Logo

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Юрий Жданов, вторият мъж на дъщерята на Сталин:
Аз познавах Сталин от петнадесет годишен


По повод на това, че Московската телевизия е започнала излъчването на сериала „Сталин. LIVE”.


В навечерието на Нова година в Ростов е умрял Юрий Жданов – син на известния революционер и най-близък сподвижник на Сталин Андрей Жданов. Юрий Андреевич – академик на Руската инженерна академия, член-кореспондент на РАН, лауреат на Държавни премии на СССР. Написал е повече от 700 трудове в различни области на знанието. Но не по малка ценност представляват и неговите мемоари като зет на Йосиф Сталин. Той е виждал Сталин и обкръжението му „в пряк ефир”. Бил е мъж на дъщерята на „вожда на народите”.

Предлагаме ви превода на най- интересните откъси от мемоарите на Ю. Жданов, публикувани от електронното издание на „Комсомольская правда”.

За първата среща със Сталин през 1934 година

ЖдановИ така, ние пътуваме с баща ми към Сталин (Юрий Жданов е 15 годишен). Влизаме през вратата, приближаваме дома. На балкона са Сталин и Киров, те обсъждат нещо. След посрещането ни Сталин, Киров и Жданов влизат в кабинета, където обсъждат проекти на учебници по история на нашата Родина и новата история. Аз не присъствах, но бях поканен на масата, когато те

1935 година. Сталин с дъщеря си
Светлана на вилата край Москва

трябваше да започнат да обядват: къде да ме дянат.
Естествено, тогава аз не разбирах много, а и от тогава са минали десетилетия. Обаче съм запомнил общата атмосфера: тя беше делова и приятна, сериозна и шеговита. Разговорът касаеше тези проблеми, които са обсъждали в кабинета, но преминаваха и на общи теми. Така например говориха много за Покровск и покровсчани, което за мене беше тайна, заключена със седем печата. Сталин казал, че в историята трябва да се знаят не схемите, а фактите и под общия кикот заявил, че за схематиците историята се дели на три периода матриархат, патриархат и секретариат.
…От проблемите на училището Сталин премина на това, че немците усилено готвят за война младежта.
…Обедът свърши и Киров ми каза: „Да отидем да берем къпини”.

За Светлана Алилуева

Сключихме брак със Светлана през април 1949 година. По това време нашето семейство и Светлана живееха в условията на кремълското затворничество. Рядко общувахме с другите жители на Кремъл: с децата на А. А. Андреева, Орджоникидзе, Менжински. Рядко се срещахме и със Светлана, по-често в Дома на правителството..
Светлана беше на погребението на моя баща. После започнахме да се срещаме в нашата квартира. От сутрин до вечер аз бях на работа, майка ми стоеше заточена в Кремъл сама, Светлана споделяше нейната самота. Нашите срещи зачестиха и работата свърши със съюз.
Неочаквано тя ме помоли: да осиновя Ося (синът на Светлана Алилуева от първия й брак). Аз се удивих: как е възможно това при жив баща? Но Светлана казала: „Аз отговарям за това”.
Тогава Ося беше на около пет години. Ние бързо се сприятелихме един друг и запазихме добрите си, сърдечни отношения завинаги. Той стана лекар, научи английски език и успешно превежда медицинска литература.
По отношение на Светлана ме обхвана мисълта да я откъсна от кремълската изолация. Запознавах я със свои съученици.
…В Москва аз накарах Светлана да съставя библиографска картотека за Маркс, Ленин, Павлов за своята работа. Тя вършеше всичко много акуратно, някои картончета аз пазя и до сега. Но, видимо, съм допуснал психологична грешка: Светлана се стремеше към собствена литературна работа, стремеше се към самоизява.
Това аз недогледах, което стана причина за загуба на контакт, а по-късно и за развод. Кръгът на интересите й я сближи с дисидентската интелигенция: Синявски, Даниел.
През есента на 1952 година се разведохме, но запазихме приятелските си отношения. Помня, Светлана ми предаде реакцията на баща си: „Глупачка! Най-сетне попадна на порядъчен човек и не можа да го задържиш”. В мемоарите си тя не пише за това.
Обаче аз посещавах нея и децата в Дома на правителството. След смъртта на Сталин ме депортираха в Ростов. При редките си командировки в Москва се стараех винаги да навестявам Светлана и децата й.
Аз бях делегат на ХХ конгрес на партията и слушах доклада на Н. С. Хрушчов по повод на култа към личността. Зашеметен от станалото, излязох от Двореца на конгресите и се замислих: накъде да вървя? Реших да отида не у дома, а в Дома на правителството, за да предупредя Светлана за надвисналия над нея удар, да го смекча. Тя ми каза, че вече я предупредил Микоян.
След това последва продължителната й емиграция в Индия, Америка, Англия. Понякога тя пристигаше в Москва и ние се срещахме в мои приятели.
През тези години в дома на баба си живееше нашата дъщеря Катя. Тя завърши училище, Московския университет, стана геофизик.

За кого говори Жданов

АНДРЕЕВ Андрей Андреевич (1895 – 1971), участник в Октомврийската революция, член на Политбюро на ЦК на ВКП (б) през 1932 – 1952 г., от 1931 г. – народен комисар на пътищата и съобщенията, след това по време на войната – народен комисар на земеделието на СССР. Два пъти е бил секретар на ЦК.

 ДАНИЕЛ Юлий Маркович (1925 – 1988), руски писател, преводач. Една от най-знаменитите му повести е „Говори Москва”, където се говори за фантастичния Указ на Върховния Съвет на СССР, за провъзгласяване „Ден на откритите убийства”. Хората възприемат указа като нещо заслужено, пресмятат кого биха успели да убият за този един единствен ден. За това и заради други произведения през 1965 година Даниел бил арестуван, а през 1966 г. осъден на 5 години лагер.

 КИРОВ Сергей Миронович (1886 -1934), участник в Октомврийската революция. От 1921 г, - 1-ви секретар на ЦК на КП на Азербайджан. От 1926 г. – 1-ви секретар на Ленинградския губернски (областен) и градски комитет на партията и Северозападното бюро на ЦК на ВКП(б); едновременно през 1934 г. секретар на ЦК на ВКП(б). Член на Политбюро на ЦК от 1930 г. Дясната ръка на Сталин в Ленинград. Убит на 1 декември 1934 г. в Ленинград в резултат на покушение.
 
МЕНЖИНСКИ Вячеслав Рудолфович (1974 – 1934). Роден в Петербург, завършил юридическия факултет на Петербургския университет. В партията на болшевиките от 1902 г. От 1919 г. – в органите на ВЧК. Бил е заместник на „железния Феликс” – Джержински, а от 30 юли 1926 г. станал председател на ОГПУ. 
 
ОРДЖОНИКИДЗЕ Григорий Константинович (Серго) (1886 – 1937), участник в Октомврийската революция. От 1920 г. – председател на Кавказкото бюро на ЦК на РКП(б). През 1922 – 1926 г. – 1-ви секретар на Задкавказкия и Северокавказкия комитети на партията. От 1926 г. – председател на ЦКК на ВКП(б) и народен комисар на РКИ на СССР, едновременно заместник-председател на Съвета на Народните комисари и Съвета по Труда и Отбрана на СССР. От 1930 г. председател на ВСНХ. От !932 г. – народен комисар на тежката промишленост на СССР. Застрелял се (според друга версия – бил застрелян по указание на Сталин).

ПОКРОВСКИ Михаил Николаевич (1868 – 1932), официален историк на ленинско-сталинските години, партиен и държавен деец, академик на АН на СССР. Член на Комунистическата партия от 1905 г.

СИНЯВСКИ Андрей Донатович (1925 – 1997), руски писател, литературовед. Гротескно-сатирични повести „Съдът” (1959), „Любимов” (1963) за социалните и психологични феномени на тоталитарната държава. През 1966 г. бил осъден. От 1973 г. живеел в Париж.

ЖдановИЗ досието на „КП”

ЖДАНОВ Андрей Александрович (1896 – 1948) влизал в най-близкото обкръжение на Сталин. От 1934 до 1944 г първи секретар на Ленинградския областен комитет и градски комитет на ВКП(б). През Великата Отечествена война член на Военния съвет на северозападното направление на ленинградския фронт; генерал-полковник. Член на Политбюро на ЦК от 1939 година. От 1944 г. работил в Москва като секретар на ЦК на ВКП(б), занимавал се с идеологическите въпроси. Награден с два ордена Ленин, с 4 други ордени, а също с медали. Погребан е в Москва на Червения площад.

ЖДАНОВ Юрий Андреевич (на снимката вдясно) (1919 -2006 ) – син на Андрей Жданов. Съветски химик, член-кореспондент на АН на СССР. Член на КПСС от 1944 г. От 1957 г. ректор на Ростовския университет. От 1970 г. председател на Съвета на Северокавказкия научен център. Награден е с ордена Ленин, с 3 други ордени, а също и с медали.

2     3