Недостоен акт
проф. Велко Вълканов
Преди няколко дни медиите ни изненадаха с новината, че правителството обявило президента на Беларус Александър Лукашенко за persona non grata. Това означава, че на президента на една приятелска, славянска страна, член на ООН, с която се намираме и в нормални дипломатически отношения, е забранено да посещава нашата страна.
Правителството няма собствени мотиви за постановената забрана. Тя се обяснява като акт на солидарност с Европейския съюз, който бил приложил вече тази мярка. Европейският пък съюз обяснява забраната с недемократичния характер на изборите, в резултат на които Ал.Лукашенко за трети път бе избран за президент на страната си.
Не зная до каква степен изборите в Белoрус са били демократични. Зная обаче, че несъмнено недемократични избори в редица държави, включително и в самите САЩ, съвсем не са били основание да откажем гостоприемство на лидерите на тези държави. Във всички случаи имам основания да предполагам, че не самите избори в Белoрус, а техният резултат е предизвикало гнева на преизпълнените с демократични чувства ръководители на Европейския съюз. Ако в резултат на изборите бе избран не Лукашенко, а някой от неговите опоненти, изборите, каквито и да бяха, щяха да бъдат приветствани като свободни и демократични. Както се казва, този филм сме го гледали вече много, много пъти.
Но мен ме вълнува не толкова поведението на Европейския съюз, колкото поведението на собственото ми правителство. Угнетен съм от неговата готовност да следва във всичко не своя собствена, а внушавана от вън политика. Придобивам усещането, че нямаме правителство, че вместо правителство имаме някакви назначени отвън наместници, които трябва просто да приведат до знанието ни приетите отвън решения.
Бих искал да зная – мисля, че като гражданин на суверенната република България имам това право – на какво наистина основание собственото ми правителството си позволява да обяви г-н Лукашенко за persona non grata. Та ние все още не сме член на Европейския съюз, за да може да се обяви тази мярка за проява на солидарност с него. Но дори и да сме вече член на този съюз, трябва ли това да означава, че оставаме без правото да имаме собствена външна политика. Забраната определено лице да посещава страната ни е възможна (от гледна точка на собственото ни законодателство) само ако това лице съставлява заплаха за националната ни сигурност. Но каква заплаха за националната ни сигурност може да съставлява посещението на президента на една братска нам страна? Тъкмо обратното. С колкото повече държави и народи поддържаме приятелски отношения, толкова по-добре ще бъде гарантирана нашата национална сигурност.
Този акт на правителството засяга и моите права на гражданин. Аз съм лишен от правото да поканя г-н Лукашенко да бъде мой личен гост. Заявявам своя протест срещу посегателството на моите права, закрепени както в Конституцията, така и в международните пактове за правата на човека.
Настоявам за отмяна на недостойния правителствен акт.
София, 6 април 2006 г.