия", за които е много важно да бъдат чути!
Сега може да се каже: да, в творческата биография на българската редакция имаше всичко – и романтика на началото на историята, и тежките години на Великата Отечествена война, и служене на държавната политическа машина, комунистическите идеали, и пробив към свободата на словото през 90-те години. Живяхме и се развивахме по законите на обществото и времето, оставайки наред с това негов продукт и «огледало». Но най-главното е, че все пак оцеляхме, независимо от всички сложности на многобройните «преходни периоди»!
www.ruvr.ru |
