ОКРЪЖЕН   КОМИТЕТ   НА   БКП РУСЕ

ПЪТУВАНЕ КЪМ  БЕЗСМЪРТИЕТО
ОКРЪЖЕН ПАРТИЕН АРХИВ 1984 г.

НА  ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ - КОМАНДИР   НА БОЙНИТЕ   ГРУПИ В   РУСЕНСКИ ОКРЪГ, ВЪВ   ВРЪЗКА С 70 - ГОДИШНИНАТА ОТ   НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ
( 19.VIII. 1914 г - 5. Х. 1943 г)

Страници: 1 2 3 4 5
 

«ПО-ДОБРE МЪРТЪВ, НО ЖИВ ЗА СВОЯТА КЛАСА, ОТКОЛКОТО - ЖИВ, НО ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП!»
Йордан   Лютибродски

 

 

      При това...

      "...Трудностите са големи - говори пред другарите си Здравко. - Русе е важна база на хитлеристката армия. Тук е вод­ната магистрала  Дунав, по която немците нахлуват в България. От тук се снабдяват с гориво и продоволствие. Гестаповците имат много провокатори и са безмилостни. А теренът е лош и нямаме поне гори, в които да намерим убежище...Въпреки всичко ние ня­ма да склоним глава пред врага, а ще действуваме решително, да­же гвоздеят и тоягата да ни служат за оръжие. Ние не трябва да даваме мира на немските   окупатори и на техните български слу­ги... "

      И русенските комунисти и ремсисти вписват в антифашист­ката летопис своя нелек дял. Леон Таджер запалва петролните рафинерии. Заловен. Обесен. Извършен е саботаж на линията Русе-Варна несполучлив, поради неумелото боравене с взрива. Следва провал. Извършен е неуспешен опит за ликвидирането на полицейския главорез Симеонов. И отново скъпи жертви...

      Но през тях минава пътят на бойното съзряване - мъчителен, но неизбежен, единственият, който води към осъществяването на за­ветната цел - свободата.

      Бойното кръщение на групите е останало назад. Крачка по крачка партията набира опит да води въоръжена борба, да атакува врага, да отстъпва, когато е нужно, да пази своите бойци за реши­телната битка. В тия изключително драматични дни се калява бойна­та дружба, готовността да се жертвуваш за другаря, не един и не два изумителни образци на това кристално чисто пожертвувателно дру­гарство ни е оставила нашата антифашистка съпротива. Тези неоценими добродетели в най - висша степен е  притежавал

      БОЙНИЯТ ДРУГАР     ЗДРАВКО   ЧАМПОЕВ

      "...Петър Караминчев извика мен и Здравко Чампоев и ни възложи следната задача: да се проучи обстановката в кьошка и при удобен случай да се приберат заровените материали...Една вечер Здрав­ко реши, че трябва да действуваме. Той ме погледна право в очите и каза: "Слушай, Владимире, почакай ме тук. Аз отивам на разузнаване.   Ако чуеш стрелба, дим да те няма! Срещата ни ще бъде в дома на ятака септемвриец
     ( Септемвриецът беше бай Иван Ласонин)
- Но другарю командир - възразих аз - ти защо сам, нали за­дачата в възложена на двама ни?
Здравко рязко ме прекъсна:
-  Чу ли аз какво ти казах? Изпълнявай!
Заповедта на командира за боеца е закон. Здравко тръгва по посока на кьошка. Усещах как пълзи покрай телената ограда. Нощта беше тиха и ясна. Не си спомням колко време съм лежал в напрежение и тревожно очакване. Размислях: не, аз няма да те остава сам, другарю мой! Срещу куршумите на врага ще бъда до теб!
По едно време усетих, че някой пълзи към мен. Да, беше той, командирът. Идваше с щастлива усмивка. Каза ми: "Владо, всичко е наред! Чисто е! Организирай прибирането на материалите. ...Една късна есен нощувахме със Здравко в хотанската гора. Валеше дъжд и свити под едно дърво пушехме. По едно време си поз­волих да попитам моя командир
-  Братко мой, ти защо отказа да участвувам при вземането на материалите от кьошка?...
      Чампоев ме погледна, усмихна се и тихо, като че на себе си прошепна: "Владимире, аз зная, че ти имаш четири невръстни дечица и стар баща, парализиран, на легло: Затова реших аз сам. Мислех - ако аз загина, майка ми ще скърби. Татко ще понесе за­губата, но заедно с жена ми ще отгледат моето синче... А твоята жена и дечицата ти, Владимире? Край на .разговора! Постарай се да подремнеш. Утре тръгваме за Кошарна. Чака ни 35 километра път. По едно време чух тихото тананикане на командира: "По долинам и по взгорям..."

( ОПА - сп. Диран Папазян)

      Още неизсветляла нощта, прекарана под навъсе­ното небе, още неотцедили се последните дъждовни капки, още неизсъхнали мокрите дрехи,  недопушена поредната цигара и той ще поеме своя път – съдба там, в кипящия огън на борбата, на нейни­те нажежени точки, ще поеме към следващата си среща с неизвестността, която, може би, носи името смърт...

      "...Рано сутринта, още не съмнало, ние със Здравко потег­лихме към Образцов чифлик. В момента, когато трябваше да влезем в гората, срещнахме горски въоръжен пазач. Той ни погледна и си замина бе да каже нещо. Здравко предложи да не влизаме в гората, а да се вмъкнем в мисирените ниви, опасявайки се, че горският може да ни стори бела...Навлязохме в мисирлика...Решихме късно вечер­та да отидем в моя дом в Русе, където имахме солидно скривалище, да се нахраним и преоблечем, след което др. Чампоев с наличните средства да отиде в София за връзка с ЦК...
Към девет часа вечерта потеглихме за Русе...В момента, когато   се измъквахме от мисирлика, се натъкнахме на войнишка пост."

(ОПА - Сп. Диран Папазян)

      Двамата правят няколко опита де се измъкнат. Разбират, че са обградени и решават, рискувайки живота си, да пробият обръча. Написват прощалните си писма до своите близки. Разменят ги - кой­то остане жив, нека предаде последните думи на другаря.

      "...Прегърнахме се братски, целунахме се и тръгнахме срещу явна смърт...Скоро се натъкнахме на войнишки пост - трима войници, двама от които бяха легнали, а другият прав - с пушка при нозе. Той явно ни виждаше и спокойно се усмихваше. Ние, с на­сочени пистолети, готови всеки миг за стрелба, продължавахме да се движим напред в очакване постът да вдигне аларма и ни спре. Обаче за голяма наша изненада постовият войник - млад, белолик човек,  продължаваше благо усмихнато да ни гледа, като че ли искаше да ни каже: "Минавайте, минавайте спокойно!"
На десетина метра от поста ние навлязохме в гората и бързо се отдалечихме. Към два часа през лозята ние със Здравко се вмъкнахме у дома.. Това беше последното ни виждане. Преди да излезе, Чампоев си играеше с моите четири деца. Спомням си, че ни пя и любимата си песен: "Ех, ти черни попе! с дълга дяволска брада! Ще оскубем ний брадата, ще я пратим във музей! Ний сме малки пионери, пролетарски сме деца..." Сбогува се с моята другарка...Тя заплака..."

      Нека читателят ни прости отклонението, но нали зад вся­ка дума откриваме чертите на живия, истинския Здравко Чампоев -комуниста, бореца-антифашист, човека. Как несъвместима е смъртта, вечния покой с тази неспокойна душа, с бликащата жизненост, с негови вкус към живота! Трябва да си страшно силен, за да пресекнеш напиращите в теб жизнени сокове без колебание, с минутно безкомпромисно решение, да си дадеш отсрочка само един куршум време.

Обръчът бе огнена змия. С празните зеници на дулата си тя следеше педята земя, търсейки ги даже под тревата. Трябваше и двамата в тоз миг де решат, да предрешат развръзката. Смелостта - едничкият им щик, ги подтикна към постъпка дръзка - Да вървят с насочен пистолет към смъртта, или към разминаване със куршумите на враг заклет! И Чампоев тръгна зареден с воля и готовност. Срещу двамата мерна се шинел, бе ден, а пушката проблясваше на рамо. Но войникът даже не я сне, само се усмихна най-приятелски и с усмивката им каза: "Не, тук няма враг, не сме предатели!" Обръчът се скъса като в сън, като чудо в най-ужасна приказка. Бяха ги пропуснали навън три войничета от брат по-близки. Мъничка отсрочка до смъртта и до величавото безсмъртие... Но народът пази в паметта тази среща, винаги покъртва! (Мила Лазарова -стих. "Обръчът”)

      " Който пее, зло не мисли" - казва народът.
      Много често е търсел и намирал Здравко покой в песента, от нея е черпил сили. Зад песничката за попа с дяволската брада се крие една жизнена позиция на героя. Здравко е бил атеист - няма съмнение. Отказът му да сключи религиозен брак /задължителен по онова време/ със съпругата си Цветанка, техният семеен живот, брачният им съюз - много по-здрав и чист и без да е "миросан”, е бил повод за не една спекулация на фашистките идеолози. Мъчели са се да осквернят най-чистата любов, да очернят ко­муниста и комунистическия    морал като цяло. Но днес, от разстоянието на времето ние виждаме в това първия кълн на новото общество, на новия социалистически морал, на новите взаимоотношения между мъжа и жената, изградени не на сковаващите, унизителна канони на религията, а на базата на личната свобода сам да избе­реш своя другар в живота, да споделяш с него радости и несгоди. Не по принуда, а по зова на сърцето да търсиш своето лично щастие на принципа на взаимното равенство и допълване в разбирането за смисъла на живота.

Снимка: Цветанка Тотева - преди да свърже живота си със Здравко

      Колко далеч напред е виждал Здравко Чампоев, какво револю­ционно мислене и усет към новото още в неговия кълн е обладавал!

      И душевно равновесие, и сила да надрасне капиталистическия морал, нещо повече, да се разграничи от него и му обяви своя, лична война. А тя съвсем не е била лека! Колко ли са били тия, които са дръзнали да се опълчат срещу всесилната църква, срещу господствуващото еснафство в предразсъдъци?

      Трудно е било вероятно й на родителите и близките му да понасят одумванията на градските моралисти. Но те не са отблъснали от себе си младото семейство.

Снимка: Родителите на Здравко Чампоев с Цветанка и Николчо

      Несъмнено е, че в борбата и в личния си живот, Здрав­ко е намирал морални устои в светлия образец - съветското общество, съветската страна. Тя е неговата пътеводна звезда, сбъдната мечта, осъществения идеал,  пример за подражание, съкровена цел.

      Не случайно псевдонимът, който си е избрал, е "Данченко"! Не случайно ризата му е "максимгорка с шнур". Не случайно е вдъх­новението му от любимата "По долинам и по взгорям". Не случайно той пее пред децата на своя другар за пионерите. Явно, чудесно е познавал страната "Пионерия", родена в първата в света държава на работниците и селяните, разкрепостени от робството на капитализма.

      В комуниста - болшевик той е виждал пример, достоен за подражание, стремил се е с цялото си същество да се издигне до него,- възпитавал е у себе си неговите качества, на другарство също се е учил от него.

      "...Здравко горещо обичаше страната на строящия се социализъм - СССР. Беше непоклатим оптимист. Твърдо вярваше, че и у нас социализмът ще победи както в страната на Съветите, в стра­ната на Великия Октомври, в родината на Ленин"

( ОПА- сп. Демир Борачев)

      "...Говореше хубаво, увлекателно. Често вкъщи пред майка, пред децата, пред старата ни леля разказваше вдъхновено за руската революция, за подвизите на изтъкнати революционери, за Ленин, Димитров..."

( ОПА - сп. Надежда Чампоева - Заякова)