Да бяха само нагли, а не и глупави!

         Ако управляващите от ГЕРБ успяват с нещо да ме респектират, то  е  способността им да проявяват солидарност с всеки от своите хора. Техният кандидат за еврокомисар г-жа  Румяна Желева претърпя пълен провал при изслушването в ЕК, но цялото герберско войнство се надигна в нейна защита. Г-жа Цецка Цачева без всякакво притеснения обяви, че тя, г-жа Желева, се била представила не просто добре, а блестящо. Един техен министър, г-н Симеон Дянков, си позволи да прави намеци за милиардите на президента. И когато президентът му даде урок по добро гражданско възпитание, всички гербери като един скочиха да го бранят. Президентът бил уронил неговото, на Дянков, достойнство. В така накърненото достойнство на господина Дянкова те видяха основание да поискат да разцепят държавата ни. И тръгнаха да свалят президента.

         Запознах се с мотивите на искането за предсрочно прекратяване на  правомощията на президента. Те говорят за пълната правна инфантилност на ония, които са ги съставяли. Писали са ги юридически неграмотни хора, хора, на които им липсва дори общата, задължителната за един народен представител интелигентност.

         От мотивите разбираме, че президентът бил нарушил едва ли не половината от всички конституционни текстове. Нарушени били чл.1,  ал.1,  чл. 92, аал.1,  чл.62,  ал.1,  чл.105,  чл.32,  ал.2 ввъв връзка с чл.4,  ал. 1 ии 2, ччл.5,  ал.2 ,, чл. 6, ччл. 57, аал.2 ии чл.39,  ал.2 ,, чл.102,  ал.1 ввъв връзка с чл.98,  т. 2  ии  т.14  от Конституцията.

         Както виждаме, става дума за нарушения в насипно състояние, което прави съвършено безсмислено усилието те да се изследват поотделно. От всички тези «нарушения» би могло да се обсъжда единствено онова «нарушение», което и разпали импийчмънската истерия — нарушението на чл.32,  ал.2.  Президентът бил нарушил този конституционен текст, тъй като бил записал и публикувал разговора си със Симеон Дянков, без последният да бил дал съгласието си за това.

         Вече имах повода да отбележа пълната несъстоятелност на обвинението по чл.32,  ал.2 оот Конституцията. Нека обаче още веднъж да подчертая, че  чл. 32,  ал. 2 има предвид единствено частният (личният) живот на гражданите. Разговорът на президента Първанов с министър Дянков е обаче не частен, а служебен. В него не се засяга нито един елемент от личния живот на г-н Дянков. Не е частен тази разговор и в частта, която се отнася до милиардите на президента. Всичко, което засяга моралния облик на един държавен глава, е категорично не частен, а дълбоко държавен въпрос. А публикуването на този разговор бе абсолютно задължително, защото  — ще кажа отново  — ние, българските граждани, имаме право да знаем дали наистина нашият президент е милиардер, както ни остави да мислим министър Дянков.

         Но нека се съгласим, че президентът е допуснал нарушение на чл.32.  Трябва ли това да означава, че е възникнало основание да се иска предсрочното прекратяване на неговия мандат? За всеки грамотен юрист е съвършено ясно, че само такова нарушение на Конституцията ще съставлява основание за импийчмънт, което посяга на установения с нея държавен и обществен строй. То трябва да е с възможно най-тежка характеристика. Довод в това отношение ни предлага чл.103,  ал. 1.  Президентът не носи отговорност за своите действия, се казва в този текст, освен за държавна измяна и нарушение на Конституцията. Следователно нарушението на Конституцията трябва да се намира на равнището на държавната измяна. Необходимо е, с други думи, президентът, нарушавайки Конституцията, да е извършил по същество държавна измяна. От висотата на чл.103 може да се види колко смешни са усилията на герберистите да открият в поведението на президента някакво основание за предсрочно прекратяване на мандата му.

         Мотивите са красиво увенчани от извънпарламентарните изявления на господин министър-председателя Б.Борисов. Той заяви, че «искането за импийчмънт е в отговор на атаките на президента срещу правителството». Това твърдение е не само невярно. То издава и един твърде опасен начин на мислене..

         Президентът Първанов не е «атакувал» правителството. Той отправи полезни препоръки единствено и само на министър Дянков. При това самият Дянков в разговора си с президента дори му изказа благодарност за помощта, която е оказал на правителството по едно от важните европейски направления: «…във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM-2, зза което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа».

          Освен това къде е казано, че президентът не бива да подлага на критика правителството? Един държавен глава не само може, но е и длъжен да укаже на правителствения екип, че е поел несъвместим с интересите на обществото курс. Съгласно чл.98,  т.2 оот Конституцията «Президентът на републиката: …2.  отправя обръщения към народа и Народното събрание». Възможно ли президентът, разговаряйки с народа, да отмине някои от най-острите негови проблеми, пренебрегнати обаче от правителството?

          Изявлението на Б. Борисов издава същинските мотиви на поискания импийчмънт. Импийчмънт се иска не защото президентът е нарушил Конституцията, а защото бил атакувал правителството. Следователно, ако нямаше атака срещу правителството, нямаше да има и искане за импийчмънт, колкото и страшни да са допуснатите от президента нарушения на Конституцията. С други думи, бъди наш приятел, пък прави каквото щеш с Конституцията!

         Г-н Борисов патетично пита «Кой пръв нанесе ударите?», като ни поднася внушението, че «пръв нанесъл ударите» именно президентът. Това също не е вярно. Пръв нанесе ударите Симеон Дянков, като си позволи публични намеци за милиардите на президента. Освен това не президентът е поискал разговора, в който достойнството на Дянков се оказа засегнато. Той е поискан от министър-председателя. «Нещо повече  — казва президентът относно инициативата да се проведе този разговор,  — аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът министър-председателят, аз нямаше да Ви приема».

         Огромната част от юристите, които взеха отношение по възникналия държавноправен казус, са категорични: импийчмънтът няма да мине. Невъзможно е наистина да се намерят ония седем конституционни съдии, които ще се съгласят да се покрият със срам заради нечии черни очи.

         Но защо тогава  — пита се  — хората от ГЕРБ се заеха да ни го натрапят? Първата причина е може би желанието им зад акцията срещу президента да прикрият своето управленско безсилие. Втората причина е във всички случаи намерението им да направят невъзможна всяка критика на своето злощастно управление. Запушвайки устата на президента, те искат да запушат устата на всички останали. Но коронната причина, по мое мнение, е тяхната глупост. Все по-ясно става, че тия хора освен че са нагли, са и просто глупави. Те не са в състояние да разберат, че акцията им срещу президента ще има ефекта на бумеранга.

         Положението е повече от неприятно.

         Наглият е опасен. Но когато е и глупав, той става още по-опасен. А когато пък притежава власт, глупавият направо се превръща в сериозна национална опасност.



Статията е публикувана във в-к  «Дума» на 31 март 2010 г.