ОКРЪЖЕН   КОМИТЕТ   НА   БКП РУСЕ

ПЪТУВАНЕ КЪМ  БЕЗСМЪРТИЕТО
ОКРЪЖЕН ПАРТИЕН АРХИВ 1984 г.

НА  ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ - КОМАНДИР   НА БОЙНИТЕ   ГРУПИ В   РУСЕНСКИ ОКРЪГ, ВЪВ   ВРЪЗКА С 70 - ГОДИШНИНАТА ОТ   НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ
( 19.VIII. 1914 г - 5. Х. 1943 г)

Страници: 1 2 3 4 5 

 

«ПО-ДОБРE МЪРТЪВ, НО ЖИВ ЗА СВОЯТА КЛАСА, ОТКОЛКОТО - ЖИВ, НО ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП!»
Йордан   Лютибродски

 

 

     Пребиваването му в полицията несъмнено му е дало възможност да премери силите си, да излезе с ясното съзнание за моралното си и волево превъзходство над врага. Въпросът "Ще издържи ли?" - естествен спътник на всеки, който прави първите си крачки във величавата борба, е останал назад, изместен от увереността в собствената твърдост, достойнство и непоклатимост. За тези два месеца Здравко е израснал толкова, колкото при други обстоятелства се израства с години. Революционният опит, набран от него в това неимоверно кратко време е обратно пропорционален на него­вата убийствена жестокост. Всяка поломена кост е раждала два пъти по-несломима воля, всеки изтръгнат нокът - неизкоренима вяра, всяка раздираща .болка- неразбиваемо мъжество и твърдост.

     "Здравко не беше изпаднал в малодушие. Имаше висок дух, със здраво телосложение, красив. В продължение на година бяхме заедно - много разговори, много мечти и пожелания за бъдещата работа като излезем от затвора..."
/ П. Милков - спомени/

     " ...Заедно с Коста Момчилов те организираха бягство от затвора. Бяха замислили да постъпят и двамата в болница и от там да избягат. Но лекарят на затвора намери Здравко за по-здрав и не го пусна. Само др. Момчилов отиде в болница, от където той избя­га. Така Здравко остана пак при нас.
      Като отговорник на коридор Здравко имаше контакти с упра­вата. Това му даваше възможност да ни оказва  помощ при доставянето на вестници и друга литература. И той изпълняваше тази своя функция особено старателно.
На група млади другари, ръководени от Здравко Чампоев бе възложено да следят за уловките на управата с оглед никой от другарите да не се поддава на тях...От три хиляди души  в Сливенския затвор само двама бяха се поддали на уловките на затворни­ческата управа, но благодарение умението и настойчивостта на Здравко, успяхме да влезем във връзка с тях, тъй като ги бяха изолирали от нас, и да ги върнем. Това беше голям наш успех...”

Снимка: Здравко Чампоев / първият вдясно/   с другарите си – политзатворници.      

     “Така се готвеше във фашисткия затвор обаятелният наш ру­сенски революционер за големите събития, които назряваха в нашата страна, и в разгара на борбата той загина като един от ръководителите на русенската партийна организация. Неговото място в бойните редица не остана празно. Там се нарежда и другарката му Цветанка. Предателска ръка /на Васвие Мурадова - б. а./ посоч­ва нейния дом и автоматичен ред покосява младия живот на известната ремсова деятелка Ана Вентура...До нея падат, пронизани от фашистките куршуми Цветанка Чампоева и нейният баща бай Тотю. Фашистите не пожалват и двегодишния Николчо Чампоев...Така цялото семейство Чампоеви изгоря без остатък в огнения вихър на въоръжената борба, за да има днес процъфтяваща социалистическа България. “

(Пеко Таков - слово, произнесено пред радио София, във връзка със 70-годишнина от рождението на Здравко Чампоев)

     Не дните в годините, преминали без слънце в мрачните затвор­нически килии, но озарени от светлината на духовното общуване между комунистите-политзатворници, изпълнени с трескавото утоляване на жаждата за знания, Здравко ще даде най-висока оценка. За него те са истинско богатство- "Та затворът е цяла школа, училище - възкликва той пред сестра си Надежда - изучаване политикономия, диамат и как­во ли не..."

(ОПА - са. 256, Н. Заякова-Чампоева)

     Влязъл в затвора млад ремсист, Здравко излиза от таи умъдрен и зрял, нараснал като професионален партиен функционер, напълно под­готвен да носене на плещите си на трудната отговорност, която партията му поставя вече като на изпитан комунист.
     В поетия през 1941 год. курс на въоръжена борба, Окръжният комитет на БКП се опира на неговите проверени качества. Здравко Чампоев, Христо Станев, Коста Момчилов и Георги Тихолов са натоварени да оглавят военната комисия на ОК на БКП /ОПА - сп. 545, Г. Тихолов/ Една от задачите на Здравко е да сформира и ръководи дейността на бойните групи в най-тежкия район на областта - град Русе.

     Всенародната антифашистка борба, ръководена от комунистическата партия е навлязла в нов етап. На 22 юни 1941 год. фашистката хитлеристка армия нахлува в пределите на първата в света социалистическа държава. Разбойническата, завоевателна същност на войната срещу съветския народ, срещу страната на Ленин - упование и надежда на мили­они прогресивни хора, разтърсва света. Българският народ изтръпва - фашисткият "сговор" се готви да направи  всичко възможно, за да превърне България в плацдарм на хитлеристите, да хвърли народа в братоубийствена война. И срещу кого? Срещу съветските хора!

     Работническата партия става изразител на чувствата на всич­ки трудови хора. Тя очертава ясно задачите на деня - да се попречи с всички сили страната да бъде въвлечена във войната срещу СССР, да се подготвят народните маси за въоръжена борба, да бъде смъкната монархо-фашистката власт и установено народно-демократично правителство.

     От тази главна задача произтичат и конкретните партийни ука­зания. Да се разшири работата сред българската армия, де се нанасят удари на германската военна машина като се разстройват транспортни­те и съобщителни връзки, да се саботира производството, да се похабяват суровините, храната и облеклото, предназначени за вражеската армия.

     ЦК на Работническата партия поема твърд и неотклонен курс на въоръжена борба. За цялостното ръководство на тази борба към Централния комитет е изграден военен център, който по-късно пре­раства в Главен щаб на народоосвободителните войски.

     В окръжните организации се изграждат военни комисии, сфор­мират се бойни групи, в които участвуват активно и окръжните ремсо­ви организации.

     Партията застава на военна нога. Бойците трябва да се осво­бодят от всякакво благодушие и либерализъм към коварния и жесток враг. Нужни се решителни действия за унищожаване на материалната база на врага, за ликвидирането на отявлените главорези...

     Това налага партията да направи преглед на бойните редици. Начело на въоръжената борба и бойните групи трябва да застанат най-верните и опитни кадри, способни да провеждат бързи и решителни действия.
     Фактът, че русенският окръжен комитет на БКП възлага на Здрав­ко Чампоев ръководството на бойните групи в града, говори колко високо е ценен той. На едно от първите си заседания, военната комисия определя обектите, с които трябва най-напред да се заемат бойните групи и ги извадят от строя:

     " ... На първо място се поставяше въпро­сът за разгромяването на основни обекти, служещи на немците във вой­ната им срещу Съветския съюз...- ферибота на Дунава, който пренася 16 вагона за Гюргево, бензиновите резервоари на ф-ка "Петрол", охранявани от немците, военните немски ешелони и влакове по жп-линиите за Варна и Горна Оряховица, поста над река Лом, складовете със зърнени храни в Образцов Чифлик и на гарите във Вятово, Иваново, Две Могили и др. Предвиждаха се саботажни действия в предприятията работещи за немците, в селското стопанство... Здравко Чампоев с основание считаше,  че ние с право можем да се считаме за основа на партизанска отряд..."

( ОПА - сп.545, Г. Тихолов)

     Да се унищожава облеклото, шито в русенските фабрики за немците, кашкавалът и другите храни, да се разпространяват позиви сред народа, за да се изяснява същността на подетата борба, да се подх­върлят листовки сред самите немски войници, за да им се разкрие гибелта, на която ги обрича Хитлер, да се създаде обстановка на несигурност.
Затова кутиите с цигари, щедро подхвърляни на минаващите германски войници, русенските ремсисти зареждали и с ПОЗИВ до немските войници, заминаващи на Източния фронт

     “Войници,
     Хитлер ви води на явна смърт. Като ви хвърля срещу свобод­ните народи на СССР - работници и селяни, които с революцията от 1917 год. смъкнаха властта на царизма и капитализма.. .Там, в нео­бятната руска земя намериха гробовете си наполеоновите пълчища в 1812 год. По пътя на авантюриста Наполеон тръгна и бясното куче Хитлер...”

“... Каза ми /Дянко Стефанов/, че Здравко Чампоев ще оглавява бойните групи. Аз му отговорих, че Здравко е добро момче, умно, смело и много решително, ще допринесе много нещо... От София от ЦК се даде пишеща машина на окръжната партийна организация. Същата  е предадена на Здравко Чампоев, за което той после имал някаква разправия с полицай...”

(ОПА – сп.181, Д. Папазян)

     А случаят, за който споменават другарите на Здравко, е само един от многото, в които той спасява и себе си и организацията от лапите на полицията, благодареше на находчивото си самообладание способността си да взема бързи, смели и находчиви решения, най-под­ходящи за момента, обезоръжаваш врага със своята простота и естественост. Получавайки от другар машината, Здравко забелязва, че от от­срещния тротоар ги наблюдава полицай. Опитен функционер, познаващ за­коните на конспирацията, той веднага застава нащрек, но поема спокойно пратката. Тръгва право към полицая, спира до него и му иска огънче. Оня му подава цигарата си и пита за някакъв адрес. Мигновен страх, или издайническо трепване на нервите биха били фатални. А с такива мигове е изпълнено ежедневието на нелегалния командир на бойни­те групи. Винаги на ръба, винаги на крачка от пропастта! Какво огромно напрежение на силите, какво владеене на нервите, опънати като струна!

     Как днес да си представим неимоверно трудните условия на борбата в гнездото на врага, където зад всеки ъгъл дебнат предател­ство и засади, цивилни и формени агенти и полицаи. Русе - базата на хитлеристите, е покрит с тънката мрежа на полицейската агентура. Противостои й една друга мрежа от тайни квартири и домове на ятаци и помагачи, разтворили домовете си за синовете на народа - много мъжество, гражданска доблест, патриотизъм и вяра, вяра в победата на народната борба, организиране и ръководена от комунистите, са били необходими, за да станеш “явка” на борците в ония дни, когато са убивали дори само за едно подадено късче хляб.

     И колкото повече осъзнаваме невероятно неравностойните позиции на борците и на враговете в тази смъртна схватка, в този последен двубой, толкова по-ярко се откроява величието на антифашистката борба! Помислете само! Какъв заряд от вяра, непокла­тим стоицизъм, комунистическа убеденост, че колелото на история­та се върти напред и победата на революцията е неизбежна, за да устоиш на врага, нещо повече - да водиш битка не окопна, а нас­тъпателна само с....
"..,13 кг взрив, 250 капсули, фитил, дървени бомби, са­моръчни "джуровки", 13 пушки и патрони..."

( ОНД- ф. 288, Из протокола от заседанието на останалите живи членове на ръководството на 13 оперативна зона, състояло се на 17 юли 1949 г.)