Юрий Жданов, вторият мъж на дъщерята на
Сталин:
Аз познавах
Сталин от петнадесет годишен
За баща ми и музиката
1930 година. Зад гърба на Сталин
Куйбишев, Орджоникидзе, Калинин,
Ворошилив (отляво на дясно),
до него Киров
На баща ми се усмихна щастието да изиграе важна роля в историята на нашата музика. Веднъж през далечните
30-те години аз забелязах сред неговите хартии брошура за главния репертоар, в която имаше списък
на музикалните произведения, забранени за изпълнение. Н апървата страница фигурираше: „Опера „Живот
за царя”. По-нататък следваха две забравени от мен опери, а след това – множество романси.
Аз показах това на баща си. Той ахна. По-рано, видимо, ръцете му не достигаха, а сега се зае за важна
работа; да върне на руския народ неговите бисери. На поета С. Городецки беше поръчано да обнови либретото.
Диригентът Самосуд заедно с чудесен ансамбъл възстановили на сцената на Болшой театър „Иван Сусанин”.
Между впрочем, именно така нарекъл своята опера Глинка и само цензурата на царя и сложила такова
верноподаническо заглавие…
…Ето как баща ми описваше своето първо партийно поръчение: „Извикаха ме в партийния комитет и ми
казаха: купи си хармоника и за един месец се научи да свириш. Когато след един месец казах, че съм
си купил хармоника и съм се научил да свиря , изпратиха ме в Твер да водя пропагандна работа сред
младежта”.
Баща ми беше обвинен за борбата му против формалистичното изкуство, против модернистичната музика.
Спомням си, че през 1948 година в Москва се разпространяваше анекдот: „Жданов призовава напред –
назад към Чайковски”.
Баща ми не беше противник на новаторството в музиката. Той, обаче, считаше, че новото трябва да е
по-добро от старото…
За тоста на Сталин
Случи ми се да бъда в Кремъл на 24 май 1945 година на приема в чест на командващите на Червената армия.
Както е известно, на този прием Сталин произнесе тост за руския народ. В 15-я том на съчиненията на Сталин този тост е изложен с позоваване „Според вестникарски отчет”. И неговото начало звучи така: „Другари, разрешете ми да вдигна още един, последен тост. Аз искам да вдигна тост за здравето на нашия съветски народ и преди всичко за здравето на руския народ. Аз пия преди всичко за здравето на руския народ затова, защото той се явява най-забележителната нация от всички нации, влизащи в състава на Съветския Съюз”.
Такова било вестникарското изложение на тоста. Но когато аз се върнах от Югославия в Москва, чух от баща си няколко други варианта. Първата фраза на Сталин била” „Аз бих искал да вдигна тост за здравето на целия руски народ”. В цялата зала прозвучала реплика „съветския народ”. Сталин помълчал малко и повторил приведената фраза без изменение…
В тоста за руския народ се съдържала една важна и не случайна мисъл: “Нашето правителство направи не малко грешки…Друг народ би могъл да каже на правителството: вие не оправдахте нашите очаквания, вървете си…”.
По-късно тази мисъл Сталин повтори в речта си на предизборно събрание на 9 февруари 1949 година: „Казват, че победителите не ги съдят, че не бива да ги критикуват, не следва да ги проверяват. Това не е вярно. Победителите може и трябва да се съдят, може и трябва да се критикуват и проверяват. Това е полезно не само за работата, но и за самите победители”.
За убийството на Киров
До съдбовния 1 декември 1934 г. оставаше месец и половина. И ето раздаде се гръмотевичен удар, поразил цялата страна и в това число на първо място Сталин: Убит е Киров.
От този момент всичко се промени. Простотата на отношенията отиде в миналото…Бодлива тел омота вилата. Над страната надвисна мракът на подозрителността, недоверието, заставането нащрек.
Десетки години партийците задаваха на себе си и на другите въпроса: какво е било убийството на Киров?
Едва след войната рязко и сприхаво той (Сталин) казал: „Провокация на НКВД!”.
На гости при Сталин
През 1951 –ва Сталин ме покани на гости във вилата на езерото Риц, където се влива рекичката Лашипс. Сутринта на закуска той прегледа новата поща. Разлисти последния брой на вестник „Правда”, където имаше обширен репортаж за някаква международна конференция и възкликна: „За какво пишат тук… Да живее великият вожд на народите от целия свят другарят Сталин!”. Вестникът полетя в храстите.
Проектът на решението на ЦК за учредяването на международни Сталински награди претърпя такова преобразуване: след редакцията на Сталин те се превърнаха в Международни Ленински награди.
За срещата с Хрушчов
…Неочаквано ме поканиха в Ростовския областен комитет на партията и ми съобщиха, че на следващия ден аз в толкова часа трябва да бъда на гара Криловска на Северокавказката железопътна линия… Там трябва да ме приеме Никита Хрушчов… Това беше съвършено неочаквано, макар Н. С. Хрушчов се отнасяше със симпатии към моя баща, нерядко за новогодишните празници даже изпращаше от Украйна дини-туршия.
През лятото 1954 година, когато работех в Ростовския областен комитет, неочаквано ме повикаха на
ВЧ (правителствена специална телефонна връзка. Говореше Никита Хрушчов: „Ние с Булганин решихме,
че следва да ви върнем на работа в Москва. Как се отнасяте към това?”.
Такова беше предисловието и на срещата в Криловска. Гарата е разположена примерно на сто километра
от Ростов сред чудесни кубански степи. Аз пристигнах своевременно и се оказах и се оказах на съвършено
празен перон. Внезапно от будката излезе железничар: „Кой сте вие?” – „Да”. – „Защо не ни съобщихте,
ето влакът вече идва”. Аз, разбира се, просто не знаех, на кого трябва да докладвам, а специалният
влак действително спря на перона. Отвори се врата. Поканиха ме в салона. Там имаше маса, застлана
с бяла покривка, върху която нямаше нищо, освен малка кутийка с лекарство, Зад масата сам стоеше
Никита Сергеевич…
Кой е бил първият зет на Сталин?
Морозов (Мороз) Григорий Йосифович (1921 -2001), първия т мъж на Светлана Сталинова –Алилуева, е бил син на търговския директор на парфюмерийна фабрика в Москва. Учил в същото училище, където учила и Светлана, в един клас с Василий Сталин.
Светлана се омъжила за Григорий, бидейки още студентка, през 1944 година. В своята книга „Двайсет писма до приятеля” тя пише: „Той беше евреин и това не устройваше баща ми. Но той някак се смири с това, не му се искаше да превива пръчката отново, - и за това даде съгласието си за този брак… сам за едно настояваше баща ми, мъжът ми да не се появява в неговия дом. Дадоха ни квартира в града, - да ние бяхме доволни на това…”
„Ционистите ти подхвърлиха и на теб твоето първо мъжленце”, - каза ми след известно време баща ми. „Татко, на млдежта това и е безразлично, - какъв ти тук ционизъм?” – опуитах се да възразя аз. „Не! Ти не разбираш! – каза ми той рязко. – С ционизъм е заразено цялото старо поколение, а те и младежите учат…” Да споря беше безполезно”.
Бракът бил разтрогнат по разпореждане на Сталин, без съд. На Григорий дали чист паспорт, без отметки за брак и развод. Но бащата на Григорий бил арестуван и прекарал в затвора шест години.
От този брак се родил синът Иосиф, който по-късно бил презаписан с фамилията на втория мъж на Светлана – Юрий Жданов.
Григорий Морозов завършил МГИМО (първия випуск), станал доктор на историческите науки, професор. Получил званието заслужил деец на науката на Русия.