Единни в  борбата срещу лумпендемократите!

                                              проф.Велко Вълканов

                              Почтен председател на Българския антифашистки съюз

             Предстоят парламентарни избори. Всички избори са важни, но предстоящите са, мисля, особено важни. Те крият в себе си възможността за едно крайно опасно за страната ни развитие. Не бих могъл, разбира се, да кажа, че положението днес е радостно. Напротив, то е лошо, дори много лошо. Нищо не е, както трябва да е. Икономиката ни е в плачевно състояние. Никакви цифри за някакъв прираст не могат да скрият факта, че производство няма, че следователно няма откъде да дойдат  и нови, истински пари за посрещане на неотменимите нужди на хората. Съществуващи предприятия се затварят, нови не се откриват. В резултат на това богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни.  Духовното ни развитие е под нулата. От държава на духа, България се превърна в държава на пошлостта. Развращават ни с различни сървайвъри и бигбрадъри. Престъпността, корупцията, наркоманията, проституцията   имат своето трайно присъствие в обществения ни живот. Изобщо лошото у нас  има много имена, обединени от общото наименование  капитализъм. Ако в капитализма има нещо добро, то е поставено в служба на лошото.

Но трябва заедно с това да видим, че и лошото има своите степени. Ако днес е лошо, утре може да бъде още по-лошо. Перспективата в това отношение е достатъчно реална.

Днес ни управлява правителство, което не успява, за съжаление, да  реши ужасните проблеми, които наследи от бившите правителства. Упреквам го, но му и съчувствам. Трудно е да се възстанови една икономика, която бе  вандалски разрушена и разграбена от правителството на човека с още неустановената диагноза и от правителството на „сапио”-ра Иван Костов.  Трудно е за една държава да бъде държава, когато върху нея е лепнато клеймото, че тя е  сама по  себе си  „лош стопанин”. Какви  наистина могат да са възможностите на една „обездържавена” държава? Едва сега, когато се удариха в горния праг, някои хора видяха най-после и долния.  Трябваше да се извие върху нас  стихията на световната финансова криза, за да се осъзнае,  че държавата  е необходим регулатор на основните обществени отношения.   Набърза ръка станаха марксисти.

Но недоволни от правителството днес, трябва да видим какво би могло да бъде правителството – в резултат на предстоящите избори – утре. Ще призная, че  изпитвам страх. Нека повторя: предстоящите избори  крият сериозна опасност за страната ни. В тях е заложена  възможността на власт да дойдат лумпендемократите.

Лумпендемократите са паразитите на демокрацията. Те консумират демокрацията, но не могат да я произвеждат. Те са нравствено и интелектуално неспособни да я упражняват в съответствие със собствената й природа.      Лумпендемократите силно се родеят с лумпенпролетариата. Ако днес обществото живее за сметка на пролетариата, по време на римската империя пролетариатът, превърнал се в лумпенпролетариат, е живял за сметка на обществото.  Така и днес лумпендемократите живеят за сметка на демокрацията, без обаче демокрацията да може да живее благодарение на тях. Напротив. Като отпадъчен продукт на демокрацията, лумпендемократите  неизбежно я разлагат. Всеки отпадъчен продукт е противопоказан за системата, от която е отпаднал. Ако по силата на обстоятелствата дойдат на власт, лумпендемократите ще разложат не само  демокрацията, но и самото общество. В едни сектори на обществото ще има много власт (разгулно ползване на власт), в други – изобщо няма да има власт. Насилието и анархията ще са  двата полюса на лумпендемокрацията. По този начин лумпендемократите ще открият и пътя към най-голямата опасност - опасността от фашизма.

Кои са лумпендемократите у нас? Няма защо да ги посочваме поименно, защото те са вече добре известни. „Не питай за лудото, то само ще се обади”. Без усилие ги разпознаваме по кресливия им глас Накацали по различни медии, техните лидери  - формални и неформални - непрекъснато грачат за  демокрацията, без всъщност да мислят за нея. Думите им са неистински, защото са неистински самите те. Те не са   личности - те са бутафория. Думите на тези политически лумпени са само  „думна” завеса, която трябва да прикрие нечистоплътните им мисли. Изповядвали различни, дори несъвместими политически религии, служили на различни, дори враждебни едни спрямо други господари, познали всички сладости на  тъмния бизнес, те са загубили и чувството за срам. С преднамерен гняв осъждат всички обществени пороци, а сами тънат в тях.   Навличат чужди идейни одежди, за да приобщят към себе си лековерните. Обещават всичко, което бедстващите искат да чуят, макар и да знаят, че нищо  обещано  няма да могат да изпълнят. Изобщо няма безсрамие, на което те да не са способни в името на болестно бълнуваната власт. Така стъпка по стъпка, от лъжа на лъжа,  лумпендемократите множат своите легиони. Така именно и нараства опасността да попаднем под тяхната власт със всички неприятни за нас и Отечеството  последици.

Исторически наложително е следователно  всички хора на добрата воля да се обединят в единен фронт срещу лумпендемокрацията. Необходимо е в частност в предстоящите избори БСП, комунистическите партии, социалдемократите, левите земеделци, партията „Нова зора”, партията „Защита”, другите патриотични и социално ангажирани партии, заедно с изтъкнати, доказали своята лична и гражданска почтеност безпартийни личности, да излязат в изборите с единни листи. В борбата срещу лумпендемократите не бива да допуснем загубата на нито един глас, което е неизбежно, ако в изборите излезем разпокъсани, противопоставени едни на други.  Необходима ни е изборна победа, която да  позволи да изведем България на спасителен за нея бряг.   
         

В името на Отечеството трябва да забравим своите разногласия, колкото и съществени да са те днес.  Загубим ли Отечеството, тогава ще загубят смисъла си и всички наши разногласия. Това означава, че само тогава всъщност ще можем да запазим себе си, когато запазим и общото, което ни свързва – нашето Отечество.

И така, на работа за създаването на единен фронт срещу лумпендемократите, за изграждането на истинска демокрация, на демокрация в името на човека!

София, 15 ноември 2008 г.