Мъглявината
“депутатски имунитет”

Съществуват достатъчно вицове на тема кому какво пречи. В съответствие с темата на тази статия може да се каже, че на калпавата държава правото й пречи да постигне успех в борбата срещу престъпността. За виновни бяха обявени най-напред наказателноправните норми. Последваха десетки изменения на Наказателния кодекс, но резултатите останаха без съществена промяна. После решиха, че по-виновни са наказателнопроцесуалните норми. Започнаха безконечните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но продължаваме да наблюдаваме все същото безсилие на държавните органи в борбата с престъпния свят.

Същият начин на мислене откриваме и в отношението към депутатския имунитет. Оказва се, че не друго, а единствено и само депутатският имунитет е пречката да бъдат изпратени в затвора промъкнали се в парламента, кой знае как, разни мошеници, крадци, разбойници и пр. Как наистина е възможно в парламента да попаднат хора с престъпна характеристика, е въпрос, който сега няма да обсъждам. Тук ще си позволя само да защитя тезата, че съвсем не имунитетът е пречка да бъдат съдени и осъдени народните представители, извършили престъпления.

В страната се ползват с депутатски имунитет всичко на всичко 240 български граждани. Всички останали граждани нямат никакъв имунитет. Нямат имунитет естествено и лидерите на различни мафиотски групировки, действащи в страната и чужбина, натрупали чрез тежки престъпления милиони, че и милиарди левове. Но колко от тях са съдени и осъдени? Неловко мълчание. А когато някой от тях падне убит в разгърнала се саморазправа, нему се устройва погребение едва ли не с държавни почести.

Министрите също нямат имунитет. Но колко министри, чието престъпно битие не е тайна за никого, влязоха в затвора? Влезе ли в затвора Иван Костов заради несъмнено извършено от него престъпление във връзка с аферата “Сапио”. “Страшният” Иван Татарчев се закани да го привлече към отговорност, но когато чу достатъчно свирепото изсъскване, да внимава, защото, ако си позволи да посегне на министър-председателя Иван Костов, утре, когато няма вече да е главен прокурор, ще го привлекат да отговаря за извършен от него държавен преврат чрез използване на съдебната власт, мирно и тихо си сви опашката. Излезе с недопустимото за един прокурор обяснение, че да, Иван Костов е извършил престъпление по случая “Сапио”, но той, Татарчев, нямало да го подведе под наказателна отговорност, за да не кажат, че си бил отмъщавал?!

Имунитет нямат и кметовете. Но колко кметове, уличени в сериозни престъпления, са привлечени да отговарят наказателно? Софиянски бе три мандата (девет пълни години) кмет на София, през което време именно е извършил, както се твърди от прокуратурата, и редица изискващи наказателна отговорност деяния. Но защо съдебната власт, предприела срещу него наказателно преследване, трябваше да пропилее години наред в различни празни ходове, позволявайки му по този начин да дочака времето, скрило го зад депутатския му имунитет? Очевидно не правото, а определена политическа воля (нейното отсъствие) е причината той остане извън действието на Наказателния кодекс Отново пак не правото (не институтът на депутатския имунитет) е причината депутатът вече Софиянски все още да не е предаден на съдебната власт, а липсата на съответна политическа воля у Народното събрание. В парламента съществува мнозинство повече от достатъчно, за да се отнеме имунитетът на Софиянски, но това – вече месеци наред – не става. Това, бъдете уверени, няма да стане и за редица други, защитени чрез обръчи от фирми народни представители.

Ще си позволя греха да цитирам Маркс, според когото правото не може да си позволи повече, отколкото му позволява икономическият строй на обществото. В съответствие с тази мисъл на Маркс, ще кажа, че правото ще има само толкова успехи в борбата с престъпността, колкото му позволят държавата и обществото. Ефективна борба с престъпността е невъзможна, ако в самата държава няма необходимата воля за това, ако, по-нататък, в самото общество не съществуват необходимите за това социално-икономически предпоставки. В една държава, в която на власт са хората на парите, в едно общество, в което основната ценност са парите, борбата за право, за морал е предварително обречена на неуспех. В крайна сметка прав ще се оказва не онзи, който е прав от гледна точка на правото и морала, а онзи който има повече пари. По-богатият винаги ще е и по-правият. Следователно каквито и изменения да направите в НК, в НПК, в Конституцията, вие, уважаеми, нищо няма да промените, ако преди това не промените социално-нравствените основи на държавата и обществото.

Тръгнали да спасяват обществото от депутатите-престъпници, политици и държавници ни дават своите рецепти, основният елемент от които е премахването или ограничаването на депутатския имунитет.

Любен Корнезов предлага например да остане само т. нар. ограничен (или функционален) имунитет, т.е. народните представители да не отговарят наказателно единствено за своите изказвания и гласувания в Народното събрание. Но липсата на наказателна отговорност за изказвания и гласувания в Народното събрание няма нищо общо с имунитета. Неотговорността за изказвания и гласувания в парламента се бележи с друго понятие - понятието индемнитет. За имунитет може да става дума само в случаите, когато наказателна отговорност възниква (извършено е например убийство), но тя не може да се осъществи поради предварително издигнати (по определени съображения) правни пречки. При индемнитета отговорност изобщо не възниква, т.е. смята се, че като е гласувал или се е изказал по определен начин, народният представител не е осъществил състава на каквото и да е престъпление. Имунитет може да има или да няма, но индемнитет (липсата на престъпност в гласуванията и изказванията на народните представители в Народното събрание, поради което и липсата на наказателна отговорност) винаги е имало и ще има. (Вж. например чл.93 от Търновската конституция, чл.29, ал.2 от Конституцията от 1947 г., чл.89 от Конституцията от 1971 г., както и чл.69 от действащата Конституция.)

Следователно, като ни предлага да сведем имунитета до неотговорността на народните представители за техните изказвания и гласувания в Народното събрание, т.е. да се задоволим само с индемнитета на народните представители, Любен Корнезов по същество ни предлага пълното премахване на имунитета. Остава да се питаме дали той тъкмо това и желае.

Президентът Първанов предлага едно средно и във всички случаи по-приемливо решение: да се запази, но като се ограничи все пак депутатският имунитет. Предлага се в частност Народното събрание да се произнася единствено по искането за задържането на народния представител. С други думи, няма да има никакви пречки срещу народния представител да се образува наказателно производство, но той няма да може да бъде задържан, без за това да има решение на Народното събрание.

Поставят се обаче и в този случаи въпроси, които трябва да имат достатъчно ясен отговор.

Имунитетът бива условен и безусловен. Имунитетът е безусловен, т.е. той не може да бъде изобщо снет, ако повдигнатото срещу народния представител обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на НК, т.е. ако за него не се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години.

Имунитетът е условен, когато той може да бъде снет, но все пак само при предварителното условие, че повдигнатото срещу народния представител обвинение е за извършено тежко престъпление.

Пита се следователно и двата ли имунитета следва да отпаднат? Трябва ли да може народният представител да бъде съден за всяко, каквото и да е, престъпление? Пита се, по-нататък, ще се запази ли изискването Народното събрание да се произнася по задържането на народния представител и когато повдигнатото срещу него обвинение е за престъпление, което не е тежко. От кого, по-нататък, ще трябва в този случай да се прави искането за задържането на народния представител - от главния прокурор, или от съответния по производството прокурор? Как трябва да се процедира и в случаите на така наречените наказателни дела от частен характер?

Ще си позволя (в съответствие с изложените по-горе съображения) да изкажа мнението, че депутатският имунитет не бива да бъде премахнат. Той е гаранция за определена независимост на парламентарната власт от съдебната власт. Той осигурява на народния представител свободата да действа в съответствие със своите убеждения и интересите на своите избиратели. Имунитетът не е и не може да бъде пречка за наказателното преследване на даден народен представител, ако Народното събрание е, разбира се, на своето място, но той ще бъде и трябва да бъде пречка за съдебното отстраняване на политически неудобни народни представители. Ще припомня, че в повечето, ако не във всички, европейски конституция депутатският имунитет в една или друга форма съществува.

Нека отбележа, че институтът на депутатския имунитет би могъл да бъде и така уреден, че да не изключва изобщо наказателното преследване на народните представители. Народният представител няма да е вечно народен представител. Когато загуби това свое качество, няма да има пречка той да бъде подведен под съответна наказателна отговорност. Необходимо става с оглед на това да се постанови, че докато народният представител е народен представител и поради това се ползва от своя имунитет, давност за извършеното от него престъпление (каквото да е то – тежко или нетежко) не тече. Ще добавя освен това, че имунитетът не е пречка народният представител да бъде привлечен към съответна гражданска отговорност.

Във всички случаи, ако все пак се пристъпи към реорганизация на института на депутатския имунитет, не бива да се отива отвъд направеното от президента Първанов предложение да се запази за Народното събрание правото да се произнася по искането за задържането на народния представител.

22 януари 06 г.
Статията е публикувана във в-к "Дума" на 26.01.2006