БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

Неизкоренимата продажност

                                           Проф. Велко Вълканов

            Почти не гледам вече политическите предавания на разните телевизии. Дотегна ми  да гледам и слушам тези преливания от пусто в празно. Нищо не ни казват, а онова, което ни казват, е най-често някакво смътно подобие на истина.  Никой всъщност няма и намерението да ни съобщи същинските истини – за нас или за света.  Днес истините,   външно обласкавани,   вътрешно са, както никога,  дълбоко ненавиждани.  Повечето от тях са заровени под пластове примитивни предразсъдъци, ловки манипулации и дръзки лъжи.  И политическите коментатори (в огромната си част) се явяват на  екрана не за да ни съобщят някоя голяма истина,  а за да се пласират на, общо взето, добре  платения политическия пазар. Нали и те трябва някак да преживяват.

            Отдавна не гледам и така наречената панорама, излъчвана  всеки петък по БНТ.  Та какво  представлява тя? Тя само събира в себе си празния политически шум, вдигнат преди това от останалите телевизионни предавания. Но неотдавна среднощното ми безсъние успя все пак да  задържи вниманието ми  върху част от едно нейно повторение.

Една от темите на “панорамата” бе купуването на гласовете на избирателите в Сандански.  Всички участници в предаването бяха, разбира се, силно възмутени от тази тъй безнравствена  покупко-продажба на гласовете, върху които се изгражда  партийнополитическата система на обществото, а чрез нея и системата на целия държавен апарат.  Те направиха  и редица предложения, който, осъществени, би трябвало да  ликвидират тази позорна за страната ни практика. Един предложи  участието в изборите да стане задължително, друг препоръча да се въведе незабавно мажоритарната избирателна система, трети настоя да се предвидят  най-строги санкции, включително и пет години ефективен затвор,  за ония, които купуват гласове.

Всички тези предложения не могат, за съжаление,  да имат никаква практическа стойност. Не разбирам с какво задължителното участие в изборите ще предотврати купуването на гласове. Още по-малко разбирам как мажоритарната избирателна система ще ми попречи да продам гласа си. А строгите наказателни мерки, без да могат да решат проблема, само още повече биха го усложнили. Наказанията никога не са били в състояние да решат сериозни социални проблеми.

Но основният недостатък на разгърналата се дискусия бе погрешно насоченото внимание. Участниците в дискусията говориха не за  причините на явлението, а единствено и само за неговите следствия. Те упорито отказваха да видят очевидното:  продават гласа си онези, които няма какво друго да продадат, за да си купят хляб. Няма нужда от доказателства фактът, че търговията с гласове процъфтява преди всичко в ромските гета.

Възниква  неприятна нравствена ситуация.  Истинска низост е ситите да искат гладните да проявяват гражданска почтеност. Преди почтеността стои оцеляването, а оцеляването предполага хляб. Нахранете хората, върнете им човешкото достойнство и тогава тя няма да имат нуждата да продават гласа си. Не се ли направи това, покупко-продажбата на гласовете ще продължи. 

 Покупко-продажбата на гласовете има обаче и  друга, по-обща причина – ценностната система, на която е подчинено обществото днес. В едно пазарно общество всичко се  купува и продава. Всичко е стока, стока е дори и съвестта. Непрекъснато наблюдаваме случаи, когато политици продават както собствената, така и родовата си съвест, за да обслужат чужди на обществото интереси. Но там, където се продават съвести, там няма как да не се продава и всичко останало.  Следователно  дори и да бъде предотвратена покупко-продажбата на отделни гласове в изборите, няма все пак да бъде предотвратена покупко-продажбата на самите избори.

             Какво са изборите днес, ако не политически бизнес, в който всичко си има своята цена? Съгласно красивата теория изборите са акт, с който суверенът, т.е.  съвкупният гражданин учредява  своята власт. Те са, казват ни,  вид обществен договор. Действителността обаче няма нищо общо с красивата теория. Изборите у нас са обикновен търг или, да го кажа по друг начин, публична продан на отделни части от държавната власт. Мога да го кажа и по трети  начин: изборите са вид приватизация на части от държавната власт. Тях ще ги  спечели онзи, който предложи по-висока цена. 

            Изборите днес струват пари, много пари. Онзи, който няма пари, няма почти  и шанса да ги спечели. При всички видове избирателни системи – пропорционални, мажоритарни, смесени – първото условие за успех е широката известност на участващия в изборите кандидат. Неговият образ – и физически, и духовен - трябва да   стигне до всеки избирател. При съвременните условия това става най-вече чрез така наречените медии – телевизии, радио, вестници.  И отново срещу нас се изправя безкомпромисната пазарна икономика: всеки образ, появил се по телевизията и всяка дума, произнесена по  радиото или напечатана във вестник, трябва да се плати. Към това трябва да се добавят и разходите за плакати, диплянки, фланелки, балони и разни други агитационни материали. Не бива  най-после да се забравят и разходите, свързани с предизборните обиколки, наемите за салони  и пр. и пр.  
 

            Нека видим какво например са стрували само някои от формите на участие в избирателната кампания за 40-то Народно събрание.  Един предизборен клип  от 30 секунди в централния „Календар“ на Нова телевизия е струвал   5000 лева без ДДС.  Наемът на един билборд е възлизал между 250 и 500 евро на месец. За политическите партии изборите са стрували общо над 8 милиона лева.   Само партията  “Ново време” е платила  1 239 175 лева за телевизионна и вестникарска реклама. При това значителна  част от разходите, направени по време на  изборите, остава  скрита за обществеността, доколкото скрити за нея остават и много от даренията,  направени – в една или друга форма – на партиите. 

            Огромните суми, инвестирани в изборите, не са по силите на много достойни, но иначе  финансово слаби партии.  Толкова по-малко те са по силите на участващите в изборите независими кандидати. Следователно, ако нямате обръч от фирми (Доган!), които да поемат финансирането на избирателната ви кампания, вероятността  да бъдете избран е нулева или почти нулева. Шанс в този случай би могъл да има само кандидат, който предварително се радва на толкова широка известност, че би могъл да се надява тя  да компенсира в някаква степен липсата на необходимите за избирателната му кампания финансови средства.

 Изборите в едно пазарно общество са, както вече всички разбират, форма на борба не толкова между личности или партии, колкото между капитали. Побеждава по правило по-големият капитал. (Това  между впрочем пролича и в избирателната кампания на Хилари Клинтън и Барак Обама.  Клинтън трябваше да се откаже от битката за кандидат-президента на Демократическата партия и защото не й достигнаха няколко милиона долари, за да я продължи).

            Купуването на изборите не е последната фаза от развитието на политическия бизнес. Ако даден капитал  не е успял да спечели  определени избори, остава му все пак възможността да купи партията, спечелила изборите. Днес партиите се продават на общо основание. Едни се продават на вътрешния пазар, други - на външния, някои се продават сравнително скъпо, други унизително евтино. И тук, както във всеки друг бизнес,  не всичко става така, както ни се иска. Неизбежни са и някои фалити. Много партии, които  до вчера изживяваха  радостното усещане, че са спечелили държавната власт с малко, но завинаги, днес са пред пълно  изчезване.

 Когато не може да купи цяла партия, тогава капиталът купува  отделни политици. Те, без да са особено скъпи, понякога са напълно достатъчни за целите на покупката. Твърде евтино върви покупката на политици втора употреба - има ги в изобилие.  Масово биват  купувани и държавните чиновници. Тях ги  купуват в насипно състояние.

Позволявам си препоръката:  Не си давайте труда, господа,  да правите предложения за преодоляване на продажността в нашето общество! Няма да успеете. Докато съществува капиталистическата система, евфемистично наричана пазарна икономика,  всичките ви усилия ще бъдат напразни. Продажността е неизкоренима, защото е втъкана в самата пазарна икономика. Тя е нейният дух.  В най-добрия случай вашите предложения могат само да доведат до усъвършенстване на формите, чрез които продажността ще бъде по-добре прикривана. Ако това е целта ви, тогава бихте могли   да ползвате  опита на Запада.  Той е впечатляващо богат!

Статията е публикувана във в-к "Дума" на 22 юни 2008 г.