ОКРЪЖЕН   КОМИТЕТ   НА   БКП РУСЕ

ПЪТУВАНЕ КЪМ  БЕЗСМЪРТИЕТО
ОКРЪЖЕН ПАРТИЕН АРХИВ 1984 г.

НА  ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ - КОМАНДИР   НА БОЙНИТЕ   ГРУПИ В   РУСЕНСКИ ОКРЪГ, ВЪВ   ВРЪЗКА С 70 - ГОДИШНИНАТА ОТ   НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ
( 19.VIII. 1914 г - 5. Х. 1943 г)

Страници: 1 2 3 4 5
 

«ПО-ДОБРE МЪРТЪВ, НО ЖИВ ЗА СВОЯТА КЛАСА, ОТКОЛКОТО - ЖИВ, НО ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП!»
Йордан   Лютибродски

 

      ИЗ   СПОМЕНИТЕ   НА    ОЦЕЛЕЛИТЕ

      Отломка по отломка, те нежно рисуват - да не накърнят образа на бойния другар. Не с четка, бих казала дори не толкова със словото, колкото с богатата палитра на неизгасналото чувство по него. Рисуват с най-нежните тонове на обичта, на другарската топлота, на неизцелимата мъка. И този групов портрет на Здравко Чампоев е може би най-прекрасният, сътворен от любов в скръб, от възхищение и преклонение пред светлата му памет.
       Полека-лека, изплувайки от годините, отдалечили ни от него на четири десетилетия, към нас се приближава все по-осезател­но,  все по-зримо.

      РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ЗДРАВКО  Ч А М П О Е В

      Революционери е имало и преди него - винаги, когато сво­бодата е била в окови   и зад решетки. Но всеки етап на революционната борба носи в себе си белезите на своето време. Конкретната историческа действителност е определяла нейната платформа, нейни­те цели и задачи, нейните форми на проявление.
      Каква е атмосферата на времето, по което Здравко Чампоев поема пътя на народен борец?

      Деветоюнският преврат е издигнал на сцената най-реакционната част на българската буржоазия и смазал под тежестта на воен­ния ботуш всички останали слоеве на обществото. Демокрацията е за­душена. Едно законно избрано, конституционно правителство - на БЗНС е потопено в кръв. Отшумяла е страшната и величава епопея на Септември 1923 година. Демократичните политически партии се съв­земат от внезапния удар. Зашеметяващ е урокът, който са получили, но е урок по зрялост. Те все по-ясно виждат в комунистическата партия своя естествен и  верен съюзник. Единственият, който може да оглави битката с фашизма и да изведе страната от орбитата, в която искат да я затворят като сателит на немския милитаризъм.

      На дневен ред в летописа на България стои въпросът за създаваното на Народния фронт, чийто идеолог и стратег е Георги Димитров.
      Комунистическата партия, намерила легална форма за същест­вуването си под името Работническа партия, е готова да поеме зада­чите, които историята поставя. През 1924 година се провежда Витошката партийна конференция, която има историческа роля за изгражда­нето и укрепването на Народния демократичен фронт срещу фашизма и заплахата от световна война. Заплаха явна и недвусмислена - хитлеристките пълчища вече завладяват Европа.

      На Витошката конференция партията очертава своя нов курс в организаторската работа сред трудещите се - да се окопае в народ­ните маси, да разшири и укрепи влиянието си сред най-широките слоеве на народа. Тази мъдра линия е определена от ясната оценка на партията, че фашизмът не е само антикомунистически, а антинароден. И запазването на правата и свободите на трудещите се - икономически социални, политически, може да се постигне само на основата на обединяването им в единен фронт.

      Виждайки в Единния фронт смъртна заплаха за своята власт фашисткото правителство предприема кърваво настъпление срещу кому­нистическата партия. Започва нечуван терор под покровителството на ЗЗД /Закон за защита на държавата/, под който се подвеждат най-честните, най-верните и преданите, най-неустрашимите народни си­нове.

      Новооснованата Работническа партия не само възстановява своите организации, пострадали от последователно нанасяните й удари, но покрива страната с нови антифашистки организации. Особе­но се разраства работата й сред младежта, която дава богати пло­дове. За да спрат настъплението на партията, все по-нарастващият й авторитет и популярност, властите    масово арестуват, изпращат в концлагери, интернират, подлагат на нечувани мъчения и репресии всеки дори само заподозрян в антифашистка дейност. Особено стръв­но се захващат те с младежта, разбирайки, че 17 - 19 -годишните са нейните гробокопачи утре. Ремсистите трябва де бъдат сплашени, стъписани, бъдещите комунистически дейци у тях - убити още в началния етап на развитие: такава е целта на масовите присъди, след които младите хора излизат вече с побелели коси от фашистките зандани.
      Тази връхлитаща вихрушка не отминава и Здравко Чампоев -един от най-дейните активисти на Русенската ремсова организации.

      "През февруари 1935 г. след 60-дневни инквизиция в Обществената безопасност в Плевен по етапен ред ме изпратиха при следователя на Апелативния съд в Русе...Надявах се, че и този път, макар окован в 50-килограмова верига, ще ми се удаде случай да науча нещо за русенските другари...Когато пристигнах в Русе, по­лицаите ме вкараха в някакво подземие - истински турски зандан. От тъмната дупка, която се открои на мястото на отворената врата, ме лъхна тежък, едва поносим спарен въздух. След като очите ми свик­наха  с тъмнината, в здрача разпознах силуетите на няколко мъже, насядали и налягали на дървения нар. Седнах до един от тях. От раз­говора, който поведох, веднага разбрах, че е наш другар, току-що попаднал в лапите на полицията. Постепенно се сближихме. Макар и да пушеше, чувствуваше се, че е млад, енергичен, възторжен. От всяка негова дума лъхаше пламенна всеотдайност към делото на на­шата партия. Почувствувах се горд, че русенската партийна органи­зация беше възпитала такъв прекрасен другар. И когато той произне­се своето име Здравко Чампоев, то дълбоко се вряза в паметта ми..."

( ОПА - сп. Пеко Таков)       

      Но фашистките изверги не са могли да предвидят едно уни­кално в историята на нашата антифашистка съпротива явление. Затво­рите, предназначени да убият най-светлите пориви у човека, да го обезличат, да го превърнат в безволев послушен автомат, лишен от собствено мислене, комунистите превръщат в истински пролетарски университети. Дългите дни и години зад решетките са наситени с усилена работа над себе си. Там, в мрачните килии, изолирани от света и живота, младите хора се готвят да навлязат отново в него още по-подготвени, да продължат борбата не само с огъня на сърцата си, а и с уменията на професионалния революционер. Ковачница на зрели партийни функционери - колкото и парадоксално да звучи, в това изпитаните кадри на комунистическата партия превръщат фашист­ките затвори. Там четат лекции най-светлите умове на българската прогресивна научна мисъл. Хиляди народни чеда - чирачета, селянчета, работници, лишени от възможността де се учат, обречени на не­вежество, в политическия затвор изучават законите на общественото развитие и тяхното обективно действие, което сочи: бъдещето принад­лежи на освободения пролетариат, гибелта на капитализма е неминуе­ма, той е исторически обречен.       

"      ...Втората ни среща със Здравко беше в Сливенския затвор... Здравко беше изключително любознателен младеж. Вълнуваха го много въпроси, но той с особено прилежание изучаваше диалектически и исторически материализъм и политическа икономия, на който кръжок бях аз лектор. Здравко често вземаше думата да зададе един или друг въпрос или да изкаже мнение по поставения. Той говореше точно, ясно, достъпно и увлекателно..."

( ОПА - сп. Пеко Таков)       

      Нека се върнем малко назад. Ученик в Русенската гимна­зия, Здравко е изключен заради активната си дейност като ремсист заедно с други младежи от всички училища в страната завинаги. В душата му остава неутолена жаждата за знания. И като стотиците хиляди деца на българската беднотия, в които гори огънят на любознанието, той нито за миг в трудните си дни на нелегален не престава да се самообразова. Съзнавайки, че на партията са нужни подгот­вени кадри, а на народа - знаещи и можещи строители на новото общество, той се хвърля с еднакво настървение и в науката, и в бор­бата. Че и двете са му доставяли огромна радост, чувства на душев­на и жизнена пълнота, няма съмнение.
      Потъвайки в нощта, за да разпръсне първомайските позиви, да издигне с другарите алените знамена на международната работническа солидарност над порталите на русенските фабрики, той трепетно е чакал утрото, за да се потопи във възторга на русенския пролетарият. Да види червеното зарево на разплющелите се флагове, въпреки охраните и блокадите.

      В едно такова първомайско утро полицаи нахлуват в дома на Чампоеви. На масата - няколко позиви. Здравко бързо ги свива за топче и ги глътва. Не замерили повод да издевателствуват над младия ремсист и семейството му, полицаите, разочаровани, със за­кани си отиват. "Едва захлопнали вратата, спомня си сестра му Надежда, и той ме задърпа навън: - Ела, ела да излезем, да видим как хубаво се веят червените знамена!”

      В тези малки предвестници на прииждащата свобода той е виждал осъществена мечтата на своя живот, прекрасната цел на борбата си, смисъла на жертвите и лишенията, които всеки ден му е налагал. Но от най-млада възраст той се е готвил стоически да носи избрания кръст - на жестоката и толкова човеколюбива борба в името на сладката свобода!

       "Със Здравко ме запозна активният ремсист Иван Алек­сиев – Шумната. Току-що изключен от гимназията той най-често хо­деше с един свой приятел - Георги Гайтазов. Носеше черна риза с висока яка "максимгорка", с шнур.
Един ден поканих двамата на среща при русенското бунище. Седнахме, разговаряхме. Аз им говорих за РМС и за полицията, разказах им как измъчват и инквизират там членовете на РМС и на партията. Здравко извади от куртката си карфица, съблече куртката и започна да набива карфицата в мускула на ръката си без да трепне. След това - на крака си. Гайтазов  повтори същото и каза: “Може да ме режат на парчета, аз на полицията няма да кажа нищо!"

(Сп. Пенчо Милков )       

      Тази още нелишена от наивността на юношеството постъпка крие в себе си кълновете на твърдостта и волята, която Здравко Чампоев калява у себе си. Той ще измине не толкова дълъг, колкото наситен с драматични събития път, докато натрупа опита, който пре­връща вдъхновения ремсист в съзнателен, зрял боец на партията. Несъмнено решаваща тук е била работата на партията с кадрите. Зна­ейки, че въпреки предпазните конспиративни мерки разкритията са неизбежни при предимствата, с които разполага полицията: цял дър­жавен и агентурен апарат, отлично въоръжение, телефонни връзки, транспорт, партията учи дейците си да овладяват сложното изкуство на държането пред полицията по време на следствието. Всяка среща с врага е поставяла на страшно изпитание морално-политическите, волевите и чисто човешките качества на борците. В тази безкомпро­мисна схватка всеки наивитет, всеки пропуск в революционната закал­ка са били равнозначни на гибел - не само за отделния човек, но и за цялата организация. Затова най-опитните партийни функционери, минали през преизподнята на фашистките затвори и полицейски участъци, системно и конкретно са учили своите по-млади бойни другари как да се държат в полицията, как да ограничат провала, как да отрекат, да потвърдят или изтълкуват по друг начин извест­ните на палачите факти. За това е било нужно да познаваш в детайли прийомите на фашистката полицейска машина.  Колко много свиде­телства са ни оставили архивите за фашистката гавра с най-светли­те чувства на майката, на бащата, на сина, брата и сестрата. Неописуеми  инквизиции, измислени със садистична изобретателност, кои­то и днес човешкият разум не е в състояние да побере, да приеме и  проумее,  че са плод на човека.  Всичко това борецът - антифашист е трябвало да знае, да е готов да го посрещне освободен от всякаква илюзия за човечност, законност, конституционни права.       

      Здравко Чампоев е издържал безукорно това страшно изпитание при ареста му през 1936 година, двумесечните инквизиции в обществената безопасност не сломяват силния му дух дори, когато тялото е до смърт пребито. Близките му едва го познават - с подпухнало обезобразено лице, подути от боя крака, избити зъби... Първата нечовешка,  толкова неравностойна схватка с врага! Но макар и през огнената паст на този ад, той е победителят! Нито една предателска дума !!!

Факсимиле: Показанията на Здравко Чампоев пред полицията през 1936 год. /ОПА- ф."П", а.е. 1/