Съюз на пенсионерите 2004
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12

 

 

Макаренко

Плачът на пророка Макаренко

  • Неговата система е внедрена в целия свят, но не и в Русия
  • 3 принципа на Макаренко – основа за успеха на всяка фирма

Константин КУДРЯШОВ

На 13 март 1888 г. в семейството на работник от жп работилница се ражда момче, което много по-късно ЮНЕСКО ще назове         „един от четиримата педагози, определили начина на педагогическото мислене през ХХ век” (другите трима са Джон Дюи, Георг Кершенщайнер и  Мария Монтесори – бел. прев. Ж.Д.). Нарекли новоредения Антон – име, което може да се преведе като „състезаващ се”. Фамилията му е Макаренко.

Неговата официална биография може да предизвика само огромна прозявка: начално училище, годишни педагогически курсове, учителски институт, ръководител на колония за безпризорни.... В промеждутъците – неуспешни литературни опити. Няколкото романтични разкази, изпратени на Горки, които „буревестникът на революцията” разкритикувал с тънка ирония, придружена с категорична резолюция: „От Вас писател никога няма да стане!”. С други думи: скука и сивота, умножена по традиционнната нелюбов към учителите.

Ненужен на Родината?

Разбира се, всичко това са бабини деветини. При това несправедливи. Биографията на Макаренко се състои от такива завои и парадокси, че чак е чудно как до ден-днешен не е заснет блокбастър (филм, оглавил седмична класация – бел. прев. Ж.Д.). Ето, да кажем, детството на героя. Антоша (това е бъдещият „укротител на хулиганите”) е слабичък и късоглед; авторитетът му сред връстниците се измервал с отрицателни величини; мошениците на град Крюков (Украйнабел. прев. Ж.Д.) често го понабивали и му взимали гривениците (стотинкитебел. прев. Ж.Д.). Младежките години: бъдещото светило защищава дипломна работа на интересна тема („Кризата и крахът на съвременната педагогика”). Зрелостта е още по-любопитна – Антон Семьонович спокойно работи в апарата на НКВД, при положение, че има родственик зад граница и то не някакъв си там „правнук на племеника на баджанака”, а роден брат – Виталий. Впрочем брат му живее във Франция и е еталон на „белогвардейската измет”, тъй като е служил като офицер под ръководството на генерал Деникин. А съветският патриот Макаренко откровено пише на брата си белогвардеец: „Живея сред мрачни диваци. Тук мерзостта е навсякъде. Нищичко, което да прилича на твоя живот... Ти си в Ница – за това може само да се мечтае!”. И – нищо страшно, никакви репресии! Нещо повече – награден е с орден „Червено знаме на труда”.

Големият парадокс обаче се заключава в това, че никой не може да разбере как този същият Макаренко успява да се справи с тези същите „малолетни престъпници” (в колония “Максим Горки”, 1920 г., и комуна „Ф. Дзерджински”, 1927 г. – бел. прев. Ж.Д.). При това не само да се справи с тях, но и по някакъв вълшебен начин да ги превъзпита. И, дявол да го вземе, защо при съвременните педагози, които са длъжни да бъдат запознати с неговите трудове, с неговата теория на възпитанието, нищо подобно не се получава, колкото и да се стараят?

Отговорите са предостатъчни като брой. Демек, в колонията на Макаренко се оказали много безпризорни от „благороднически” семейства, попаднали под „цунамито” на революцията и Гражданската война: „Тези подрастващи още са пазели в себе си дворянското разбиране за справедливост, законност, чест и уважение към труда. Именно те и създават в колонията загубения рай на своето детство. А наивната и безпомощна система на Макаренко тук няма никакво място!”. Всъщност ще се наложи да се признае, че тезата „няма никакво  място” е безпочвена. Точен отговор дава немецът Зигфрид Вайтц, който се занимава с изучаването и внедряването на системата на Макаренко още във Федерална република Германия: „Запознаването с неговото наследство в СССР носи повърхностен характер. Именно това стана причина за различни недоразумения и опростявания, които не дават теориите на знаменития педагог да се въплътят в живота”.

Труд и колектив

В това има смисъл. „Трите кита” от системата на Макаренко – възпитание чрез труда, играта и възпитание чрез колектива – бяха у нас причудливо изопачени. Ето, да кажем, трудът, или както още иронично го наричат, „трудовата терапия”. Мисля, че мнозина биха потвърдили верността на думите на героя на Василий Аксьонов от повестта му „Звезден билет”: „В училище ни учиха да се трудим. Това бе такъв урок, при който ти се искаше да разрушиш всичко!”. Свещена истина! Ако трудът е такова нещо, при което всички унило лепят кутии или шият брезонтови ръкавици, то никакво „възпитаване” не ще произлезе от него. Впрочем и самият Макаренко е съгласен с това: „Тези работилници, обущарна, шивалня, столарска, се считаха за алфа и омега на педагогическия трудов процес. Те предизвикваха у мене отвращение. Изобщо не разбирах за какво са създадени. Затова ги закрих само след седмица”.

         Трудът (вече без кавички) се състоял в това, че Макаренко се доверявал на своите малолетни престъпници. И затова те построили „от нулата” два високотехнологични завода за производство на електромеханически инструменти (по австрийски лиценз) и на известните фотоапарати ФЕД (по немски лиценз). Колонистите усвоили най-сложните технологии, успешно работели и давали хайтек (високотехнологична бел. прев. Ж.Д.) продукция на своето време. Това било безумна смелост! Опитайте се да си представите съвременна колония за малолетни, която да пусне на пазара, да речем, компютърни игри или антивирусна система. Не е възможно! А вижте: някога това е било реализирано!

Същото се отнася и до колективизма. Ако немците, изучаващи и внедряващи системата на Макаренко, наблягат на труда, то на японците много им харесало съчетанието отговорност + творчество, а също така и взаимодействието. През 1950 година работите на Макаренко започват да се издават на японски в масови тиражи. За ръководителите на предприятията. И практически сега всички японски фирми се изграждат по еталона на трудовите колонии на нашия педагог.

Днес двойно по-обидно е, че същите принципи на Макаренко се връщат при нас, но във вид на „корпоративни мероприятия”, „работен екип”, „умение да се работи в колектив”; във вид на „възпитание на сътрудника чрез повишаване на неговата мотивация”...

Всичко това е измислил и приложил Макаренко. Но той не е пророк в своето отечество. Трудовете му не са издавани отдавна в родината. Между другото – последното преиздаване на „Събрани съчинения” на Антон С. Макаренко беше реализирано – ето къде е позорът! – от една западна козметична компания. С характерно мото: „Той направи за процъфтяването на нашата фирма повече от всеки друг”.

Превод: Живодар Душков

 Аргументы и факты, № 11, 2013, с. 19

 

 

Страницата е създадена :