Натрупваното мълчание

проф. Велко Вълканов

        Приключи набързо свиканият конгрес на БСП, който трябваше да отговори на поставените от последните избори въпроси. Но конгресът не отговори, общо взето, на тези въпроси. Обяснението е просто: отговорите са премълчани, защото са мъчително неприятни. Това е възможно най-лошата политика – проблемите да се решават, като се бяга от тях.

        Ръководството на БСП смята, че може да прескочи зейналата пред него пропаст с два скока. Опитът доказва, че това трудно става. Още по-трудно става да се прескочи една пропаст, която изобщо не сe вижда. За мен вече няма никакво съмнение, че ръководството на БСП не вижда пропастта, отворилата се пред него. В съзнанието на Станишев и неговото обкръжение блуждае илюзията, че нищо особено не се е случило. Вижте само числата, с които работят. БСП загубила, уверява ни Станишев, 200-250 хиляди гласа. А пък ако се вземел общият брой на подадените за коалицията гласове, загубата е не повече от 6000 гласа. Боя се, че случаят от политически се превръща в клиничен. Невъзможно е едно здраво съзнание да не види ясно очерталата се лоша действителност.

        В сравнение с резултатите от предишните избори БСП губи не 200-250 хиляди гласа, а десетократно повече.

        През 1991 г. кандидат-президентската двойка Вълканов-Воденичаров получи 2 443 434 хиляди гласа. Извадете от това число числото на подадените в евроизборите гласове за БСП 414786 и ще получите не 200-250 хиляди, а 2 028 648 гласа. Пита се какво трябва да мислим за онзи, което вместо два милиона вижда 200 хиляди.
        От 1992 г. избирателите, гласуващи за БСП, непрекъснато намаляват. Така
        през 1994 г. в парламентарните избори за БСП са подадени 2 262 943 гласа;
        през 1997 г. в - ” - 939 306 гласа;
        през 2001 г. в - “ - 783 372 гласа.

        Очертаващата се тенденция е повече от обезпокоителна. Ако политическото поведение на ръководството на БСП не се промени, за да се идентифицира със собствения си членски състав, бъдещите изборни резултати няма да са по-добри от изборните резултати днес. Напротив, те ще са силно влошени. Така нареченото избирателно ядро на БСП е без съмнение социалистическо. Това означава, че ако ръководството на БСП не се припознае като социалистическо, то няма да има подкрепата и на това ядро. Кой наистина ще продължи да гласува за БСП?

        Всяка партия става жертва преди всичко на собствената си политика. Политиката на БСП не е и няма как да е социалистическа, но имах вече случая да кажа, че тя би могла да е поне достатъчно социална. Но тя не е и такава. Мисля си, че при зададените параметри тя за съжаление трудно би могла да е дори и достатъчно социална. В това отношение БСП търпи ограниченията, произтичащи както от общата икономическа обстановка в страната, така и ограниченията, произтичащи от коалицията, в която са намира. Тя е вкарана в ситуация, която и налага да провежда една изцяло несъответна на интересите на своите избиратели външна и вътрешна политика. Тя не успя да защити не само интересите на социално слабите слоеве, за чиито представител се смята, но интересите и на обществото като цяло. Пълен провал претърпяха прокламираните й усилия да се справи със сенчестата икономика, която изсмуква милиарди левове от всички нас. Без съмнение на БСП й наложиха да бъде друга. Но защо тогава, пита се, тя се зае да упражнява една власт, която й носи единствено и само пасиви.

        Направо ще кажа, че БСП става жертва на нескрито проявяваната от нейните ръководители жажда за власт.

        Съвършено невярно е твърдението на Станишев, че БСП не била искала власт на всяка цена. Вярно е обратното. Да си припомним първото действие от процедурата по съставяне на новото правителство в парламента. При първото гласуване за кандидата за министър–председател С. Станишев бе подаден само един глас повече от необходимото. Така Станишев се оказа избран, което предизвиква бурната радост на бъдещата социална министърка Масларова, втурнала се да го целува. Как наистина трябва да си обясним това странно поведение, при което един кандидат за министър-председател се съгласява да поеме изключително тежкото бреме на управлението на страната с мнозинство от един съвършено несигурен глас? Абсурдността на мнозинството от един несигурен глас пролича при гласуването на предложеното от Станишев правителство. Провалът бе унизителен. Премина се към второто действие от започналата драма. Създадена бе коалиция, радваща се на стабилно мнозинство, но в която БСП се намираше в трайно малцинство. Тя не бе способна да прояви собствена воля по нито един сериозен управленски въпрос. Станишев не разполага дори с елементарната за един министър-председател възможност да извършва промени в оглавяваното от него правителство. Защо той прие да упражнява една импотентна власт? Отговорът е отново същият: жажда за власт, та макар и импотентна. Една жажда за власт, която бавно, но сигурно изяжда бъдещето на БСП. Власт, която не може да бъде употребена в полза на обществото, е гибелна за партията, която се е съгласила да я поеме.

        Жаждата за власт се прояви и на конгреса, когато Станишев заяви, че няма да поиска вот на доверие, за да не стане “някоя беля”. “Беля” наистина не стана и нямаше как да стане, след като предварително бяха отстранени нейните предпоставки. Но не виждам как тя ще може да бъде избегната. И се поставя въпросът дали не би било по-добре “белята” да стане днес, когато все още можем да се надяваме тя да бъде преодоляна, а не утре, когато ще има вече катастрофални измерения.

        Често писатели, публицисти, журналисти обсъждат качествата на нашия народ, като се позовават било на Иван Хаджийски, било на П. Р. Славейков. Позволяват си да му дават и някои не съвсем ласкави оценки. Упрекът се основава преди всичко на упорито проявяваното от народа мълчание. Всъщност народът се затвори в себе си, за да говори със самия себе си. Мълчанието му е привидно. Едно мълчание, което непрекъснато се натрупва, е живо, то е дори опасно живо. То гръмко говори, но трябва да имате уши, за да го чуете.

        Пазете се, властници, от един замлъкнал народ. Няма нищо по-взривоопасно от натрупалото се в народа мълчание.