Наглостта на чиновника
Проф. д-р Велко Вълканов
Когато чух това по телевизията, не поисках да повярвам. Невъзможно е, казах си, толкова много наглост. Но на другия ден вестниците го потвърдиха: държавният чиновник Стоян Кушлев, председател на Комисията по установяване на имущество, придобито по престъпен начин, си е определил заплата от 7000 (седем) хиляди лева. Не се задоволих обаче с написаното във вестниците и тръгнах сам да направя необходимата справка. И установих съвършено точно каква заплата е получил въпросният Стоян Кушлев например за 21 работени дни през м. декември 2005 г.
| 1. Месечно възнаграждение ............. 2 709,73 лв.. 2. За прослужено време .................... 2 276,17 лв. 3. За секретна информация ....................677,43 лв. 4. За звание ................................. .....1 219,38 лв.. Всичко .............................................. 6 882,71 лв. |
Такъв е фактът, колкото и невероятен да е той! Този господин за двадесет и един работни дни е получил толкова, колкото някои наши пенсионери биха получили за десет години. Заплатата му надхвърля общия сбор от заплатите на тримата първи в държавата - президента, председателя на Народното събрание и председателя на Министерския съвет.
Странното е, че заплатата, която господинът си е требвал, не била, както се твърди, “незаконна”. Но дали е така?
В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се казва, че Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е “първостепенен разпоредител с бюджетни средства” (чл.12, ал.3). Текстът на закона позволява следователно да се направи изводът, че комисията сама ще се разпорежда със сумата, предоставена й със Закона за държавния бюджет за 2006 г. - 5 574 700 лв. Това обаче съвсем не означава, че в тази насока тя може да действа произволно.
Съществува правно установена схема, по която се определят заплатите на висшите държавни служители. Заплатата на председателя на Народното събрание, на председателя на МС и на президента се определя в процентно отношение към заплатата на народните представители, която възлиза на три средни заплати на служителите в обществената сфера. Месечното възнаграждение на председателя на Конституционния съд е равно на средноаритметичното възнаграждение на президента и на председателя на Народното събрание. (Чл.20 от Закона за Конституционния съд.) С оглед на така установената схема невъзможно става заплатата на който и да е държавен служител да надвишава заплатата на ръководителя на която и да е администрация. А заплатата на Кушлев надхвърля почти три пъти заплатата на президента на Република България, възлизаща на около 2500 лв. Къде е тук законното!? Нарушен е действащият в тази област основен принцип.
Във всички случаи сме изправени пред дълбоко неморално поведение. Извинете, но аз не виждам особена разлика между морала на онези, които Кушлев ще разследва, и неговия собствен морал. Разликата е единствено в това, че ония ни ограбват незаконно, а този ни ограбва “законно”. Запретнал ръкави човекът и граби от “разградения” бюджет, колкото си иска. Та той и цялата му комисия ще ни струват, както изглежда, повече, отколкото онова, което тази комисия евентуално би ни върнала!
Наглост и безсрамие, че и липса на интелигентност издават обясненията, които Кушлев ни предлага по случая. В някои западни държави заплатата за длъжност като неговата била 10-12 хиляди евро! Но в коя западна държава заплатата на президента е 1200 евро, а пенсиите - 30-35-50 евро?! Но длъжността му била рискова, бил, господинът, заплашван с убийство. Че кога високата заплата е била гаранция срещу възможни убийства? Пък като толкова те е страх, човече, върви вкъщи при жена си! Все ще се намерят у нас хора, които безкористно ще поведат битката срещу користта.
Повече от ясно е, че Комисията по установяване на имущество, придобито по престъпен начин, се оглавява от човек със съвършено непригоден за функциите му морал. Той трябва да бъде незабавно освободен от заеманата длъжност, като при това бъде и задължен да върне незаконно и неморално присвоените суми.
Трябва да отбележа, че в тази насока съществуват някои създадени от самия закон затруднения. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя за срок от пет години (чл.12, ал.3). Неговите правомощия се прекратяват предсрочно при: а) смърт, б) подаване на оставка, в) обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца и г) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер (чл. 12, ал.6). В текста не съществува за съжаление основанието “очевидна морална непригодност”, пред каквато сме изправена в случая.
Кушлев обаче не бива да остава нито ден повече на сега заеманата длъжност. Той я опозори. Позорът е толкова по-голям, защото сме окрадени в името на безкористието. Дълг на министър-председателя е да поиска безотлагателно оставката на Кушлев. Ако Кушлев откаже да си подаде оставката си, става необходимо в срочен порядък законът да се измени, като се добави съответно ново основание за предсрочно прекратяване на правомощията на членовете на въпросната комисия. С нажежено желязо трябва да се гори користта на уж безкористните. Иначе цялата ни борба с престъпния свят ще се окаже жалък блъф.
Случаят “Кушлев” показва колко внимателно трябва да се подбират хората, които ще оглавяват държавни органи, в които високият морал е първото изискване. Нима не бе предварително ясно, че Кушлев не е човекът с такъв морал?
Тези дни прочетох в интернет интервю на Кушлев, в което той казва дословно следното:
“В политиката съм от самото начало на прехода. През 1992-1993 година по моя инициатива се създаде Царският ловен клуб, тогава се свързах и с Негово Величество цар Симеон. Клубът получи неговата благословия и той стана почетен член. Имах големи проблеми поради тази причина [виж ти!], но ме спаси личното ми приятелство с президента Желю Желев [слава богу!]. Винаги съм подържал връзки с политиците. След като се върна Симеон през 2001 г., аз приех поканата му, влязох в листата на НДСВи станах депутат.”
Неточен сте, другарю Кушлев! В политиката сте много преди “началото на прехода”. Вие бяхте член на партийното бюро (на БКП) и председател на профкомитета в Правния институт при БАН. В това си качество активно участвахте в политическите хайки, организирани срещу хора, което мислеха различно от Вас и подобните Ви. (Справка: случаят с Янко Янков).
Сега Кушлев иска да обясни възникналия скандал с уж някакви вътрешнополитически борби в НДСВ. Непозволено глупаво обяснение. От друга страна съвсем не изключвам в НДСВ наистина да се водят свързани с Кушлев вътрешнополитически борби. Но какво друго, господа от НДСВ, можете да очаквате от хора като Кушлев, след като приехте в редиците се отпадналия от различните други партии политически боклук!?
Статията е публикувана във в-к "Труд" на 23 октомври 2006 г.