Новите нацистите съставят и списъци с имената на тези, които по-късно трябва да бъдат премахнати и целенасочено със заплахи, побойща и даже с все по-зачестяващи убийства всяват смут и страх сред политическите си опоненти. Счита се, че те дори разполагат с тайни складове за оръжие, останали в скрити бункери още от 2-та Световна война, и се финансират щедро от фирми, които издават и разпространяват фашизоидна литература, музика и вестници. Предполага се, че те имат и достъп до тайни банкови сметки в Швейцария още от времето на 3-тия Райх. Такива издателства са напр. “Млада свобода“, "Германското книгоиздание" и "Националният вестник" в Мюнхен на мултимилионера, председател на неофашистката ГНС - Герхард Фрай.

      Заглавията и текстовете на неонацистката музикална субкултура са брутално стряскащи. Например музикална група на име "Гестапо", песен със заглавие "Убийте ги и ги изгорете всички (евреи и чужденци)" и др. Особено внимание се отдава и на неонацистката символика. След успеха на НПГ в Саксония, местният й водач - типичен германец, русоляв добре охранен със зачервени бузки и изтъняла коса - Холгер Апфел /X.A./ се появи по телевизията в костюм в емблематичното за фашистите фекално-кафяво, за да изтръби гръмко по екрана "Днес е велик ден за всеки германец, който се чувства горд да е германец! Ние трябва да покажем ...”, след което слава богу му бе изключен микрофона. Отново се появяват близки инициали с тези от грозното минало - Х.А. близки до тези на Адолф Хитлер /А.Х./, както и при името на партията - Национална Партия на Германия /НПГ/ и хитлеровата Националсоциалистическа Работническа Партия на Германия /НСРПГ/.
Х.А. преди да залитне към ултрадесните е бил обикновен учител по шофиране.

        Съпартийците на Апфел на 27 Януари (на тази дата преди 60 г. Червената Армия освобождава унищожителния лагер Освиенцим), който е обявен за международен ден в памет на милионите жертвите в лагерите на смъртта, най-демонстративно напуснаха Саксонския парламент, точно в момента когато другите партии почитаха паметта на жертвите на Холокоста. А преди това неофашистките депутати държаха гръмки речи с приповдигнат национален патос в памет на загиналите им сънародници от „американския бомбен терор“, които те поставиха на едно ниво с Холокоста. И въпреки тези крещящи пронацистки провокации няколко парламентарни представители от друга дясна партия (Християнско демократичния съюз) не рядко гласуват в саксонския парламент за НПГ, която при свои парламентарни инициативи редовно получава повече гласове, отколкото е броя на нейните парламентаристи.

      Освен двете неонацистки формации НПГ и ГНС съществува и трета по-умерена неофашистка партия - „Републиканците“ (РЕП) на бившия СС-овец Шюнхубер, която е издънка на баварската дясноконсервативна партия „Християнски Социален Съюз“. В Германия съществуват още 167 базисни ултрарадикални и милитантно-фашистки организации – с, по официални данни, 50 хил. активисти, като реалната цифра вероятно е значително по-висока, тъй като официалните инстанции често омаловажават неофашистите, а и се издават няколко нацистки вестника с общ тираж над 120 000. Неонацистите имат явно и милиони скрити симпатизанти, имайки се предвид, че на изброените избори за тях гласуват над 1 мил. души, a направени проучвания на общественото мнение сочат, че около 15 % от германците симпатизират открито на фашизоидните партии.

      Властите в Германия отявлено толерират неофашистите и проявите им под предлог, че тези партии не са забранени от закона. Полицията пази техните все-по чести шествия и дори прилага масивно насилие срещу антифашистките контрадемонстранти, оправдавайки действията си с аргументи от сорта, че сред антифашистите имало хора със стъклени бутилки, които можели да послужат като оръжие при евентуални сблъсъци, или че плакатите, които те носят са прекалено големи и закриват лицата им. А това представлявало нарушение на закона за не маскиране на демонстриращи !?

      Към ултрадесните често покровителствено отношение проявява и съдебната власт. Процесите срещу техни престъпления се проточват дълго, често доказателства не се допускат в делата, а не рядко се произнасят само условни или дори оправдателни присъди за нанесени тежки телесни повреди и дори за убийства, като се е стигало до абсолютно абсурдни аргументации, че деянието "било в известен смисъл провокирано" или "извършено при самоотбрана" – и то тогава когато напр. група нацисти въоръжени с бухалки атакуват 1-2 невъоръжени чужденци.

жШокиращ емблематичен пример за толерантността на съдебната система към тежки престъпления от дясно е убийството с нож на 64 год. невъоръжен пенсионер в град Хале, който е протестирал срещу съседа си, 31 год. неонацист. Убиецът вече в две съдебни инстанции бива оправдаван с аргумента, че той бил действал в “ексцесивна самозащита“!? Но такава правна конструкция е абсолютно неприложима в този случай на въоръжена атака срещу невъоръжен и то два пъти по-стар човек.

      Друг будещ възмущение пример за умишлено съдебно бездействие срещу ултрадясни екстремисти е подпалването на емигрантско общежитие в западногерманския град Любек през нощта на 18.1.1996 г., при което изгоряха живи 10 беззащитни чужденци и са тежко ранени още 38 души. През въпросната трагична нощ свидетели са забелязали близо до местопрестъплението паркиран автомобил с неместна регистрация, в която след пожара се качват 4-ма мъже и напускат градът. И въпреки, че полицията, която по сигнал на свидетелите издирва и разпитва въпросните 4-ма неонацисти, при които дори констатира видими следи от леки обгаряния, разследващите съдии отхвърлят тези доказателства като недостатъчни за повдигане на обвинение за предумишлен палеж с последвала смърт и трайно осакатяване на общо 48 души и упрекват обитателите на приюта, че по невнимание те сами били предизвикали пожара. И това имайки предвид, че 1994 и 1995 г. в този град на два пъти умишлено е подпалвана синагогата.

      Все по-често чужденци или леви местни активисти биват тежко бити от нацисти. Въпреки, че потърпевшите често назовават извършителите, или в случаите когато жертвите изпадат в кома вследствие на побоя, но има достатъчно веществени доказателства срещу вероятните извършители, съдиите произнасят оневинителни присъди. Такъв беше и случаят с явните побойници на етиопски инженер през юни 2006 г. в гр. Потсдам. По бутилката, с която той бе тежко ранен, след което изпадна в многоседмична кома, бе установенo ДНК-то на двамата симпатизиращи на неонацистите извършители. И въпреки това те бяха пуснати на свобода, отново поради липса на достатъчни доказателства за съдията.

      Такива крещящи примери за съжаление напоследък могат да бъдат приведени прекалено много. От 1990 г. до сега във ФРГ са извършени 133 расово мотивирани убийства, и годишно по над 15 000 расистки престъпления, със симптоматично нисък процент на разкриваемост и осъдимост от страна на правораздаващите органи.

      Федералните служби за защита на държавата и съдебната система вече от половин век не успяват да открият нищо антиконституционно в съществуването и проявите на партия като НПГ, въпреки профашистките изявленията на нейни членове и фактът, че тя е пряката наследница на хитлеристката НСРПГ. А абсолютно дилетантския опит за забрана на НПГ през 2003 г. се превърна в истински фарс за следствието и съдебната система и трудно може да се охарактеризира като отговарящ на високата летва за една правова държава. От самото начало бе подходено толкова посредствено, че се натрапва съмнението, че постигането на една забрана въобще не е било целта на упражнението. По време на този процес вътрешното министерство и тайните служби категорично отказват да назоват поименно внедрените в НПГ агенти и доносници. Така те умишлено не удовлетворяват тава законово изискване, за да може агентите да дадат показания като съдебни свидетели. Службите правят това знаейки, че по този начин показанията на изворите им може да останат без стойност в процеса. Оказва се също, че в самия ръководен елит на НПГ има внедрени агенти на службите за защита на държавата. А с това самите те биха станали обект на съдебно разследване, тъй като се счита, че те като такива активно участват във формирането на риториката, стратегиите и партийната политика на НПГ. И въпреки, че тази партия има немалко обществени изяви, които сами по себе си, при едно по-строго тълкуване на закона биха били достатъчни за нейната забрана като организация, разпространяваща расистка и антисемитска омраза, върховният съд пледира за отхвърляне иска за забрана поради липса на достатъчно доказателства. В крайна сметка и в една „правова държава“ решението, кое е законно или не, си остава абсолютен монопол на шепа хора/съдии със свои субективни виждания и симпатии, подвластни на манипулиране и оказване на натиск, а рамката за тълковно юридическо жонглиране със законите е достатъчно голяма.