Ловец на нацисти

"Главният смисъл на моята работа през последния половин век е в това, че убийците на утрешния ден са предупредени: те никъде няма да намерят покой"
С. Визентал

Във Виена на 96 годишна възраст почина Симон Визентал - човекът 60 години издирвал останали живи нацистки престъпници, и основал център за тяхното залавяне и предаване на съда.
Благодарение на неговата дейност на подсъдимата скамейка се оказали повече от 1 100 нацистки палачи. До последния си ден Визентал последователно осъждал всички прояви на нацизма.
Визентал е роден на 31 декември 1908 година в селцето Бучач близко до Търнопол, влизало тогава в състава на Австро-Унгария, в не богато еврейско семейство. През 1928 година заминал да се учи в Прага и през 1934 г в местния Технически университет получил диплома за инженер-архитект. След това се заселил в Лвов, влизащ през 1919-1939 години в състава на Полша. През юни 1941 година градът бил завзет от немските войски...

Дълго време на Визентал се удавало да избегне ареста. Той сътрудничел с действащите в Лвов и в околностите му полски нелегални. На семейството му обаче не му провървяло - родителите му, братята и сестрите му станали жертви на нацистите. Визентал се отървал от екзекуция, но бил изпратен в затвора. През 1942 година заедно с жена си попаднали в Яновския концлагер, близо до Лвов, където работел в ремонтната работилница “Остбан” - Източна железопътна линия. През 1943 година, когато започнало масовото изтребване на затворниците концлагеристи, Визентал успял да избяга от лагера, но бил заловен и върнат на предишното си място. През 1944 година, когато съветските войски започнали освобождаването на Западна Украйна, нацистите започнали да откарват затворниците на запад. През 1945 година той се оказал в австрийския Линц, който бил освободен от американците. В момента на освобождаването му Визентал тежал по-малко от 45 килограма.

След войната той останал в Австрия и нито за секунда не се размислял с какво ще се занимава. Целият си остатък от живота той посветил на издирването и наказването на нацистките престъпници, успели да избегнат Нюрнбергския и другите трибунали. През 1947 година в Линц той основал Еврейски център за историческа документация, който, обаче, бил закрит през 1945 година. По-голяма част от документите, които били събрани за 7 години, били предадени на Израел. През 1961 година, още във Виена, Визентал основал център, който от 1977 година носи неговото име. Към 2005 година в него била създадена картотека на повече от 22 хиляди уцелели немски престъпници. Успоредно с това Визентал работел за специалните служби на Израел, САЩ и Западна Германия.

Сред хилядите нацистки престъпници за главен свой враг Визентал считал Адолф Айхман. През 1934 година Хитлер го назначил за главен експерт по "еврейските въпроси" в Главното управление на имперската безопасност на Третия Райх. След няколко години той станал главен проводник в живота на строителството на концлагери, в които били унищожени над 6 млн. евреи и примерно още толкова представители на други националности - преди всичко, славяни. В края на 50-те години Визентал открил следите на Айхман в Аржентина. Израелският "Мосад" провел операция по открадването на нациста от "новата му родина". Върховният съд на Израел го осъдил на смърт и на 31 май 1961 година присъдата на Айхман била приведена в изпълнение.
Работейки за Израел, САЩ и ФРГ, Визентал е успял да разкрие и предаде на съда мнозина нацистки престъпници, при това не само немци. Скоро след Айхман по негово донесение бил арестуван полицаят Зилбербауер, отправил на смърт еврейската девойка от Ротердам Ани Франк, прочула се с дневника си от местното гето. През 1966 година Визентал помогнал да бъдат заловени още девет нацисти, в това число бил и началникът на печално известния концлагер в полския Треблинка Франц Щангел. След една година Симон Визентал издал книгата "Убийците са сред нас". Единствената крупна фигура, която успяла да се укрие от Визентал, станал заместникът по партийна линия на Хитлер Мартин Борман.

Визентал е удостоен с множество награди, сред които Нагръдният знак на австрийското и френското движение на Съпротивата, холандският медал за Свобода, наградата на ООН за помощ на бежанците, медал на Конгреса на САЩ, връчен от президента Джими Картър през 1980 година и френският Орден на Почетния Легион. През 2004 година той станал рицар на Британската империя.

През 2003 година, на 95 годишна възраст Симон Визентал заявил, че излиза в пенсия. Обаче окончателно от работата си той не се отказал до последния си ден. Той бил последователен критик на политиката на двойни стандарти и твърдо критикувал шествието на ветераните от СС и паметниците им в Латвия и Естония. Последният път той направил това през пролетта - след марша на СС в Рига и откриването на паметника на естонските легионери от СС в Талин.

Президентът на Израел Моше Кацав е обещал, че през 2007 година в Тел-Авив ще бъде създаден музей на Симон Визентал. Аналогично обещание е дал и президентът на Австрия Хайнц Фишер.

Иван Шмелев

http://www.pravda.ru/world/2005/5/14/36/20861_Visental.html