Писмо до Върховния комисар по правата на човека
при ООН г-жа Луиз Арбър. Отговорът. Репликата
Както вече посочих, Луиз Арбър бе първият главен обвинител на МТБЮ, който именно и повдигна обвиненията срещу Сл. Милошевич. По-късно тя бе избрана за Върховен комисар по правата на човека при ООН. Реших, че доколкото е вече Върховен комисар по правата на човека, тя не би могла да не прояви интерес как се отнасят към правата на онзи, когото изправи пред МТБЮ. На 29 декември 2004 г. й изпратих писмо, в което посочих сериозните нарушения, допускани от МТБЮ спрямо обвиняемия Милошевич. Получих отговора й чрез една от нейните сътруднички. Отговорът й не ме удовлетвори, поради което си позволих кратък отговор-реплика.
Писмото ми до г-жа Арбър и нейният отговор са на английски. Писмото – реплика е на немски. Тук те са представени в превод на български.
Уважаема госпожо Арбър!
Неотдавна Вие, Върховният комисар по правата на човека, отправихте призив да се осигури на Саддам Хюсеин справедлив и честен процес. В призива Ви намери израз, струва ми се, опасението, че процесът срещу Хюсеин би могъл и да не бъде справедлив и честен. Мисля, че едно такова опасение е оправдано. Хюсеин ще бъде съден от свои политически противници, от същите тези, които нападнаха без всякакво основание неговата страна и го свалиха от длъжността му на президент на тази страна. Политическият противник едва ли би могъл да бъде справедлив съдия.
Но ако можем да се опасяваме, че процесът срещу Саддам Хюсеин няма да протече в съответствие с международните стандарти, как трябва да оценим вече три години проточилия се процес срещу бившия президент на Югославия г-н Слободан Милошевич? Възможно ли е да се смята, че той е справедлив и честен?
Зная, че Вие бяхте главен прокурор на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и че именно Вие предявихте срещу г-н Милошевич обвинението в тежки престъпления. Може следователно да се предполага, че сте обременена с едно пристрастно отношение към г-н Милошевич. Искам обаче да вярвам, че един върховен комисар по правата на човека, получил високото доверие на Организацията на обединените нации, ще бъде в състояние да се издигне над минали свои пристрастия и да прояви критично отношение не само към поведението на другите, но и към своето собствено поведение.
Позволявам си с оглед на изложеното да Ви поставя, уважаема
г-жо Арбър, следните няколко въпроса:
1. Смятате ли, че Международният трибунал за бивша Югославия има необходимите правни основи? МТБЮ бе създаден с решение на Съвета за сигурност на ООН. Притежава ли обаче Съветът за сигурност правомощието да създава правосъдни органи? Бихте ли посочили онзи текст от Устава на ООН, който предоставя на Съвета за сигурност подобно правомощие? Аз самият такъв текст не намерих. Единственият член, който има някакво (далечно) отношение към правомощието на Съвета за сигурност да създава органи, е чл. 29. Но чл. 29 предоставя на Съвета правото да създава единствено „спомагателни“ органи. Смятате ли, че МТБЮ е „спомагателен“ орган по смисъла на чл. 29 от Устава на ООН?
2. Смятате ли, че МТБЮ би могъл да осигури един наистина справедлив процес срещу г-н Милошевич, след като той се състои от представители на държави, които нападнаха държавата, на която той бе президент. (Вие самата сте представителка на страна, която участва в необявената война срещу Югославия.) По този начин не се ли оказва самият МТБЮ заинтересована страна в процеса срещу г-н Милошевич? Не сме ли изправени пред една несъвместима със справедливостта ситуация, когато нападателят съди една от своите жертви?
3. Справедливостта изисква спрямо всички лица да се прилага една и съща мярка. (Няма справедливост там, където намират приложение двойните стандарти.) Но прилага ли се една и съща мярка спрямо всички, които по един или друг начин се оказаха ангажирани в югославската драма? Беше ли подведен под наказателна отговорност Франьо Туджман, който бе категорично уличен в извършването на тежки престъпления по международното наказателно право? За справедлив наказателен процес ли говори обстоятелството, че прокуратурата „подбира“ по свой начин ония, които да изправи пред трибунала? Лица, за които с много сериозни основания може да се твърди, че са извършили военни престъпления, се освобождават от отговорност само защото са поели задължението да свидетелстват срещу г-н Милошевич. Къде е тук изискваната от правото еднаква мярка?
4. Как реагира Вашето правно чувство на обстоятелството, че САЩ, които с цялата възможна енергия инициират изправянето пред международни трибунали на гражданите на други държави, категорично отказват да допуснат техните собствени граждани да бъдат изправяни пред такива трибунали? САЩ отказаха да признаят Международния наказателен съд от 1998 г. и принуждават други държави да сключат с тях споразумения да не предават гражданите си на този съд. А как реагира Вашето нравствено чувство на обстоятелството, че ръководителите на държавите, които организираха агресията срещу Югославия и срещу Ирак, все още не са изправени пред никакъв съд за изключително тежките престъпления, извършени от тях – престъпления не само против мира, но и против човечеството, както и военни престъпления? Ако бихте имали възможност да ги предадете на съд, бихте ли ги предали? Как изобщо се отнася Вашето вътрешно чувство за справедливост към тези хора? Спокойно ли приемате тяхното присъствие около Вас? Не изпитвате ли към тях чувството на непоносимост – заради тяхната жестокост и заради тяхното лицемерие?
5. Намирате ли, че процесът срещу г-н Милошевич протича по един „честен“ начин?
„Честно“ ли е времето, предоставено на г-н Милошевич, за да подготви защитата си, да е три и повече пъти по-малко от времето, предоставено на прокуратурата при МТБЮ, за да подготви обвинението си?
„Честно“ ли е г-н Милошевич да бъде лишен от основното процесуално право да се защитава сам, като при това му се натрапват като служебни защитници лица, доверени на Трибунала („приятели на съда“)?
„Честно“ ли е свидетелите на обвинението да говорят колкото искат и каквото искат, а обвиняемият Милошевич да бъде постоянно ограничаван в правото си да им поставя въпроси, които ги уличават в преки лъжи?
6. Не намирате ли, че процесът срещу г-н Милошевич протича при грубо нарушаване на едно от основните изисквания на международните пактове по правата на човека – изискването за приключване на съдебния процес в разумни срокове? Процесът срещу г-н Милошевич продължава вече три година и все още не се вижда неговият край. Как трябва да се обясни обстоятелството, че МТБЮ не е в състояние да приключи този процес? Не издава ли това протакане липсата на достатъчно доказателства за вината на г-н Милошевич? (За сравнение: Нюрнбергският процес, по който подсъдими бяха 22 души, приключи за по-малко от една година!)
7. Поставя се и друг твърде съществен въпрос. Вече три години г-н Милошевич се намира под стража. Пита се какво трябва да стане с ония, които са повдигнали обвинението срещу г-н Милошевич, ако трибуналът го оправдае? Не следва ли те да понесат определена отговорност за това, че са лишили от свобода за толкова дълъг период един невинен човек? Този въпрос ще се постави с цялата си сила и ако г-н Милошевич – в резултат на така създадения за него затворнически режим – претърпи сърдечен инцидент с фатален край.
Освен това не бива ли да се опасяваме, че колкото по-дълго време г-н Милошевич се намира под стража, толкова по-трудно ще бъде за Трибунала да го оправдае? Оправдателната присъда ще постави с цялата сериозност именно този въпрос – въпроса за отговорността на тези, които са повдигнали срещу г-н Милошевич несправедливото обвинение, но и на самия трибунал, който не намери за възможно поне да измени приложената спрямо г-н Милошевич мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в една по-лека мярка.
8. Каква е, най-после, общата Ви оценка за начина, по който протече досега процесът срещу г-н Милошевич? Удовлетворена ли сте от него? Оправда ли той Вашите първоначални очаквания? Известна Ви е, предполагам, твърде неласкавата оценка, която Държавният департамент на САЩ неотдавна се видя принуден да даде на този процес. (Тази оценка се съдържа в статията на г-н Джефри Кунер, публикувана във в. „Вашингтон таймс“ от 24 октомври т.г.) Споделяте ли я?
Какви мерки бихте предприели Вие като Върховен комисар по правата на човека, ако намерите, че МТБЮ не е оправдал Вашите очаквания за един справедлив и честен процес? Ще бъдете ли в състояние да встъпите в защита на онзи, срещу когото Вие лично повдигнахте тежките обвинения, ако намерите, че тези обвинения са се оказали най-малкото недоказани.
Искам да Ви уверя, г-жо Арбър, че никога не съм бил предварително обсебен от мисълта за несъстоятелността на повдигнатите срещу г-н Милошевич обвинения. Заедно с това няма да скрия, че смятам вече всички тези обвинения за съвършено недоказани. За мен – учения и юриста с 55-годишна практика, не може да остане скрито и обстоятелството, че процесът срещу г-н Милошевич протича в обстановка на тежки нарушения на основни норми на международното наказателно право. Стана повече от ясно, че този процес трябва да удовлетвори не чувството за право и справедливост, а единствено и само чувството за политическа мъст. Убеден съм, че един ден Историята ще осъди тези, които днес съдят
г-н Милошевич.
Като се надявам, че няма да оставите без отговор това мое писмо, искам да Ви уверя, г-жо Арбър, в дълбокото ми уважение към Вас.
Проф. д-р Велко Вълканов
съпредседател на Международния комитет за защита
на Слободан Милошевич,
председател на Комитета по правата на човека в България,
председател на Българския национален съвет за мир,
почетен председател на Българския антифашистки съюз,
бивш народен представител
(Тук бях посочил и домашния си адрес, телефона си,
както електронния си адрес.)
Ето писмото, което получих от името
на г-жа Луиз Арбъур. То е с дата 14 март 2005 г.
Драги професор Вълканов,
Благодаря Ви много за Вашето писмо от 30 декември 2004 г. Както Ви е известно, Върховният комисар по правата на човека г-жа Луиз Арбър в своето предишно качество на прокурор при Международния наказателен трибунал за бивша Югославия внесе първоначалното обвинение срещу г-н Слободан Милошевич. С оглед на това обстоятелство ще бъде неподходящо тя да коментира съдържанието на Вашето писмо.
Искрено Ваша,
Маry Fisk
старши съветник на Върховния
комисар по правата на човека
Ето и моето писмо-реплика на писмото, което получих от г-жа Fisk. Това писмо изпратих по интернет.
Многоуважаема г-жо Арбър!
Благодаря много за отговора Ви на моето писмо от 30 декември 2004 г. Трябва обаче да призная, че не разбирам Вашия отговор. По мое мнение може да се коментира всяка несправедливост и особено ако сме участвали в нея.
София, 16 март 2005 г.
С уважение, проф. Велко Вълканов