Юрий Жданов, вторият мъж на дъщерята на
Сталин:
Аз познавах
Сталин от петнадесет годишен
За Берия и строителството на МГУ
1937 година. 18 годишният Юрий
Жданов и синът на Сталин Василий
Въпросът за строителството на новия комплекс на зданието на Московския държавен университет беше
обсъден в Политбюро. На него присъстваха ректорът на МГУ Александър Николаевич Несмеянов и аз. Московските
власти предложили да се построи за МГУ четириетажно градче в района на летище „Внуково”. Като помълча
малко, Сталин се обърна към Берия:
- Какво е планирано да се построи на планината на Врабчетата?
- Жилищен комплекс, другарю Сталин, - обяснил Берия.
- Тогава трябва да се направи нов план и там да се построи университета…
За Жуков и преселението на народите
Според разказа, когато в Държавния Комитет по Отбрана се обсъждал въпросът за преселение на народите,
влязъл закъснелият маршал Г. К. Жуков и чул въпроса на Сталин:
- Как се държат на фронта кабардинците?
- Воюват, другарю Сталин, - отговорил нищо не подозиращият Жуков.
- Тогава да го задраскаме.
Задраскали от проекта решението за преселване.
За тоста за Берия
…Другари устроили щедър грузински тост. Един странен обичай ми се е врязал завинаги в паметта. На поднос били поставяни дванайсет чаши (според броя на участниците на масата). Всяка от чашите напълвали със златисто грузинско вино и целият поднос се давал на един от участниците на масата. Той бил задължен с всяка чаша да вдигне мотивиран отделен тост и да изпие подред съдържанието на всички дванайсет съда. При това повече никой не пиел. След това всичките 12 чаши отново се напълвали и подносът се предавал на съседа.
Аз с ужас очаквах своя ред и когато той дойде казах, че току-що съм станал из под ножа на хирурга
и съм лишен от възможността за поддръжка на обичая. А в ушите ми звучеше десетократното:
- Тази чаша аз вдигам за другаря Сталин!
- Тази чаша аз вдигам за другаря Берия!
- Тази чаша аз пия за съветския народ!
След това за Грузия, за Свантея, за близките, за роднините , за Кавказ, за присъстващите и т.н.
Не ми се наложи да вдигна чаша за Берия. Но след една година, когато ние със Светлана бяхме в Сухуми, в един ресторант сред палми до морето ни се случи да чуем песен за Берия в изпълнението на неголям хор, след което звъняха и чаши.
И ето вече Берия го няма…Късна есен на 1953 година е. Като научил, че съм пристигнал в Москва завеждащият
отдел административен на ЦК Афанасий Лукянов Дедов ме повика при себе си…
Разказа ми, че след като арестували Берия поръчали му заедно с група другари да проучат съдържанието
на личните сейфове на Берия. При отварянето им бил намерен списък,
- Там съм и аз, и ти под номер 117, -казал Дедов. –Не в първите, естествено, редове все пак…
Между впрочем
Къде са сега Светлана Алилуева и Екатерина Жданова?
Началото на 70-те.
Децата на Юрий Жданов
от двата му брака:
синът Андрей
и дъщерята Екатерина
През 1986 година Светлана
Алилуева заминала от СССР за Америка. Обаче през 1992 година журналисти
я открили в дом за престарели хора в Англия. След това тя живяла известно време в манастир в Швейцария.
По-късно пак я видели в Англия – Алилуева оформяла документи за право на помощ, за да може да си
плаща квартирата след като напуснала дома за възрастни хора. За смъртта на втория си мъж тя не е
знаела – ростовските роднини просто не са й намерили адреса, на който да й пишат и да й съобщят за
погребението.
Дъщерята на Юрий Жданов Екатерина живее в Камчатка, работи в института по вулканология. Екатерина
научила за смъртта на баща си, но не могла да дойде за погребението. Имало силен циклон и самолетите
цяла седмица не летели. Изпратила в Ростов телеграма.
Разкази на Сталин
Запомнил съм няколко разказа на Сталин, които в тези далечни години на бърза ръка съм записал. Изминало е повече от половин век, но аз не искам да правя каквато и да е литературна корекция и оставям текста такъв, какъвто е записан в тези времена. Ето тези епизоди.
Едва не замръзнах в пряспата
Той живеел в едно село сред ловци и рибари. Наричали Сталин Осип, Поляк…Поляк – защото първите заточеници
били поляци, заточени след 1862 година. Ловил риба заедно с всички. Охотно раздавал рибата, затова
рибарите го считали за добър и непрактичен. Отчитайки водните и метеорологични условия, се радвал
на по-добър улов. Затова рибарите твърдели, че той знае някакви магически думи.
Веднъж ловувал на 20 километра от селото. Убил 20 лещарки и 10 тетери.Започнала буря при четирийсет
градуса студ. Борейки се с бурята, тръгнал към селото. Станало трудно да носи товара. Хвърлил тетерите,
лещарките, двуцевката. Започнал да хвърля и дрехите си. Накрая дошъл до дупка в леда на Енисей около
селото. До вкъщи оставало да се изкачи по планината. Но нямал повече сили. По щастлива случайност
към дупката за вода дошли селянки, които го намерили, вече полузасипан със сняг. След това спал 36
часа.
6 аршина водка
Бягал от заточение. Трябвало да измине триста версти до гарата Зима. Намерил каруцар, който се досетил
кой му е пътника: „Аз съм возил ваши”. Каруцарят отказал да вземе пари, а поискал да му доставят
6 аршина водка: няколко чашки с определен размер, подредени една до друга. Сталин изпълнил условието.
Каруцарят му взел билет до Петербург и се отказал от парите, които Сталин поискал да му даде.
