Необходим отговор 

Проф. Велко Вълканов

            Вчера във в. «Дума» новият главен редактор на вестника Ивелин Николов публикува статията «Към живите», която трудно може да остане без отговор.

Другарят Николов ни запознава с мисълта, която неочаквано го овладяла при закриването на конгреса на БСП. Запитал се той дали делегатите на конгреса са осмислили колко съществена промяна ги е „връхлетяла" в НДК. По-нататък той обяснява до какво  се свежда „връхлетялата" делегатите промяна:

«Завърши още един преход. Видя се окончателно краят на  най-дългата епоха от историята на партията ни — болшевишката. Близо 19 години продължи постепенното и трудно завръщане на БСП от комунистическия към социалдемократическия клон на социализма».

Чувам въздишката на облекчение, която се изтръгва от гърдите на др. Николов: Най-после! Най-после скъсахме с комунистическата партия, най-после станахме социалдемократи! Сега вече можем да «търсим по-доброто, по-човешкото.»

Мога да разбера желанието за промяна в БСП, след като толкова съществено е променена   обстановката и у нас, и около нас. Никой очевидно няма да ни позволи да „строим" социализъм, поради което единственото, което ни остава, е да тръгнем по средния, социалдемократическия път, т.е. да се опитаме да внесем социална справедливост в една социално несправедлива обществено-икономическа система, каквато е капитализмът, без при това обаче да се отказваме от крайната си цел — социализма. Но не разбирам  трудно скриваната радост, че БСП  най-после е скъсала със своето комунистическо минало. Съществуват ли основания да се срамуваме за комунистическия период от съществуването на партията, която днес се нарича БСП? Самият автор на статията изрично заявява, че «няма от какво да си срамуваме» за ония 70 години, когато партията е била комунистическа. Но тъкмо в това заявление  откриваме  заложеното във втори план чувство на срам.

Защо изобщо трябва да се поставя този въпрос, въпроса за евентуален срам от комунистическото минало на БСП? Възможно ли е мисълта за тази  партия да се свързва по някакъв начин с чувството за срам? Напротив, тази партия може само да се гордее с онова, което е постигнала именно като комунистическа партия. Комунистическата партия поведе нашия народ в най-страшната битка — битката срещу фашизма, започнала през 1923 г. и завършила на 9 септември 1944 г. В тази битка БКП повече от всяка друга партия даде скъпи жертви. Десятки хиляди комунисти бяха избити, стотици хиляди минаха през затвори и концлагери. Комунистическата партия поведе нашия народ и в едно небивало материално и духовно строителство. За 45 години нашият народ изгради две България. Постигна изключителни успехи в своето икономическо и духовно развитие. Добре знаем:  трудно се изгражда, а лесно се руши. Но ето вече почти двадесет години новите повелители на страната ни все още не успяват дори да го ограбят и разрушат сътвореното през годините на социализма.

Отричайки се от комунистическото си минало, отрича ли се БСП от всички ония велики българи-комунисти, които посветиха живота си на нашия народ? Отрича ли се тя от Георги Димитров, от Васил Коларов, от Гео Милев, от Вапцаров, от Малчика, от Лиляна Димитрова, отрича ли се тя от партизанина-комунист Димитър Станишев, работил до последния си миг за благосъстоянието на трудовите хора?

Моля за извинение, че си позволявам една като че ли неправомерна намеса във вътрешните работи на  партия, на която не съм член. Но ще ви кажа, др. Николов: Тази партия е не само ваша, т.е. на ония, които членувате в нея. Тя е партия на всички, които свързват своите надежди за един по-добър, по-човешки живот, надеждите за живот в едно социалистическо общество.

Статията е публикувана във в-к "Дума" на 26 ноември 2008 г.