Български Антифашистки Съюз

Маршал Язов

Последният съветски маршал

Според едни документи Дмитрий Язов е вече на 90 години,

според други – още е на 89, но той продължава да е в строя!

 

Съдбата на последния маршал на Съветския съюз Дмитрий Язов е толкова удивителна, че навярно някога тя ще заинтригува писател-романист.

Когато започнала Великата отечествена война, той, само и само да попадне на фронта, се „състарил” с една година и още като ученик облякъл военната униформа. Това разбираемо желание да защити родината като бумеранг се връща при него точно след половин век.

През 1991 година, след арестуването му за участие в ГКЧП [Държавен комитет на извънредното положение, създаден от противници на реформаторската дейност на М. С. Горбачов, 18-21 август 1991 г. – бел. на прев.], него, министъра на отбраната, обвинили в предателство към страната. Маршалът-фронтовак се възмутил и отговорил с военна прямота: „Аз ли съм изменник? Че аз още 17-годишен воювах на фронта!”. Следователите, разпитващи Язов, се хванали за думите му – нали по техните документи бъдещият маршал бил призовон в армията след навършване на пълнолетие! А някогашното „прегрешение” с прибавена година към рождената така и останало да съществува в по-късните му (авто)биографии. Истинската рождена дата обаче е записана в църковните регистри! Следователите ги открили някъде в сибирските архивохранилища. Язов е убеден, че за пореден път искали да унизят него, падналия от власт министър, и да го обвинят не само в измяна, но и в лъжа. Представили подменени документи. Дори във в. „Матроска тишина” отпечатали ксероксово копие от черковната книга, но не с реалната рождена дата. Така маршалът се оказва с един рожден ден – 8 ноември, но с две години – 1923 и 1924.

Дошло време Дмитрий Тимофевич да бъде поздравен по повод кръглата  90-годишнина. Поздравили го тези, които не знаели споделената до тук история. А които я знаели, оставили тостовете си за следващата есен.

Между другото, точно преди 9 години, по повод  на 80-годишнината на маршала, неговите приятели и колеги от Асоциацията на обединените офицери от запаса „Мегапир” отпечатаха четвъртото издание на спомените на Язов „Ударите на съдблата” и фотолетопис на неговия живот. Авторът на тези редове присъства на презентацията на книгите и даже ги получи като подърък заедно с автограф на маршала. Отново препрочитам тези мемоари. В книгата са отразени спомени за срещи с Елцин, Горбачов, Цзян Цзе Мин, Фидел Кастро. Обаче с особена любов маршалът писал за обикновените хора: съселяни и бойни другари. Техните снимки откривам и във фотоалбума „Дмитрий Язов”. Ето маршалът е сред жителите на родното село [Язово, Омска губерния – бел. на прев.], на друга снимка е със сина си Игор – току-що произведен лейтенант...

Язов и досега е в строя – контролира военноначалниците от отбраната. Работи активно и в „Мегапир”. А за възрастта си се старае да мисли колкото се може по-рядко.  

 

Юрий ГАВРИЛОВ

 

Российская газета, № 257, 2013, с. 3.

Превод от руски Живодар Душков