Из стихосбирката “Дежурен огън”

Иван Северняшки

Опус – 1923

Септемврийски нощи. Тъмен вятър
като остра сабя е засвирил,
разлюлял е тежко над селата
знамена и пушки, и секири.

Звън камбанен тишината къса
и цървули опнат стремената,
конник спира – страшен, необръснат:
“Братя, дръжте се! Започна, братя!”

Бос народ, окъсан, тъпкан, гладен,
нямаш вече шия за хамута!
Можеш покосен сега да паднеш,
но децата ти ще са обути!

Мъст народна! Край казарми, гари,
буря тътне, писък на куршуми...
Пак горят селата, от пожари
се разсъмва над поля и друми.

Септемврийски нощи, черни нощи,
скътайте в земята всяко знаме!
Друг септември ще развее мощно
на борбата аления пламък!