|
|
Моралът на “Европа”
Благоденствието на Западна Европа почива върху планини от
кости
проф.Велко Вълканов
Предварително ще кажа, че под “Европа” разбирам не Европа, а единствено и само Западна Европа. Трябва да е ясно, че влизайки в Европейския съюз, ние влизаме не в Европа, защото няма как да влезем там, където сме от векове, а в Западна Европа. Огромна част от Европа – това е източната й част – остава извън Европейския съюз.
Приобщавайки се към Европейския съюз, т.е. приобщавайки се към Западна Европа, ние се поставихме в подчинение на всички нейни икономически, политически и морални ценности. Ще си позволя да кажа, че държавите от Западна Европа проявиха спрямо нас дори истинска наглост. За да ни приемат в Европейския съюз, те ни наложиха условия, които ни предопределиха съдбата на презрения беден роднина. Защо наистина трябваше да затваряме нашите перфектно работещи и напълно безопасни атомни реактори в АЕЦ “Козлодуй”, които ни носеха милиарди долари печалба? Очевидно е, че искат да сме бедни, за да бъдат изцяло зависими от тях. Бедният е послушен.
Обладани от чувството за превъзходство, архиереите на ЕС си позволяват непрекъснато укоризнено да ни поучават. Няма, разбира се, да отрека, че има какво да научим от тях. Но от кой ли народ няма какво да научим? От Китай, Япония, държавите от Югоизточна Азия и от много други можем да научим не по-малко, отколкото от народите в Западна Европа. При това правото им да ни поучават не всякога има своите основания. Отправят ни например упреци за развихрилата се у нас престъпност, но нима престъпността у тях не е по-голяма, отколкото у нас. Всеки сериозен пеналист ще ви представи официални статистически данни, че престъпността в много от страните на Западна Европа е два и повече пъти по-голяма, отколкото в България. Чиновниците ни били корумпирани. А нима техните чиновници не са? Да си припомним случаите с Хелмут Кол, с Берлускони и с десятки други техни лидери. Там подкупите са нормална практика, но се наричат не подкупи, а комисионни. Ние не знаехме преди, по времето на “тоталитарната” държава, какво е това наркомания, проституция. Днес тази благодат, дошла от Запада, ни залива до задушаване.
Имат едно предимство, което не може естествено да се отрече – те, държавите от Западна Европа, са радват на значително по-висок стандарт на живот. Имат доходи на глава от населението три пъти по-високи от доходите на глава от населението у нас. Но това е благоденствие, което не във всички случаи предлага основание за гордост. Вярно е, че там работят добре (капитализмът умее да дисциплинира хората на труда), но още по-вярно, че умееха (и умеят) добре да ограбват другите. Няма да сгреша, ако кажа, че благоденствието на Западна Европа почива върху планини от кости. Почти цяла Западна Европа в течение на столетия ограбваше поробени от тях народи в Африка, Азия, Австралия, Америка. Докато ние, народите от Балканския полуостров, с цената на своята независимост и петвековно робство спряхме насочената на Запад турска инвазия, западните държави тръгнаха на лов за народи и завладяване на територии.Това бе жесток и кървав поход в името на жълтия метал.
Благородната Великобритания владееше почти половината свят. В началото на 17 век тя завладява първата си колония в Северна Америка (Вирджиния), а в началото на 18 в. – завладява Индия, Северна Америка, Малта, Цейлон, а по-късно и Австралия, части от Индонезия, Бирма, Судан, Египет, Южна Африка. От всички тези народи, които владя до преди само половин век, Великобритания извлече несметни богатства, оставяйки много от тях в непреодоляна още тежка нищета. В Африка милиони деца продължават да измират от глад и липса на вода. Икономисти са изчислявали колко африкански семейства могат да се изхранят от една кофа за боклук в Лондон. Но това съвсем не смущава съвестта на английския бюргер, който все така се наслаждава на своя файф оклок.
Франция също бе от големите колониални държави. Завладява части от Канада и Индия (които по-късно загубва във война с Великобритания), Индокитай, големи части от Централна Африка (т. нареч. Френско Конго), почти цяла Северна Африка – Мароко, Тунис, Алжир, Сирия. Всички тези държави успяват да получат своята независимост едва след края на Втората световна война и в някои случаи не без въоръжена борба (да си припомним Алжир и Виетнам).
Испания бе една от най-големите някога колониални държави. Това е държава, за която кралят й казваше, че в нея слънцето никога на залязва. Нейните жестоки конквистадори успяха да завладеят много територии, най-големите от които бяха в Южна Америка (Мексико, Перу, Боливия) и редица още страни и народи.
Не особено голямата Португалия бе също голяма колониална държава. Тя е владяла е цяла Бразилия, имала е владения в Източна Африка, Югоизточна Азия, в Източна Африка, в Индия. Съвсем доскоро Португалия владееше като своя колония Макао – част от Китай.
Италия положи усилия да не остане назад в разпределението на колониите. Тя завладява Либия, а по-късно Абисиния и редица други територии.
Големи колонии притежавах доскоро малките Белгия и Холандия.
Белгия владееше така нареченото Белгийско Конго. Тя се опозори и с организираното от нея убийство на великия син на Африка Патрис Лумумба. – министър-председател на Република Конго.
Холандия някога владееше цяла Индонезия, Малака, Тайван, Цейлон, части от Африка, от Северна Америка.
Сравнително бедна на колонии се оказва Германия - тя имаше някои територии в Африка, които обаче загуби в резултат на Първата световна война. По-късно тя търси компенсации в своя дранг нах остен. С намерението да превърне целия свят в своя колония, тя започна най-жестоката война, която човечеството познава, в резултат на която загубиха своя живот около 50 милиона човешки същества.
И така, държавите от Западна Европа до неотдавна в продължение на няколко века са колонизирали и експлоатирали стотици страни, народи, държави. Не е останало парче земя, което да не е било колонизирано от тях. Те буквално са ограбвали чуждите богатства, за да осигурят собственото благоденствие. Те не само са владели съответните територии, н но са и заробвали – в буквалния смисъл - тяхното население. Заловените от тях африканци те са продавали на световни тържища като обикновени животни. Няма да сгреша ако кажа, че благоденствието на западна Европа почива върху планини от човешки кости.
Наследниците на колониална Западна Европа не са, разбира се, пряко отговорни за престъпленията на своите предци. Но си мисля, че те биха могли, припомняйки си миналото, да проявяват малко повече скромност в намерението си да учат другите на обществен морал.
Толкова повече, че и сегашните им прояви, не са, както се вижда, от съвсем най-добродетелните. С нови средства те отново искат да поробват по-малките и по-слабите. Речникът им е друг, но мисленето им е същото - каквото бе и на предците им. Въпреки Одата на радостта.
|
|
