Под критическия минимум 

Проф. Велко Вълканов

             Народното събрание прие  Закона за държавния бюджет за 2010 г. без всякакви дебати. За първи път в парламентарната ни история закон за бюджета е приет без стигащи до бой бурни разисквания. Както трябваше да се очаква, марионетките от правителственото мнозинство кротко мълчаха.  Те, горките, не смеят да упражнят правото си на глас, ако това не им бъде изрично разпоредено. Мълчаха обаче и народните представители от БСП. Странно, на пръв поглед, поведение на една опозиционна партия. Не трябваше ли тя да мобилизира цялата своя енергия, за да  разкрие истинската същност на този бюджет, който предопределя   нарастващата мизерия на нашия народ? Именно този въпрос  поставиха и някои мои приятели, когато разговаряхме за  несъстоялите се парламентарни  разисквания по закона за бюджета.

            Ще си позволя да заявя, че напълно одобрявам поведението на депутатите от  БСП. Внесеният от правителството законопроект за бюджета се намира под необходимия критически  минимум, т.е. под онзи минимум, който ще оправдае  насочените към неговото подобряване критически усилия. Нищо в този законопроект не би издържало  сериозен критически анализ.  Той предлага едно зле извършено разпределение на твърде оскъдните държавни средства, без да отделя дължимото внимание на производството, от което всъщност могат да дойдат истинските пари. Но стои и въпросът дали отсреща има някой, който би могъл да  чуе критичните ви бележки. Те, управляващите, нямат необходимите за това рецептори. Става все по очевидно, че това злощастно правителство трябва да бъде оставено да потъне в собствената си некомпетентност. Колкото по-рано изчезне то в политическото небитие, толкова по-добре ще бъде за страната  ни.

            Не само отделните управленски прояви на правителството, но и целият негов личен състав се намира под необходимия критически минимум.

За г-н Бойко Борисов, първия  между неравните, критичните ми думи са вече изчерпани. Не виждам как критиката ми би могла  да стигне до този човек, извисил се   като единствен и неповторим в цялата наша държава? Затова съм решил да го предоставя  изцяло на  критическото внимание на Слави Трифонов. Той е  наистина достоен  за него.  

            Не заслужава сериозно критическо усилие  и министър на финансите Симеон Дянков.  Този човек ни смая с небивалото си невежество — без да има  дори и представа за БАН, той си позволи да се произнася по съдбата й.   Въобразил си, че е между стоте най-добри икономисти в света, същият този човек определи като малоумни предложенията на група наши високо квалифицирани икономически експерти. Питам се дали определението „малоумни” не изскочи от подсъзнанието на г-н министъра, за да ни подскаже за изживявана  от него вътрешна драма. (Справка: Фройд). Не зная защо, но изпитвам определено съжаление към този човек. Той, струва ми се, не е съвсем  добре. Непозволено хаотичен е. Днес ще каже едно, утре - точно обратното.  Изпълни нашето икономическо пространство с  цяла поредица от гафове.

            Заслужава ли да бъде критикуван министърът на икономиката, енергетиката и туризма  г-н Трайчо Трайков? Когато го слушам, оставам с впечатлението, че това е някакъв явил се на изпит студент, който полага неимоверни старания да изкара поне тройка. Той е постоянно объркан в кълчищата на собствената си безпомощност. Не вярвам някой да е успял да разбере какво всъщност е неговото отношение към твърде важните за страната ни икономически проекти като АЕЦ „Белене”, „Южния поток” и др. Той не всякога знае какво да каже, защото не всякога знае какво мисли неговият бос.

На каква пък критика да подложим министъра на външните работи г-жа Румяна Желева?  Дамата придоби широка популярност със страстно изтанцуваната  от нея румба. В «Труд» отбелязаха със завист танцувалните умения на г-жа министърката,  ловко опънала шпагат на телевизионния дансинг. В румбата няма, разбира се, нищо лошо. Но защо, питам се, госпожата се е забутала в това никакво  министерство, а не отиде да танцува в някакво престижно вариете (където може би ще бъде и по-добре платена).  Сбъркан свят, казвам си, и се отдавам на философски размишления, напълно лишени от всякакъв критически устрем.

 Извън всякаква критика се намира  и друг един министър - министърът на земеделието г-н Мирослав Найденов, който,  оказва се,  също  е отдаден на изкуството. Вестниците съобщиха, че в предаването «Комиците» (на ВТV) г-н министърът изпял любимата на премиера гръцка балада «Говори ми». Твърди се, че по този начин министърът бил искал да измести от премиерското сърце изпълняваната от Ивана песен «Батальонът се строява». Какво ли не прави любовта! Нищо чудно  да пее господин министърът серенади и под прозореца Му.

А какво да кажем за онзи, на когото портфейлът е най-малкото, което му липсва  – господин Божидар Димитров. Не ви препоръчвам да го удостоите с критическия си патос. Просто го отминете с  леко презрение.

Вижте най-после и техните парламентарни приятели, а всъщност парламентарни васали.

Вижте Иван Костов,  прочул се с аферата „Сапио”, заради която отдавна трябваше да е в затвора. Това е същият Иван Костов, който ни кара да ровим в несъществуващата сделка «Петрол срещу храни», за да не започнем да се ровим в  неговите фондации, натрупали милиони по време югоембаргото.

Вижте и Волен Сидеров — това смешновато подобие на Хитлер ((Хитлер: «Моята борба», В.Сидеров: «Моята битка за България») Смешновато, но не съвсем безопасно човече.

За Яни Янев нямам куража да говоря (ще вземе да ме уличи в корупция)

Целият този сбор (вижте колко съм деликатен, друг на моето място би употребил думата „сбирщина”) от различни партийни перебежчици, забравили всякаква чест  и достойнство, днес, за  срам на нашия народ,  ни управлява. Повечето от тях, довчера горди със званието комунист, днес са жалки антикомунисти. Довчера в първите редици на БКП, днес те са  нейната нечиста дреб. Никой от тях не заслужава  нашата сериозна критика. Критиката предполага възможността критикуваният да се поправи. Тези хора не подлежат на поправяне. Те са не само лоши, те са и зле възпитани. Простащината е тяхната парола за разпознаване. Срещу тях трябва да се поведе борба не за поправянето им, а за отстраняването им от властта. Никакво взаимодействие с тях! Ще престъпи висш морален закон всеки, който реши да  им предостави услугите си. Той освен това ще оскърби собственото си достойнство. Срамно е човек да се включи в едно управление, упражнявано  в стил „чалга”

Не бива да има място за колебание. Всички трябва да застанем на духовните барикади, за да защитим своето Отечество. То е в беда.

Статията е публикувана във в-к „Дума” на 21 ноември 2009 г.