|
|
Лъжите за Косово продължават
проф. Велко Вълканов
Няма съмнение, че едно от най-тежките престъпления по международното право е геноцидът. Ужасно е да убиеш някого, но колко по-ужасно е да го убиеш само защото той не е като теб — няма цвета на твоята кожа, няма твоята вяра, няма твоята националност. Съвършено оправдано е следователно чувството ни на потресение, когато неочаквано се изправим пред това грозно явление.
Но геноцидът е толкова тежко престъпление, че е недопустимо да имаме към него спекулативно отношение. Ще оскърбим паметта на жертвите на геноцида, ако го превърнем в предмет на евтина политика. За съжаление тъкмо такова отношение към геноцида можем да наблюдаваме напоследък.
Водени от недостойни политически съображения геноцидът се отрича там, където той наистина е проявен, и се обявява там, където него го няма. Така например най-страшният геноцид в началото на миналия век, геноцидът на арменското население, извършен от османските власти, някои все още продължават упорито да отричат. Дори Народното събрание на Република България, чийто народ е бил жертва на геноцидни изстъпления по време на петвековното турско иго, не намери нравствения кураж да признае геноцида над арменците. Заедно с това обаче някои политици и журналисти продължават с необмислена лекота да говорят за извършения от сърбите геноцид спрямо албанското население в Косово. В това отношение пресен пример ни предложи едно телевизионно предаване, посветено на трудния проблем «Косово».
Журналистката Севда Шишманова, участничка в едностранно разгърналата се дискусия, с добре разиграна увереност заговори за извършения от сърбите по времето на Милошевич геноцид над албанското население в Косово. Това бе една некрасива лъжа, която бих могъл някак да извиня, ако Севда Шишманова преди да заговори за геноцида на албанците в Косово, бе признала геноцида на арменците в Турция. Но тя не направи това и няма, разбира се, да го направи, защото нейният произход няма да й го позволи.
По време на гражданската война в Югославия, разпалена с активното съдействие на държавите от НАТО и Ватикана, загинаха хиляди невинни граждани от всички съжителстващи там народности. Особено тежко протече братоубийствената война в Босна и Херцеговина, където сърби-мюсюлмани и сърби-православни християни се избиваха взаимно. Както трябваше да се и очаква, вината за кръвопролитията там бе стоварена преди всичко върху Сърбия. Съвършено пристрастно Сърбия бе обвинена, че извършила геноцид спрямо босненците, в съответствие с което правителството на Босна и Херцеговина предяви срещу нея в Международния съд при ООН иск за обезщетение в размер на 100 милиарда долара. Но с решението си от 26 февруари 2007 г. Международният съд отхвърли предявения иск. Той прие, че Сърбия респ. сръбските държавни органи, длъжностни лица и институции не са отговорни за кръвопролитията в мюсюлманския анклав Сребреница през 1995 г.
Но ако Сърбия не може да бъде обвинена за извършен спрямо населението на Босна и Херцеговина геноцид, толкова по-малко тя може да бъде обвинена за някакъв геноцид спрямо албанците в Косово.
Самата постановка за извършен спрямо албанците геноцид е несериозна. Как наистина ще се извърши геноцид спрямо едно население, което съставлява 90 процента от всички населяващи Косово граждани. Вярно е, че в Косово загинаха значителен брой албанци. Но те станаха жертва най-напред на собствената си терористична дейност. Доводи в тази насока ни предлага случаят в с. Рачак, където бяха намерени труповете на 40 косовари. Западната пропаганда веднага обяви, че това са невинни мирни албанци, които сръбската армия избила с изстрели от упор. Но лъжата бързо рухна. Международна анкетна комисия установи, че намерените трупове са на членове на терористичната Армия за освобождение на Косово (АОК), загинали в сражение с редовните части на сръбската армия. Заслужава внимание и обстоятелството, че обвинението «Рачак» отпадна в хода на образуваното в Хагския трибунал наказателно производство срещу Милошевич. Освен това много албанци, отказали да сътрудничат на АОК, бяха избити от самата нея. Най-после не малко албанци загинаха под натовските бомби и ракетите. Вярно е по-нататък, че хиляди албанци бяха принудени да напуснат родните си места. Но това стана, както бе категорично установено, не поради действията на сръбските власти, а поради извършените от НАТО жестоки и безогледни бомбардировки. Нека припомня, че една колона албански бежанци бе атакувана от натовски самолети и почти напълно унищожена.
Но ако не може да се говори за извършен от сърбите геноцид спрямо албанското население на Косово, с пълна увереност може да се говори за извършван спрямо сърбите геноцид от страна на терористично действащите албански екстремисти. Интензивно бе провеждана политика на брутално етническо прочистване на Косово от неалбанското население. В Хагския трибунал бе доказано, че повече от 200 хиляди сърби, цигани, босненци, турци, хървати и евреи са били принудени да бягат в съседни на Косово страни. Останалите в Косово сърби са натикани в анклави, които са същински гета. Изолирани напълно от външния свят, те водят примитивен живот на самозадоволяване. На геноцид бе подложено не само сръбското население в Косово. Подложено на геноцид бе културно-историческото минало на тази изконна сръбска земя. Стотици църкви, манастири и други паметници на културата бяха разрушени или осквернени. Заличава се историческата памет не само на сръбския народ, но и на самото човечество.
Всички тези обвинения срещу Сърбия и сърбите бяха предявени в Хагския трибунал и срещу президента Милошевич. Но нито едно от тях не можа да бъде доказано. Четири години продължи процесът срещу Милошевич и накрая завърши с неговото убийство. Като не намериха основание да го осъдят, хагските «съдии» преднамерено го оставиха да умре в килията си.
В Хага е изправен да отговаря и друг крупен сръбски държавник — д-р Войслав Шешел. Четири години Шешел чака в затвора да започне процесът срещу него и този процес най-после (преди две седмици) започна. Трудно е да се каже как ще завърши и това съдебно издевателство. На тези нещастници, облечени в съдийски тоги, им предстои да изживеят мъчителни дни. Присъствах на едно от заседанията на тази нелегитимен трибунал и видях как Шешел ги мачкаше със своята логика и страст.
Днес Косово е проблем не само за Сърбия, той е проблем за всички балкански държави, а и не само за тях. Изправени сме пред въпроса дали единството на дадена държава трябва да бъде подложено на изпитание в резултат на една добре насочвана демографска агресия. Отговора на този въпрос дължим най-напред на самите себе си.
26 ноември 07 г.
Статията е публикувана във в-к "Нова Зора" на 4 декември 2007 г. |
