Показването на мускули без участието на мозъка

                                               Проф. Велко Вълканов

         Началото на тази сага вече отшумя, но финалът все още е далеч, поради което можем да смятаме, че тя продължава да е актуална. Да припомним случая.

Шефът на митниците Владо Танов отне лиценза на «Лукойл Нефтохим» да купува  суров петрол и да продава петролни  продукти.    Основание за отнемането на лиценза е предположението, че ръководството на «Лукойл» е нарушило «закона», като не поставило в завода  измервателни уреди, отчитащи какво  влиза и  какво излиза  от този завод. Решението на Вл. Танов бе защитено от министъра на финансите Симеон Дянков и от министър-председателя Бойко Борисов. Всички са равни пред закона, обяви г-н Бойко Борисов,  произнасяйки се като последна инстанция. 

         Сама по себе си така заетата позиция е впечатляваща.  Наистина всички са равни пред закона —  и «Лукойл», и пивоварната на г-н Мишо Бирата и всички останали.  В съответствие с това  всеки, нарушил закона, следва да понесе предвидените в него последици. Можем да бъдем горди, че имаме правителство, което толкова безкомпромисно прилага закона. Красиво наистина звучи тази повеля: законът стои над всякакви приятелства. Сякаш чуваме божия заповед.

Оказа се обаче, че е рано за чувството на гордост. Софийският  административен съд взе, че възстанови лиценза на  «Лукойл». Какво ще бъде решението на втората инстанция, ще има да научим. При задължителната предпазливост, която трябва да проявим в случая, няма все пак да сгрешим, ако изкажем предположението, че   правителството  не е успяло да разбере една проста  истина, истината, че   законът освен буква  има и дух. Ето защо то не е могло да се издигне и до разбирането, че е недопустимо, защитавайки буквата на закона, да нарушава неговия смисъл.

Възниква обаче и въпросът дали правителството е било наистина толкова загрижено за спазването и на буквата на закона. «Лукойл» повече от година е в забава по отношение на задължението да постави съответните  измервателни уреди. Защо тогава правителството още в самото начало не прояви необходимата строгост по приложението на закона? Като се въздържа от дължимата незабавна реакция, правителството насърчава закононарушението. Търпимото закононарушение е едно вече утвърдено, позволено, «лицензирано» закононарушение.

 Реагирайки с прекалено голямо закъснение на допуснатото от «Лукойл» закононарушение, правителството за сметка на това пък реагира прекалено брутално.   Доводи в тази насока предлагат очерталите се възможни последици от така приетото правителствено решение. 

Лишен от  лиценз, «Лукойл» ще трябва да спре производствения процес, в резултат на което хиляди работници ще останат месеци наред без работа, което означава и без заплати;  страната  ще се изправя пред криза в снабдяването с петролни продукти; самолети, влакове, автомобили, оказали се без гориво, ще спрат да се движат. Неизбежна става  и спекулата с горивата. И всичко това, за да се спази зле разбраната буква  на закона.

Цялата тази история  силно напомня  историята, разказана от Шекспир във «Венецианският търговец». Това е, както си спомняте, историята за онзи безогледен лихвар, който накарал своя длъжник да се подпише под договор, че ако не му върне парите в определения   срок,  ще  му отреже фунт месо. Длъжникът не успял да върне парите в срока и лихварят  се обръща към съда със „законното” искане  да се изпълни записаното в договора  —  от длъжника да се отреже фунт месо.   Съдът, верен на договора, т.е. на закона   (от стари времена договорът е закон за страните, които са го сключили), нямало как да откаже изпълнението му. И тогава идва  спасителната  идея: да, в договора е записано, че трябва да се отреже фунт месо, но   в същия този договор  не е казано, че това трябва да стане с проливането на кръв.  Ще режете месо, разпоредил съдът, но без да пролеете капка кръв, защото в такъв случай ще отговаряте.  Така буквалното тълкуване на абсурдния  договор е било преодоляно чрез друго буквално негово тълкуване.

 Аналогично е поведението на правителството в конфликта му с «Лукойл».  За да спази  буквата на «закона», то  тръгна  да реже жива тъкан от обществото. Няма как да не кажа: примитивно мислене, примитивен подход.   Логиката на правото не допуска  да има закон   (нормативен акт изобщо), който в своето  изпълнение да застрашава интересите  на цялото общество. Такъв закон няма и не може да има.  Необходимо е следователно такова управленско поведение, което, осигурявайки изпълнението на закона, да не допусне  заедно с това увреждането на   съществени обществени интереси.  

  Правителството трябваше да влезе не във формални, а в делови  разговори с  ръководството на «Лукойл», които да доведат до фактическото поставяне на съответните измервателни уреди. То разполага с необходимия властови ресурс да наложи поставянето на уредите, без да се спира производството с всички негативни от това последици. В случая можеше да бъде ангажирана както законодателната, така и съдебната власт. Възможни са освен това строги санкции не спрямо «Лукойл» (доколкото те ще засегнат цялото общество),  а единствено спрямо неговите ръководители, не предприели своевременно  необходимите мерки  по изпълнение на съответните правни предписания. Една солидна глоба (защо не, примерно, от 100 хиляди лева) би могла да има достатъчно респектиращ ефект.

За своето поведение по случая  „Лукойл” правителството, каквито и да са били неговите непосредствени намерения  (театър или какво там друго),  следва да бъде най-строго порицано. Това, което то си позволи, може да бъде окачествено единствено като пряко насочен срещу държавните интереси саботаж.

И така, правителството на Борисов показа мускули, но направи това без участието на мозъка. Наистина мускули то има достатъчно, но откъде пък може да има и  мозък?!

Статията е публикувана във в-к «Земя» на 12 август 2011 г.