Моралът в журналистиката

                                                 Проф. д-р  Велко Вълканов

 

 

           Неотдавна се състоя национална конференция на тема «Моралът в българските медии», организирана от Института за философски изследвания - БАН, Съюза на българските журналисти, Съвета за електронни медии и Факултета по журналистика към СУ «Св. Климент Охридски». Можах да присъствам на едно от заседанията и да чуя някои от докладите. Без колебание ще кажа, че това бяха наистина интересни доклади — те показаха добро познаване на съответния проблем и внушаваха доверие към направените в тях препоръки. Но всички те издаваха една обща слабост. Липсваше им онова, което дава   птичият поглед върху съответната действителност — наред с частното да се види  и общото. Авторите на докладите чудесно обрисуваха отделното дърво, но не виждаха,  струва ми се,  гората, т.е. обществото като цяло.

 

        Един такъв поглед върху обществото — погледът върху обществото като цяло —  е безусловно необходим, доколкото именно чрез него могат да бъдат открити ония закономерности, на които се подчиняват отделните обществени институции. Природата на обществените  институции не може да се обясни извън природата на самото общество. Всички обществени институции – парламентаризъм, демокрация,  журналистика и пр. и пр. не могат да бъдат съществено различни от  обществото, вътре в което се развиват. Обществото обективно ги моделира по свой образ и подобие.

 

Пита се при това положение каква би могла да бъде журналистиката, осъществявана  в едно пазарно, т.е. капиталистическо общество. Отговорът, с някои уговорки, може да бъде само един — в едно пазарно общество журналистиката може да бъде само пазарна.   

 

В пазарното общество всичко е, в крайна сметка, стока, което означава, че стока е и самата журналистика, стока в частност е продуктът, който тя предлага на обществото – информацията. Трябва да видим истината, която стои зад фасадата: журналистиката днес предлага информация не заради самата информация, а заради печалбата, която тя, продадена, би донесла.  Непродадената информация  пряко води до фалита на своя   ”търговец”.

 

В своя разгърнат вид истината е, че  медиите — в огромната си част! — са вид търговски дружества. Те следователно няма как да не работят за своя интерес. За обществения интерес те ще работят само доколкото общественият интерес съвпада със собствения им интерес. Ако не искат да претърпят провал, те трябва, изправени пред необходимостта да избират между  обществения  и собствения интерес, да изберат собствения  интерес.

 

Интересът не търпи властта на никакви, намиращи се извън него нормативни системи. За него има значение единствено нормата на печалбата. Той трудно може да бъде ограничен дори  и от правото. И най-добре изработената правна система не би могла да предвиди всички възможни прояви на интереса, за да предотврати ония от тях, които са несъвместими със заложения в нея обществен интерес. Изключителната мобилност на интереса му позволява да намери и най-малките пролуки в действащата правна система и да постигне накрая самия себе си.  Но извършил пробив в правната норма, той все пак държи да се намира поне  във външно съответствие с нея.

 

Още по-малко интересът може да бъде ограничен от морала. Моралът във всички случи е само едно пожелание. Спазването на предявените от него изисквания е предоставено единствено на добрата воля на неговите адресати. Интересът дори не държи  да се намира макар и във външно съответствие с морала. Понякога той си позволява да бъде и нагло неморален.

 

Безсилието на морала се проявява дори и в отношенията му с правото. Смята се, че правото е възведената в държавна воля норма на морала. Но много често правото се оказва несъответно дори и на елементарни морални норми. Правото например допуска съвършено недопустимия от гледна точка на морала иск, с помощта на който синът изхвърля  от принадлежащото му  жилище собствената си майка.

 

Но ако моралът не е в състояние да бъде достатъчно морал дори и в областта на правото, как той ще успее да бъде морал в журналистиката, която, видяна от птичи поглед, се оказва система от търговски дружества?!  Както навсякъде, така и тук, в журналистиката, моралът ще е безсилен пред господстващия  в нея интерес. Това   естествено не означава, че в журналистиката няма морални хора. Напротив. Но ако успеят да спечелят една отделна битка срещу неморалния интерес, те във всички случаи ще загубят войната срещу него. Никоя медия не може да издържи дълго време обсадата, на която е подложена от интереса. Ако реши  да отстоява   морала  срещу собствения си интерес, тя в крайна сметка ще бъде разгромена. Безогледността на интереса не познава граници.  Както казва Маркс, при триста процента печалба няма престъпление, което капиталът (интересът) да не е готов да извърши.

 

Трябва най-после да се отчита и обстоятелството, че в огромния брой случаи не самите журналисти определят своето медийно поведение. Строго взето, те са наемни работници при собственика на съответната медия (търговското дружество), който едновластно решава каква да бъде политиката на медията. В тези случаи моралът в медията се определя не от морала на работещите в нея журналисти, а от морала на собственика. Остава да се питаме какъв би могъл да бъде моралът на един бизнесмен.

 

 Така или иначе,  редица медии днес се ръководят единствено и само от интереса. Какво представлява така  наречената жълта преса, ако не поднасяне на информация, която   няма никакъв друг смисъл освен да се продаде.  Истината и моралът  нямат никакво място в нея. Дори и в сериозни издания истината, значи и моралът не винаги се радва на предимство. Големи истини биват често премълчавани, а дребни истини биват преднамерено раздувани — най-често, за да отклонят вниманието от големите истини. Неморална е не само лъжата, неморална е и полуистината.

 

Проблемът за морала в медиите не може да се разглежда извън проблема за естетиката в медиите. Моралът и естетиката са взаимно проникващи се системи.     Красивото възпитава моралност, а моралното възпитава естетика. Не може да има истинска моралност там, където няма и истинска естетика.  Невъзможно е да смятаме една медия за морална, ако тя насажда антикултура.  Морално ли е например една медия да допуска Одата на радостта да се изпълнява в стил чалга? Пошлостта е толкова неморална, колкото е неморална и клеветата. Трябва да се осъзнае, че антиестетиката освен че руши естетиката, руши още и морала. Грозното незабележимо, но съвсем сигурно  убива  доброто. Ето защо усилията да се изгради една морална журналистика, не може да се осъществи, ако се пренебрегнат  изискванията и на естетиката.

 

Казвам всичко това, но разбирам, че изказвам неосъществими (или почти неосъществими) пожелания. Борбата за морал в медиите би могла да има успех само ако се съпътства от борбата за морал в обществото. Но морал в пазарното общество трудно може да има. В това общество няма дори достатъчно правовост, толкова по-малко в него можа да има морал. Изводите са налагат сами.