ОКРЪЖЕН   КОМИТЕТ   НА   БКП РУСЕ

ПЪТУВАНЕ КЪМ  БЕЗСМЪРТИЕТО
ОКРЪЖЕН ПАРТИЕН АРХИВ 1984 г.

НА  ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ - КОМАНДИР   НА БОЙНИТЕ   ГРУПИ В   РУСЕНСКИ ОКРЪГ, ВЪВ   ВРЪЗКА С 70 - ГОДИШНИНАТА ОТ   НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ
( 19.VIII. 1914 г - 5. Х. 1943 г)

Страници: 1 2 3 4 5
 

«ПО-ДОБРE МЪРТЪВ, НО ЖИВ ЗА СВОЯТА КЛАСА, ОТКОЛКОТО - ЖИВ, НО ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП!»
Йордан   Лютибродски

 

 

      Такъв е той –

      СИНЪТ, БРАТЪТ  ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ

      “Въпреки големия риск, Здравко си идваше за няколко часа да се измие, преоблече и отпочине. Но и тогава нямаше покой. Мислеше за работата, чрез мен определяше срещи с другарите си...В Русе нахлу войната. Прибираха хората от "черните списъци" и за да ги обезвредят, без съд и присъди ги изпращаха в концлагери, интернираха ги, незаконно ги задържаха и издевателстваха над тях.

      Здравко разбираше - пътят е един, партията го сочи: в нелегалност. С чужд паспорт, под друго име замина за София...

      Един ден чаках пред билетното гише на гарата в София да си купя билет за Русе. Някой ме бутва по рамото. Обърнах се - Йордан Петров. Знаех го като политзатворник. Каза ми, че Здрав­ко е пред гарата и иска де ме види. Развълнувана излязох. На ъгъла, с малко нахлупена мека шапка ме чакаше Здравко. Полицай сновеше наоколо. Мине покрай вас, огледа ни. Здравко не се смути. Спокойно го погледна в очите. Прямотата на погледа му, непринудеността в държането прогониха всякакво съмнение от поли­цая. Той отмина. "Само така! - посъветва ме брат ми.- Необходимо е хладнокръвие, съобразителност и смелост."

      ...Полицията обещаваше за главата му 30 000 лева. А през 1942 година се роди Николчо. Въпреки опасността и риска де бъде заловен, щом се мръкнеше, обикновено когато сирените за­вият "Тревога"", с бяла лента на ръкава като хората от противовъздушната отбрана, Здравко се промъкваше у дома. Всички бягат към скривалищата, а той ни окуражаваше: "малко остава! Скоро съветските войски ще дойдат. Край на фашизма, на безчинствата. Аз може би ще умра, но вие ще живеете щастливо... За мене не се тревожете. Борбата без жертви не може. Но знайте, че аз жив няма да се дам! " Целувахме се, прегръщахме се, прегръщахме се, сбогувахме се...За всеки случай. Може би за пос­леден път се виждаме. После той изчезваше в тъмнината..."

(ОПА - Сп. 256, л. 7 - Н. Чампоева)

      СЪПРУГЪТ   ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ

      Можем само дасе догаждаме какви морални устои е имала другарката на Здравко, Можем само да си представяме как томително е чакала всяка няколкоминутна среща с бащата на детето си. "...През 1942 година Здравко получава нареждане да се върне от София в Русе...Пътува с Цветанка. В багажа й има скри­то оръжие и материали. Пътува като негова непозната. С нищо не показват връзката си. На гара Иваново се качват двама полицаи, които той познава. Влакът тръгва...няма време...Здравко скача от вагона и изчезва..."  

( ОПА - сп. Н. Заякова)
Здравко и Цветанка - семейна снимка

      Разкъсвана между дълга и любовта, тя не само е приемала изпълнената му с опасности конспиративна работа, но и твърдо го е подкрепяла в борбата. Нейният семеен кивот, в който разлъките са повече от срещите, крие опасност за всички - не е защитен, не е гарантиран дори животът на детето. Но без упрек, всеотдайно и самоотвержено застава Цветанка до своя съпруг и другар, оставай­ки в сянката на големия революционер. Защото  известно е, че тя е била не по-малко смела боркиня на антифашисткия фронт. Укрива не­легални и бойни материали, посреща и изпраща от дома си партийни­те функционери, другарите на Здравко, живее под постоянната зап­лаха на куршумите на фашистките агенти. Без съмнение в семейст­вото на Чампоеви е царяла хармония - любов и другарство, основано на една рядко срещана общност на възгледите, идеите, делата в името на народната свобода.
      Гибелта на Цветанка през 1944 година е ярко свидетелство, че тя е била достойна за своя съпруг!

БАЩАТА  ЗДРАВКО ЧАМПОЕВ

      "...Веднаж Здравко каза на майка: "Искам да видя сина си. Кажи па Цена да го донесе утре вечер." Ценка донесе малкия Николчо. Той го погали по челцето, целуна го, вдигна го на ръце: "Да станеш силен и безстрашен като татко си!"
Тая картина няма да я забравя никога...
/ ОПА - сп. Н. Заякова/

      За боеца, очакващ всеки миг смъртта, детето се превръща в мост към живота, в самия живот, призван да продължи всичко започ­нато и недовършено от бащата. Да пренесе в битието неговата вяра, идеи, стремления. Но и този най-човешки порив на Здравко е жесто­ко прекършен. На 22 февруари 1944 година, само месеци преди свободата, малкият Николчо, Ценка, дядо Тотю, Ана Вентура и дори... старата котка са най-зверски убити от фашистките палачи. Влудявани от ужасяващия страх пред приближаващото народно възмездие, без да извикат дори обичайното "Предай се!", те неистово стрелят - мълчешката, спотаявайки се, със зверска стръв срещу нищо непо­дозиращите хора в малката портиерска стаичка на хотела. Тишината, легнала тежко над убитите след последния автоматен ред е единст­веният свидетел на това варварство. Трупът на перящата над легена Ана, на обгърналата в смъртна прегръдка детенцето си Цветанка, останала неподвижно върху леглото, където е полегнала, седящият на другото легло дядо Тотю са най-страшното обвинение.

Снимка: Николчо Здравков Чампоев - убит на 1 г. и 9 мес.

      Потресаваща по своята изобличителна сила картина, оли­цетворение на целия мрачен, позорен лик на фашизма.
      Ще минат десетилетия, но времето не ще е в състояние да изтрие в народната памет ужаса на тия безпощадни дни.
      " Много хора са избити. Много хора.  И тука, в центъра на града, до театъра... убито е детенцето на Здравко Чампоев. Двегодишно дете! Каква опасност може да представлява то за бур­жоазния фашизъм?! Дванадесет куршума, изстреляни в телцето на Николчо Здравков!..."

( ОПА - ф. 538)

      ОТКРАДНАТИ МИГОВЕ

      Цял живот от мигове! Само те, а после - потъване в безкрайното Нищо.
      Свещени мигове! Само тях са имали, но и това последно богатство щедро са положили пред олтара на свободата.
...Очите бързат да се потопят едни в други, ръцете - да се докоснат, устните - да изрекат неизказаните слова, защото утре... Ще има ли утре?
Всяка среща е сбогуване. Тежко на оня, който ще остане последен и ще срещне смъртта на любимия!

Поне си била благосклонна, съдба! Затворила си очите на Здравко първи! Да не види, да не чуе, да не изпита влудяващата мъка, понесъл на прекършените си ръце простреляното телце на своя син.
Ужасният жребия се е срутил върху крехките плещи на Цве­танка. В секундния, в предсмъртния си ужас тя е оградила вашия син с нежните си ръце в извечния майчин порив да го запази, да оцелее...

"Не!?! " - крещи тялото й изстинало, вкочанено, обгръщащо телцето.
... Продължение няма. До корен е унищожено, из корен е изтръгнато цялото семейство на Здравко Чампоев.
      Как да се нарече това?
      Щура се, мята се човешката мисъл в непоносимо безсилие...

      ГИБЕЛТА

      “На... блокира се квартала... тъй като имахме сведение, че въ тоя кварталъ се укрива нелегалниятъ комунистъ – конспираторъ Здравко Николовъ Чампоевъ от гр. Русе... “
(ОПА ф. “П”, а.е. 1)

      Като лешояди над жертвата си са се събрали най-върлите главорези – Чамуров, Крачунов, Попов, Джеферов, Цонков... Не е могъл да откаже от кървавото пиршество и самият областен началник Захънов. Те всички са тук. А той е само един. Сам в студената работилница, обграден от дебнещи дула.

      Дават му десет минути. Десет мига отсрочка до смъртта. Можел ли е да се надява на нещо, поне на йота човещина у ония, които го чакат отвън?
Няколко години по-късно, от полицейските албуми, от грижливо подвързаните и акуратно опазвани поли      цейски досиета, преписки и следствени дела, Орлин Василев с ужас ще разкрива най-популярните белези на тая “човещина”.

      Побои и мъчения

      Кошмарен, зловещ наниз от садистични изстъпления.
      Здравко Чампоев добре е опознал много от похватите на тази неописуема вакханалия   по време на следствията. Често те са завършвали със смърт преди да се стигне до съд. За такива случаи, кръволоците имат готови инсценировки - самоубил се, скочил от прозореца, убит при опит за бягство...

      Безнаказани умъртвявания, широко подкрепяни от цял един държавен апарат...
      Каква издръжливост е била нужна, за да оцелееш след всичко това! Не е чудно, че много народни синове са пожелавали смъртта в този безконечен низ от адски дни и нощи, зовели са я като спасителка с единствения страх, че могат да не издържат, да предадат другарите.

      За всичко това навярно трескаво е мислел Здравко в "щедро" предоставените му десет минути. За тия неумолимо бързащи по пътя на времето мигове той е изпил до дъно всички възможни и невъзможни чувства на човека, поставен при такива невероятно жестоки условия. Мъката по детето, което ще остане без бащина закрила, страдание по любимата жена, която нищо не подозира в този миг, надеждата, че изход някакъв трябва да има, отчаянието, че той е само един - жив в ръцете на палачите. Но кой би могъл да даде гаранция, че ще издържи със стиснати устни, преминавайки през садистичната мелница? Човешката плът е слаба, уязвима. Силен е духът. И Здравко твърдо залага на своя несломим дух, от който ще почерпи сили да насочи пистолета към сърцето си. Последната му мисъл явно е свързана с другарите. Преди да поеме пътя към безсмъртието, той унищожава всички улики - на хиляди парченца е скъсал пари, снимки, документи...

      Избрал е единственият възможен достоен край - мъртъв, но чист в паметта на другарите по борба и идеи, на своя народ, на работническата класа. Отхвърляйки от себе си всякаква илюзия, той дава последния си изстрел.

      Раздирайки тревожното небе на Русе, той възвестява края на един героичен живот и началото на едно безсмъртие. И на пе­сен - изваяна от народа, неподвластна на времето,    вечно живее като народната памет.

Проехтява брегът от заглъхнали изстрели и отеква в сърцето ми твоята история, от звезди натежала, далечни и близки, от звезди със угаснали в миг траектории, Тези мигове струваха, колкото вечност, Украсила челото ти град край реката, Роден град дето всичко тече към далечното, но където на жертвите помнят цената. Тинка Джейн, Вела Пискова, Ана Вентура, Атанасов и Киров, Караминчев, Чампоев... Колко още! В тяхното време се гмурвам и се свързвам с отделната участ по своему. Натежала от мисли, в реката заслушана – в тази вечно течаща съдба на града ни, аз се сливам със нейния ход лъкатушен и изплуват пред мен светлини и страдания. (Мила Лазарова – стих.  И изплуват пред мен...”)

      

 

Снимка: Цветанка и Николчо /в центъра/ с майката и сестрата на Здравко Чампоев
Факсимиле: Писмо на Здравко от Сливенския затвор с щемпел “проверено”.
Факсимиле: Протокол за аутопсия на Николчо.