Начало
Контакти |
|
Начало
Контакти |
 |
|
Малтийската губерния или Приключенията на рицарите в Русия
Преди 215 години, в самия край на 1798-а, руският император Павел I е провъзгласен за Велик магистър на Малтийския орден. За това не попречил фактът, че Павел бил женен, а на второ място, че изповядвал православието, докато по това време рицарите били католици. Коварният Нелсън Орденът „Свети Йоан Кръстител”, той е и Орден на хоспиталиерите, бил основан по време на Първия кръстоносен поход в края на ХI век (1099 година – бел. на прев.). След като рицарите били изгонени от арабите от остров Родос (по-точно: от турците, водени от Сюлейман I, известен по-късно като Великолепни – бел. на прев.), откъдето се прехвърлили на остров Малта, орденът започнал да се нарича Малтийски. Отношенията между Русия и Малта се установили още при Петър I, а към края на ХVIII век рицарите не можели да живеят без помощта на руската държава. В хода на „Египетската кампания” Наполеон превзел Малта, изгонил оттам рицарите, много от които намерили убежище в Русия.
Нелсън не сдържал думата си и след изгонването на французите от Малта възстановил в ордена властта на предишния Велик магистър. А нали Павел вече гледал на острова като на свой и дори заповядал да се изработят нови географски карти, на които Малта била отбелязана като губерния на Руската империя! Това събитие не само отдалечило Павел I от Англия, но и най-вероятно станало повод императорът да замисли поход на казаците към Индия. Самите кавалери на Малтийския орден, пристигнали в Русия, били причислени към руското дворянство. Много от тях получили длъжност – в императорския двор и в армията, а 26-годишният кавалер на ордена Юлий Лита станал най-младият генерал в руската армия. Впрочем до 1810 година 90 % от своите доходи Малтийският орден получавал от Русия, а само 10 % – от Западна Европа. След убийството на Павел (23 март 1801 г. – бел. на прев.) историята на руските малтийци достигнала своя край. Тайното и явното Малтийският орден не е държава в пълния смисъл на думата, но дипломатически отношения с него поддържат повече от 100 държави, в т.ч. и Русия. Съвременното устройство ва Малтийския орден е монархия начело с Велик магистър, който има титла „княз на Свещената Римска империя”. Официалното название на ордена едва ли се запомня при първо чуване: „Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта”. Той има герб, знаме, химн и дори своя валута. Резиденцията на ордена са намира в Рим (там негова собственост е сграда на „вия Кондоти”) и голям замък в Малта. По територия държавата на ордена (ако се прибавят и площта на двете здания) е 12 пъти по-малка от Ватикана, а неговите поданици, пръснати в цял сват, наброяват едва около 13 000 души. Сред тях са глави на кралски фамилии, видни политици. Встъпването в ордена е невъзможно по лично желание, а за негов член трябва да бъдеш поканен. Този орден се различава от масонските ложи, с които често и несправедливо го бъркат. Малтийският орден е католическа организация и няма никакво отношение към масонството. Така във всеки случай ни уверява първият консул на Малтийския орден в Москва Никола Саворети. Обаче в историята е имало случаи когато масони стават малтийски рицари и обратно. Достатъчно е да си спомним същия император Павел I, който като млад се увличал по масонството. ОлегГЕРЧИКОВ |
Страницата е създадена
: |
Смятайки се за рицар, Павел I се отнесъл към изгнаниците благосклонно, а те го избрали за Велик магистър. От страна на папата (папа Пий VI, 1775–1799 – бел. на прев.) не е имало обструкция. Много от европейските монарси не оспорвали легитимността на новия Велик майстор. Английският адмирал Нелсън, отправяйки се с флота към Малта, се обърнал към император Павел като към Велик магистър със съобщение за предстоящото назначение на капитан Бела за комендант на острова. Адмиралът помолил да се гледа на този ход на временно решение, докато Павел по свое усмотрение не даде този пост на някого другиго. Не само че било получено висшестоящото съгласие, но Павел и присвоил на кипатан Бела званието „командор на Малтийския орден”.