ОКРЪЖЕН КОМИТЕТ НА БКП РУСЕ |
ПЪТУВАНЕ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО
ОКРЪЖЕН ПАРТИЕН АРХИВ 1984 г.
НА ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ - КОМАНДИР НА БОЙНИТЕ ГРУПИ В РУСЕНСКИ ОКРЪГ, ВЪВ ВРЪЗКА С 70 - ГОДИШНИНАТА ОТ НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ
( 19.VIII. 1914 г - 5. Х. 1943 г)
| «ПО-ДОБРE МЪРТЪВ, НО ЖИВ ЗА СВОЯТА КЛАСА, ОТКОЛКОТО - ЖИВ, НО ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП!» |
|---|
Йордан Лютибродски |
Последната им дума! Изписвана със сетните капки на изтичащия от изтерзаното тяло живот по стените на душегубките! Нахвърляна на оскъдни листчета от ученическа тетрадка! Шепната с попукани устни в едно последно, предсмъртно усилие на волята! За да остане като жигосана в паметта на другаря за цял живот и прелитайки през стените на фашистките затвори да стигне до нас надживяла онези, които са я изрекли.
Чудно и е, че последните слова на борците антифашисти - разстрелвани, бесени, живи горени, са се превръщали в знамена-светини, под които още по-плътно, още по-твърдо, с утроена воля за борба и за победа са заставали изпитани и нови борци? Само зова на кръвта ли трябва да дирим в тази готовност до себеотричане да продължат делото или онова висше, стигнало у революционера до съвършенство, чувство за дълг да доизвървят неизвървения път към светлия комунистически идеал, да отпият глътка от свободата и за тях, загиналите, да й се порадват с двойна радост - и с тяхната, да я помилват с очи - и с техните, оставали отворени от копнежа по нея.
Навярно и едното, и другото.
Здравко Чампоев не дочака своята среща със светлия ден на свободата. Не ни е оставил и своята последва дума. Мълчание обгръща неговия сетен миг. И какво, и на кого би могъл да каже нещо преди да насочи дулото към себе си? Сам, обграден от глутница фашистки палачи, той избира достойната смърт - колкото трагична, толкова и величава, сякаш да потвърди думите на Йордан Лютибродски, да ни каже, че те са и неговото жизнено и революционно верую.
Не случайно Марсел Вилар определя последните думи на Йордан Лютибродски като "шедьовър на революционното достойнство." И ако ги поставяме като мото над живота, делото и подвига на Здравко Чампоев, то е защото той ни оставя жив пример на най-висше проявление на това достойнство, побрано в невероятната лаконичност и взривяваща сила на последния куршум.
СИНЪТ НА СТАРИЯ ГРАД
Той върви към нас, прекрачил бариерата на времето. Леко свитите вежди, почти неуловимата усмивка подсказват, че обективът го е "хванал" неочаквано, извиквайки на лицето му леко учудване. Запечатал е завинаги устремната походка, широкия замах на мускулестите ръце, които безпогрешно сочат един енергичен, жив темперамент. Високото чело подсказва висок интелект а от едро изсеченото му лице с твърдо очертани устни и масивна брада лъха мъжественост и сила.
Зад тъмноокия спокоен поглед на зрелостта не е трудно да се открие благородното съжителство на воля и богата чувствителна душевност. И всичко това ние откриваме, взирайки се в един безмълвен портрет. А колко по-впечатляващо, по-осезателно и неотразимо е било живото присъствие на Здравко Чампоев - за това можем да съдим по спомените на онези, които са го срещали, които са работили с него на предната линия на антифашисткия фронт.
“ ...През април - май 1934 година старият плевенски затвор беше превърнат в централен политически затвор. Докараха и група политически затворници от русенския затвор. Сред тях още в първите дни се открои младият комунист Здравко Чампоев.
Като сега го виждам...Среден на ръст, с широк гръден кош, с атлетическо телосложение, силен.
Сприятелихме се още първите дни след срещата в девета килия. Често се разхождахме двама или с други другари,
Здравко имаше чисти отношения с другарите, защото той самият бе кристално чист млад комунист. Общителен, открит - с всекиго намираше общ език, за всекиго - добра, хубава дума. С приятния си характер бързо стана близък със всички.
...В килията с две малки прозорчета и дължина девет метра и ширина шест метра, с височина малко повече от два метра, бяхме натъпкани 48 политзатворници от няколко поколения на партията, мнозина спяха под наровете поради страшната задуха. Някои другари заболяха тежко. Наистина, адски условия...
Той проявя висока комунистическа издръжливост. Не бях го чул нито веднъж де се оплаче, да прояви слабост. И в този ад Здравко беше винаги засмян, бодър..."
Такъв е останал нашият съгражданин, смелият боец на партията, комунистът Здравко Чампоев в паметта на активния борец против фашизма и капитализма Демир Борачев, сега заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт.
Ровейки се из архивите на Окръжната партийна организация, сглобявайки от една откъслечна фраза, от един епизод, от един разговор или надпис върху оцеляла картичка образа на героя щрих по щрих, ние оставяме смаяни от така рядко срещаната, а у него тъй ярко изразена хармония между физическата и духовна сила, от органичното единство и цялост на външната и вътрешна красота. Възторгваме се от Здравко отново - за кой ли път!?- в съзнанието ни се връщат образите на тези хиляди прекрасни, познати и незнайни синове и дъщери на Родината, които вървяха възторжени и непоколебими през жестоките бури към свободата. Тяхната младост и красота, тяхната цъфнала пролет са всъщност това, което превръща свободата в нашия безценен, в нашия най-скъп и свиден дар.
Не! Не е обезличен човекът в многоликия образ на героя!
С вродената си интелигентност и богатство на духа Здравко Чампоев се е откроявал като индивидуалност дотолкова, че потокът от събития и хора не е могъл да разтвори, да заличи образа му в паметта на неговите съвременници.
Нека се върнем назад към началото, от където тръгва неговият съзнателен житейски път - едно целеустремено, изпепеляващо пътуване към безсмъртието, за да познаем - не от портрета, а земния, неповторимия, обикновения и героичен човек - комунист.
Твърде малко и оскъдно, обидно безучастно и пестеливо е това, което ни дава от страниците си
ИСТОРИЯТА ЗА НЕГО
...Ръководителят на бойните групи при окръжния комитет на партията Здравко Чампоев...
За активна революционна дейност през 1931 годена е изключен от русенската гимназия...
...всецяло отдал се на освободителната борба на работническата класа.
През 1936 год. става провал в организацията. Той попада в полицията. Цели два месеца го измъчват, но не проговаря.
Осъден на две години и половина, но и зад дебелите стени на затвора продължава своята дейност.
...Отново в изправен пред съда...
...Осъден на 7 години и половина строг тъмничен затвор.
През зимата на 1941 - 1942 година бойните групи в Русе под ръководството на Здравко Чампоев извършват нападения над германски военни постове, прекъсват електрически и телефонни кабели, организират саботажи в производството...
...Предаден, от агент- провокатор...
...обграден в дърводелската работилница на ул."Ангел Кънчев”.
...слага край на живота си..."
Лаконична, но не и безпристрастна е историята към народните синове, които я изписваха с кръвта си. Всеки ред е изстрел в нечовешкото, зверско туловище на политическия изрод - фашизма, всяка дума - обвинение и звънка камбана в паметта на потомците.
Човешката памет е достойна за самото име ЧОВЕК Винаги готов да забрави, да зачеркне злото и да остави доброто, защото стремлението към него е облагородяващото начало, двигателят на прогреса, на извисяването.
Но ако не помним черната нощ, как ще познаем светлината на деня, ако не знаем робството,как ще отличим свободата, ако не сме изстивали в страданието, как ще усетим топлината на радостта?
Всяка история има и своите черни страници. И тези мрачни свидетелства са страшния урок на историята. Мъчителен и кошмарен! Но ние трябва да го знаем, защото през него минава пътят към истината, трябва да изпием до дъно горчилката му.
ИЗ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ДОСИЕТА
"...Да наредят издирването, залавянето и под стража изпращането в областта на лицата: Христо Русков поп Христов - стажант-адвокат в Русе; Здравко Чампоев - общ работник в Русе..."
/ Из писмо на областния полицейски началник в Русе до Дирекцията на полицията и областните полицейски началници в страната - ОПА, ф."П",а.е.7/ "...Обвиняемият Здравко Николов Чампоев - сега с неизвестно местонахождение, който още от миналото участвувал в комунистическото движение много добре познавал целите и задачите на нелегалната комунистическа партия и въпреки съзнанието за запретността на деянието си се отдал изцяло в служба на същата партия. Бидейки извънредно предпазлив той още през септември 1941 год., понеже влизал в ръководеното на нелегалната комунистическа партия в Русе, заживял нелегално. От есента на 1941 г. насетне той успял под свое ръководство да обособи една самостоятелна общност-поделение на нелегалната комунистическа партия в състав: Тодор Димитров Атанасов, Иван Димитров Георгиев и Мария Манева Георгиева със задача да набавя оръжие, бойни и експлозивни материали и саботьорски уреди за нуждите на същата партия..."
( Обвинителен акт по преписка вх. № 6348 от З.IX.1942 г. дело № 525/1942 год.. - О П А, ф."П",а.е.1)
"До Господина
Прокурора при Русенския областенъ съдъ Т У К Ь
Донасям Ви, Господинъ прокуроръ, че днесъ - 5 октомврий 1942 год. къмь 2:30 часа се блокира квартала, включващь се между улиците "Ангелъ Кънчевъ", "Муткурова",-"Атонь", "Царъ Освободителъ" тъй като имахме сведение, че въ този кварталъ се укрива нелегалния комунистъ- конспираторъ Здравко Николовъ Чампоевъ от градъ Русе..." /ОПА- ф."П", а.е. 1/
За вилнеещите фашистки власти, потъпкали грубо всякакви човешки права, задушили с бесилки и кръв свободата на словото и мисълта, зачеркнали и поставили извън закона естествената човешка политическа принадлежност, е достатъчна една дума - комунист, за да го обявят за враг номер едно на "Отечеството" и го подведат под сеещият смърт Закон за защита на държавата. Борецът за народна свобода е "лице", което трябва да бъде преследвано в унищожавано с всички средства.
Но дори и пред себе си, в най-секретните си преписки, фашистките палачи не са могли да отрекат едно: Здравко Чампоев много добре "познавал целите и задачите" на комунистическата партия, "отдал се всецяло в служба на същата партия".
Това и враговете дебелото подчертават . Те всъщност са поразени и неспособни да проумеят неговия чист морал, от позициите на който е тръгнал на живот и на смърт за осъществяването на една велика идея - мечта на поколения революционери - безрезервно, без остатък, без сметки какво и колко ще получи, без да се пазари за цената, залагайки единственото, което притежава - живота си!
Продажни по своята същност, готови всеки миг да се облагодетелствуват, да трупат кървави пари от главите на народните синове, полицейските служители напразно са търсели материалните мотиви на едно подобно поведение.