Новият закон за “досиетата” –
антиконституционен, антикомунистически, антинационален акт
проф. Велко Вълканов
Внимателно се запознах с новия закон за “досиетата” – Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ДВ бр.192 от 19 декември 2006 г. Становището ми е категорично: този закон е антиконституционен, антикомунистически и антинационален.
1. Законът е най-напред антиконституционен. Той пряко нарушава разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние.”
Както може да се разбере, законът подлага на морално преследване (на остракизъм) група български граждани заради заемано от тях в миналото “обществено положение” (доколкото службата в Държавна сигурност без съмнение се обхваща от по-общото понятие “обществено положение”).Следователно определени български граждани са подложени на преследване не заради извършени от тях престъпления, а единствено и само заради заемана от тях служба (някаква служба, а в случая служба в Държавна сигурност).
Защо обаче службата в Държавна сигурност трябва да е основание за моралното преследване на ония, които са я упражнявали? Държавната сигурност у нас е не по-различна от съответните служби в САЩ, Англия, Турция, Израел и пр. Както всички останали служби за сигурност, така и нашата Държавна сигурност е имала задачата, напълно легитимната задача, да охранява държавния и обществен строй на страната. Социалистическа България бе пълноправен член на Организацията на обединените нации, тя се ползваше с уважението на международната общност, тя се намира в пълноценни политически и търговски отношения със стотици държави в света. Защо тя да няма това право, което има всяка суверенна държава – правото да защитава собствената си социално-икономическа система от недобронамерени посегателства?
Не може да се отрече, разбира се, че в Държавна сигурност биваха извършвани сериозни извращения, че дори и престъпления. Но в службата за сигурност на коя държава не са допускани извращения и престъпления. Какво е това, което става в Абу Гариб или в Гуантанамо освен възможно най-тежки престъпни прояви срещу човечността?
Невъзможно е служителите в една система за сигурност да бъдат подвеждани под общ знаменател. В Държавна сигурност имаше и много честни служители, които строго спазваха закона и правата на гражданите, а някои от тях се и противопоставяха на извършвани от техни колеги извращения. Недопустимо трябва да е за греховете на отделни служители в системата на Държавна сигурност да се клейми цялата система, да се клеймят и всички останали нейни служители. Ако някой от Държавна сигурност е извършвал престъпления, нека от него се търси съответна наказателна отговорност. Нека дори се приеме закон, съгласно който за такъв род престъпления да няма давност. Но във всички случаи трябва ад се спази принципът за индивидуалния характер на отговорността - и наказателната, и моралната.
Обсъжданият закон грубо нарушава този принцип. Изпълнен с омраза, той безогледно преминавайки през хиляди човешки съдби.
2. Законът е подчертано антикомунистически. Той иска да удари Държавна сигурност не всъщност заради самата нея, а заради службата й в защита на установения от комунистите социалистически обществен строй в страната.
Изпълнени с ненавист към социалистическия строй, апологетите на капитализма са изпълнени с ненавист и към комунистите, който стояха зад него. Както по времето на Бисмарк, така и днес комунистите са обявени за обществен враг номер едно. Всичко, свързано с комунистите, трябва да бъде унищожени и забравено. Защо? Защото под ръководството на комунистите бяха изградени две Българии? Защото под тяхно ръководство България със своето земеделие и промишленост достигна равнището на развитите европейски страни? Защото под тяхно ръководство в страната ни нямаше безработица, всички граждани се радваха на безплатно здравеопазване, на осигуряващи достойни старини пенсии, на високо качествено безплатно образование, на достъп до най-високите постижения в областта на изкуството и културата, на небивало ниска престъпност, на здрав морален дух? Всъщност единствено и само за това, че комунистите с изградения под тяхно ръководство социализъм изключиха възможността малка група от хора да подлагат на експлоатация милионите хора на труда.
Законът за “досиетата” е мракобесен антикомунистически закон. Той е закъсняла форма на вилнелия преди няколко десетилетия в САЩ макартизъм, организирал истински лов на всички заподозрени в някакви, минимални макар, връзки с комунистическата партия.
Странното обаче е, че този антикомунистически закон е приет хора, които довчера се смятаха за комунисти. Всъщност това е по-скоро позорно. Позорна е да подложиш на преследване хора, които до неотдавна са ти служили, само за да си осигуриш необходимата за собствения политически просперитет индулгенция. И успяха господа бившите комунисти. Те вече години наред са във властта, влязоха в стабилен съюз с редица буржоазни партии, вкараха ни в НАТО, допуснаха американски военни бази в страната ни, изпратиха наши войници в чужбина, за да умират в името на американските интереси и пр. и пр. Прехвърлили всичките вини върху Държавна сигурност, върху комунистите отпреди Десети ноември, те изграждат днес своето светло капиталистическо бъдеще.
Но никакви антикомунистически закони не могат да унищожат комунистическа идея. Тази идея е най-малко толкова неизтребима, колкото е неизтребима християнската идея. Комунистите днес са автентичните социалисти. Това, което те искат за себе си, това те искат за всички останали хора – мир по света, хляб за трудовия народ, социална справедливост за всички.
3. Новият закон за “досиетата” е най-после и дълбоко антинационален. Той разпростира своето действие не само върху службите на Държавна сигурност, но и върху ”разузнавателните служби на Българската народна армия”. Това вече преминава границите на елементарния антикомунизъм, за да се превърне в национално предателство.
Една държава освен вътрешна сигурност, има и външна, национална сигурност. Ако вътрешната сигурност на България бе задача на Държавна сигурност, външната, националната сигурност бе задача на Българската народна армия и нейните разузнавателните органи.
Посегателствата върху разузнавателните органи на БНА, е без всякакво съмнение посегателство – в една или друга степен - върху националната сигурност на нашата държава. Да се разкрият сътрудниците на разузнавателните органи на БНА, които се намират в страната, означава да се поставят под заплаха ония техни сътрудници, които са се намирали или се намират в чужбина. Чуждите разузнавателни служби няма да бъдат затруднени да проследят връзките, които наш разузнавач е имал с техни граждани, ако им стане известно името на този наш разузнавач. Трябва при това да се има предвид, че част от намиращите се в чужбина “секретни сътрудници” на разузнавателните органи в БНА продължава да обслужва нашите национални интереси. Следователно с този закон ние не само подло ще предадем хората, които са давали полезни за нашата национална сигурност сведения, но и пряко ще ударим по актуални български национални интереси.
Авторите на закона очевидно не си дават сметка (или пък този въпрос изобщо не ги интересува), че поставяйки го в действие, ще направят невъзможно изграждането на нов разузнавателен апарат в защита на нашата национална сигурност. Кой чужд гражданин ще се съгласи да стане партньор на една толкова предателски действаща държава. Днес предала едни, защо утре да не предаде други.
България макар и член на НАТО, макар и член на Европейския съюз има и не може да няма свои собствени интереси, които на общо основание се нуждаят от защита. Тя ще продължи да се нуждае от разузнаване и секретни сътрудници в чужбина. Новият закон за “досиетата” е удар срещу бъдещето на нашата страна.
В бившите социалистически страни също бяха приети “лустрационни” закони, но те все пак не си позволиха да подлагат на лустрация националните разузнавателни служби. Макар и антикомунисти, те се показаха поне патриоти (макар и само от тяхна гледна точка).
Накрая ще отбележа, че този закон издава твърде порочния личен и обществен морал на своите автори. Той трябва да задоволи не определени обществени потребности, а низките им страсти, желанието им да видят този или онзи оцапан със забърканата от самите тях кал. Той трябва освен това и да отклони вниманието на нашата общественост от действителните проблеми, които стоят пред нея. Глад, болести, престъпност са затиснали хората, а управляващите продължават да ни занимават кой какъв е бил някога. Но в това отношение те няма все пак да постигнат съществен успех. Честните хора от Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА ще останат с гордо вдигнати глави, а промъкналите се в нея негодници ще се направят, че нищо не се е случило и ще се наемат да служат със старото си усърдие на новите си господари. Примери има достатъчно.
27 март 2007 г.
Статията е публикуван на 19 април 2007 г. във в-к "Дума"
За сайта на БАС е предоставена от автора