БАС     БАС
БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

БАС БАС
Google search

WWW http://www.bas-bg.org

С дъх на корупция

Магистратите, видени през имотните им декларации

 

Проф. Велко Вълканов

 

             

            Навсякъде непоносима, корупцията е особено непоносима в системата на съдебната власт. Това е разбираемо. Та нали тъкмо съдебната власт има задачата да преодолее деформацията в обществените отношения, включително и деформацията, причинена от корупцията. Би трябвало следователно корупцията,  мислима във всички  други системи на държавната власт, да е немислима  в съдебната власт. За съжаление това съвсем не е така, тъкмо напротив.

 

            Осъзнали ключовата си позиция в системата на държавните органи, много магистрати решават да се възползват от нея. Те започват да упражняват своите правомощия не в съответствие с правото, а в съответствие със собствената си изгода. При такива магистрати печели не каузата, подкрепена от правото, а каузата, подкрепена от парите.  Примерите в това отношение са обезпокоително много.

 

            Неотдавна случаят ни поднесе един от тези примери. У една съдийка от Варненския  административен съд бяха намери освен 10 хиляди лева подкуп още и около 150 хиляди лева, както и 400 грама злато. Пита се какви ли пари и други ценности ще бъдат намерени у много още представители на съдебната власт, ако  ни позволят, както писа един вестник,  да ги обискираме. Плаша се от онова, което бихме открили.

 

            Но и без да прибягваме до обиска, ние можем да намерим достатъчно достоверни доказателства за особено близката връзка между магистратите и парите.  Ако погледнем техните декларации от 2008 г. за имотното им състояние през 2007 г., ще установим, че тяхното битие е сериозно обрамчено от парите. Декларирани са пари и имущества,   чиито произход трудно може да бъде обяснен с една само заплата, колкото и да е – за нашите стандарти – висока. Заплатата на съдиите от Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура е около 2200 лв. Една такава заплата тъкмо ще осигури приличното преживяване на едно четиричленно семейство. За спестявания  и още по-малко за спестявания в големи размери, трудно може да се мисли. Но много съдии от Върховния касационен съд (ВКС) прокурори от Върховната касационна прокуратура  (ВКП)  са декларирали изненадващо високи спестявания.

 

Съдията от ВКС Никола Емануилов Хитров е декларирал  банков влог веднъж от 66 032 лв. и втори път от 37 011 евро = 72 389 лв.  или общо 138 421  лева. Срещу сумата от 66 032 лв. господин съдията скромно е писал “спестявания”, а срещу сумата от 37 011 евро  – е писал “тр. възнаграждения и хонорари”. Но защо трудовите възнаграждения са поставени в една графа с хонорарите? Би трябвало хонорарите да имат собствена графа, за да знаем   колко и за какво са тези хонорари.

 

Спомням си, че някои особи от недалечното минало успявали бяха  да спестят от закуските си, но г-н Хитров очевидно не е дори и закусвал. При  заплата от 2200 лв. спестената сума  от 138 421 лв. може да бъде натрупана за повече от пет години. Следователно цели  пет и повече години г-н Хитров   е трябвало  не само да не  закусва, но и никакви други разходи да не си позволи. Трябвало е да кара, бедният,  само на пост и молитви.

 

Гладувал е, за да спестява,  и съдията от ВКС  Румен Ненков. Той е декларирал банкови влогове от 18 225 лв., 16 273 долара = 21 663 лв. и 6 694 евро = 13 388 лв. или общо  53 276 лв. Срещу всяка от тези три суми  г-н Ненков добросъвестно е отбелязал “заплата”. Той е декларирал банкови влогове и на Светлана Златарова (вероятно негова съпруга) в размер на 51 700 лв. и на  9 333 долара = 12 424 лв., срещу които суми е отбелязано, че  са  придобити от  “нотариална дейност”.   Така   семейството на г-н Ненков е спестило  в резултат от  трудовата си  дейност общо  117 400 лв.  Интересно е обаче, че когато декларира придобитото от съпругата си имущество – гараж за 16 600 лв. и лек автомобил за 5 000 лв. - г-н  Ненков е писал в съответната графа “доход от нотариална дейност и заплата”. Пита се при това положение къде свършва заплатата и къде започва доходът от нотариалната дейност.

 

Не остават назад  и някои прокурори от ВКП. Прокурорът Антон Гиргинов е декларирал спестявания от “заплата” в размер на 50 301 евро = 98 087 лв. и 5 192 долара = 7 090 лв. или общо 103 279 лв. Декларираните спестявания на съпругата му, също от заплата,  са 8 326 долара = 11 240 лв. Общо семейство Гиргинови е успяло да спастри бели пари за черни дни в размер на 114 519 лв. Във ВКС и ВКП можем да открием още много други изключително добре проявили се спестовници.

 

            Немалко съдии и прокурори са се впримчили в значителни парични  задължения. Например прокурорът от ВКП  Явор Крумов Гебов е получил два кредита – първия от  175  000 лв., втория от 30 000 лв.,  общо 205 000  лв. Окайвам го този г-н Гебов, като си помисля, че с една само заплата ще трябва да връща тази несъмнено крупна сума.   Междувременно семейството на г-н Гебов е успяло да придобие значително имущество – освен апартамент от 111 кв. в София  то е закупило и гори в местността “Предела” (!), Разлог, в размер на 666 дкр (Така е записано в графата “Площ (декара)”, но допускам да е грешка, защото 666 дкр е твърде много дори и за прокурор от ВКС. Може би е 6.66 дкр.). Каквото и да говорим, някои хора си имат наистина чувството за бизнес.

 

Бизнесчувство е проявил и  друг прокурор от ВКП - Людмил Вътов Петков.  Г-н Петков е взел от сестра си и зет си заем в размер на 100 000 лв. и  заем от ОББ в размер на 70 000 евро.  Същевременно той е закупил за 20 000 лв. (от заплатата! – така е записано в съответната графа)  10 000 кв.м. регулирани незастроени  парцели в с Караш, община Роман, както и две ливади: едната от 4 дкр.  в местността “Радецки, Батак, за  4 000 лв. (пак от заплата) и другата от 6 дкр. в с. Чала, Борино, за 6000 лв. (също от заплата). Освен това г-н Петков е придобил и ценни книжа на стойност 200 000 (двеста хиляди!) лв. С какви пари са закупени тези ценни книжа? Тук г-н Вътов е писал “собствени средства”.

 

Не зная защо тези хора си губят времето в някаква си прокуратура, е не се заемат с бизнес. Но може би те разглеждат прокуратурата именно като вид добре печеливш бизнес.

Най-странното обаче явление, което откриваме в подадените от магистратите имотни декларации, е явлението “дарение”. Четете, четете и изведнъж се стряскате, защото прочитате “дарение”, т.е. съответният имот  е дарен (!) на съдията, респ. прокурора. От кого е дарението, не се посочва. 

 

Не ми е понятно как един съдия или прокурор може да получава дарения. Ако не е между най-близки родственици, дарението, направено на съдия или прокурор, силно лъха на корупция.   Дадено след направена от съдията (прокурора) “услуга”, дарението би било чиста форма на корупция. Но дарението може да се прояви и като форма на   изпреварваща корупция. Правя дарение на съдията (прокурора) с оглед на една възможна бъдеща “услуга” от него.

Не много късата листа на даряваните магистрати се води от съдията от ВКС  Борислав   Белазелков. Той е придобил апартамент в София от 157 кв.м. за 410 000 лв., които са му били “дарения” (не зная защо думата е в мн. число – дарения).

 

Впечатлява имотната декларация на съдията от ВКС Гълъбина Генчева Петрова. Не самата тя, а нейният съпруг Владимир Петров е получил цяла редица от дарени имоти: апартамент в София, дворно място с къща в с.Рашково, Ботевградско, празно дворно място в с. Краево, Ботевградско.

 

Подобна картина ни предлага и декларацията на съдията от ВКС Ани Саралиева. Нейният съпруг Огнян Саралиев е придобил като дарение празно дворно място в София от 250 кв. м., чиято цена  не е посочена, но която можем да си  представим.  Помислете си: Празно дворно място в София (!)

 

Съдията от ВКС Здравка Петкова Първанова е декларирала на името на  Лилия Първанова (вероятно дъщеря)  дарение в размер на 4087 евро = 7994 лв.

 

Съдията от ВКС Камелия Пенкова Маринова е получила като дарение нива от 80 декара в с. Соколово, община Добрич. Каква е цената на този имот можете да си представите,  като вземете под внимание обстоятелството, че с. Соколово   се намира само на десетина километра от Балчик.

 

Съдията от ВКС Костадинка Петрова Арсова е била дарена с ½ от апартамент от 100 кв. м. в София и ¼ от вилно място  от  1500 кв. м. заедно  с  вила от 60 кв. м. в с. Калотина, Драгоман.

 

Съдията от ВКС  Мими Цветкова Фурнаджиева е получила като дарение  апартамент в София от 83 кв. м.   Като дарение е посочен и банковият й влог в размер на 20 000 евро.

 

Нека отбележим, че  можахме  да установим единствено и само  декларираното от магистратите имущество. Остава да гадаем какво имущество се оказва извън декларациите.

 

Особената пристрастеност към парите е проявена дори и във най-висшия слой на съдебната власт – Висшия съдебен съвет (ВСС). Членовете на ВСС не са се посвенили да си вземат по 20 заплати  (около 60 хиляди лева.) обезщетение  само защото от едно звено в съдебната власт – ВКС, са преминали в друго звено на същата власт – ВСС. Претендирал за обезщетение и бившият председател на ВКС Иван Григоров, който пък, за да си осигури обезщетението, поискал да се смята за съдебен стаж и работата му в  Конституционния съд – един орган, която стои изцяло извън съдебната власт.

 

Паричните отношения, в които магистратите са се вплели, не могат да не смутят  доверието ни  към тях. Ще призная, че нямам никакво доверие към съдии, чиято ценностна система се доминира от парите.   Не е вярно, че парите не миришат. Някои пари миришат отвратително, следователно няма как да не миришат отвратително и хората, обсебени от тях.

 

Необходими са неотложни мерки за оздравяване на съдебната власт. Магистратите трябва да бъдат материално осигурени с достатъчно добри заплати, като заедно с това обаче се изключи всякаква възможност  да получават доходи извън заплатите си. Възможно трябва да е единствено придобиването на имоти чрез наследяване, както и дребни подаръци от най-близки родственици. Всеки друг доход извън заплатата трябва да е основание за незабавното освобождаване на съответния магистър от длъжността му.  Трябва да се смята, че е получен извън заплатата всеки доход, който не може да се обясни с размера на получаваната заплата.

 

Съдебната функция не е и не може да бъде бизнес, тя е мисия, упражнявана в името на най-високи обществени идеали. Строг към другите, магистратът трябва да е особено строг към самия себе си. Той трябва да е самото олицетворение на безкористието.

 

Не зная дали ще успеем в това наше, доминирано от парите общество,  да създадем такъв тип магистрати – мисионери на правосъдието, но сме длъжни да опитаме.

 

Статията е публикувана във в-к „Труд” на 12.08.2008 под заглавие „Магистратите - в огледалото на имотните им декларации”