|
|
Нито можене, нито дори щение
проф. Велко Вълканов
За никого не е тайна, че огромна част от натрупаното в отделни лица и фирми имущество е придобито по престъпен начин. Придобито по този начин, то следва да бъде отнето в полза на държавата. Това повелява Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
С чл.12 от закона бе създадена и нарочна комисия, която трябва да установи лицата, чието имущество е придобито по престъпен начин. При наличието на достатъчно данни, Комисията внася в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, а по-късно и искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпната дейност. Решенията на съда могат да се обжалват по общия ред.
Право на обществеността е да научи какво тази комисия, оглавявана от национално известния със своето “безкористие” Стоян Кушлев, в течение на изминалите две години е свършила. Предварително ще кажа, че то никак не е много.
Съгласно отчетния доклад на Комисията за периода август 2005 г. – март 2006 г. в нея са постъпили съответни съобщения за 19 784 лица. По 6 603 от тези съобщения Комисията е приела, че не съществуват данни имуществото да е придобито по престъпен начин. В крайна сметка досега са образувани общо 2 401 преписки срещу криминално проявени лица, по чието имущество се извършват проверки. От тези 2 401 преписки Комисията е образувала всичко на всичко 25 производства! При това остава неизвестно как и кога ще приключат образуваните в съда производства.
С други думи действията на Комисията не са довели до никакъв съществен резултат, т.е. не е отнето имуществото на нито едно от лицата, уличени в придобиване на имуществото им по престъпен начин.
Трудно приемливи са наистина резултатите, които тази Комисия ни предлага. Хиляди са лицата, придобили имуществото си по престъпен начин, а Комисията се е задоволила да образува производство спрямо една мизерна част от тях. Тя явно не тръпне от желанието да посегне на парите на босовете от престъпния свят. Може би освен желание тя не притежава и необходимата гражданска смелост. Опасно е наистина да дърпаш кокала от устата на хищника. Това означава, ако искаме да изпълни задачата си, Комисията трябва да се състави от хора, не само безусловно почтени, но и способни да поемат всички рискове, произтичащи от поставената им трудна задача. Иначе разходите по нейното поддържане значително ще надхвърлят онова, което тя ще внесе в държавната хазна.
Но причината за неуспеха на Комисията е може би и в съзнателно поддържаната непълнота в закона. Защо трябва да се ограничи дейността на Комисията единствено до престъпленията, посочени в чл.3 от закона? Всяко незаконно придоби имущество трябва да бъде отнемано в полза на държавата. В Закона за задълженията и договорите имаше разпоредба, съгласно която имуществото, придобито с договор, който противоречи на закона, се отнема в полза на държавата (чл. 34, ал. 4). Отмениха я. Сметнаха, че трябва да имат правото безнаказано да престъпват закона. Необходимо е следователно да се подложи на преглед всяко имущество, което е придобито в явно несъответствие с признатите от закона средства.
От съществена корекция се нуждае и този хилав Закон за публичност на имуществото на лица заемащи висши длъжности. Законът задължава лицата, заемащи определени длъжности да декларират имуществото си. Много от задължените лица обаче изобщо не подават изискуемите декларации, а други прибягват до витиеватата формула, че «няма промяна в имущественото им състояние». Законът е далеч от идеята да се отнема в полза на държавата на придобито в несъответствие с правния ред имущество.
Коментираните по-горе закони значително отстъпват от приетия през 1894 г. Закон за преследване на незаконно обогатените чиновници. (ДВ, бр. 13 от 1895 г.) Съгласно чл.1 от този закон «Всеки чиновник и служащ, държавен или общински, върху когото има подозрение, е длъжен, ако му се поиска от надлежната власт, да оправдае обогатяването си, като представи точно сметка с подробно посочване източниците на туй обогатяване.» Чиновник или служител, който откаже да представи поисканата му сметка «се суспендира от службата, ако още служи». (Забележка към чл.2). А чл.5 постановява, че «Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновник или служител се задържат и присъждат в полза на Държавното съкровище».
Можем да заключим, че за разлика от законодателя от по-миналия век, нашият законодател днес няма сериозното намерение да запознае обществото с действителното материално състояние на хората, заемащи висши държавни длъжности. Още по-малко сериозно е намерението му да отнеме в полза на държавата придобитото по незаконен начин имущество. Така остава незадоволена най-остро изпитваната от обществото потребност от моралното озониране на социалния въздух, който всекидневно диша.
Някога големият български езиковед проф. Балан, отговаряйки на незлобивите задевки на своите по-млади колеги, е казал: Щение имам, но с моженето не знам как съм.
За управляващите у нас можем обаче да кажем: те не притежават нито моженето, нито дори и щението да застанат пред нас с цялото свое имущество. Те срам нямат, но някакъв страх все още може би имат.
Статията е публикувана във в-к "Труд" на 17.09.2007 г.
|
