фашизъм, нацизъм

Орадур-сюр-Глейн:
ехо от трагедия на Втората световна война

Орадур-сюр_Глейн

 

Френското градче Орадур-сюр-Глейн (Oradour-sur-Glane) повече от 68 години съществува като призрак. На 10 юни 1944 година в хода на наказателна операция немците унищожили почти цялото население, а къщите разграбили и опожарили. От тогава французите не възстановяват това селище, превръщайки го във вечен ням укор на своите източни съседи.

Историята на трагедията в Орадур-сюр-Глейн като цяло се състои в следното. На 10 юни 1944 година батальон от 4-и полк „Фюрер” на 2-а танкова дивизия на СС внезапно обкръжил селото, войниците затворили всички деца и жени в църквата, а мъжете – в обор. След това последните разстреляли с картечници, а църквата запалили. Опитващите се да избягат от църквата хора разстрелвали с ръчни картечници.В резултат на всичко това загинали 190 мъже от 196, живели в градчето, а също 248 жени и 206 деца. Като по чудо оцеляла само 1 жена.

След това немците разграбили домовете и запалили всички къщи.

Орадур-сюр_Глейн

Причина за такова варварство станала - както гласи официалната версия – заповед, получена от командването на дивизията СС  да се придвижи на север, за да помогне на немските войски в отбраната срещу десанта на 6 юни в Нормандия на англо - американска дивизия. Според тази версия жителите на Орадур-сюр-Глейн убили пленен немски офицер, но това не е бил град поддържащ участниците в Съпротивата- „маки”.

Орадур-сюр_Глейн

След края на войната правителството на Франция решило да не възстановява разрушения град, а през 50-те години там открили мемориал. Непосредствените участници в кървавата разправа над мирното население получили, за учудване, съвсем скромно наказание. През януари 1953 г. започналото заседание на военния трибунал в Бордо, предявило обвинение на 65 от доживелите до края на войната 200 бойци от батальона, извършил наказателния рейд. Оказало се, че голяма част от войниците на това подразделение били…францизи. По-точно, елзасци – немскоговорящи французи. Пред трибунала застанали само 21 човека. От които 7 били немци, а 14 – елзасци.

Процесът над последните предизвикал бурно възмущение в Елзас, която според резултатите на световната война била окончателно върната на Франция (през 1870-1918 и 1949-1944 години тя влизала в състава на Германия). В резултат всички елзасци били помилвани. Осъдените немци били освободени след петгодишно излежаване – през 1958 година. Следствието не успяло да открие главния виновник – командира на 2-а танкова СС дивизия, генерал Хайнц Ламердинг (Heinz Lammerding), заповядал унищожаването на мирното население. След поражението на Германия той се оказал в Дюселдорф (в британската окупационна зона), а англичаните отклонили всички искания на французите за екстрадиране на високопоставения есесовец.

Орадур-сюр_Глейн

Не попаднали на трибунала и бившите военнослужещи в батальона на полк „Фюрер”, които след войната се оказали в съветската окупационна зона на Германия, станала след това ГДР. Социалистическото правителство на тази страна също отказало да предаде на Париж военните престъпници. Наистина, през 1983 година осъдили с доживотна присъда един от офицерите – Хайнц Барту, обаче през 1997 година бил освободен от затвора и живял на свода до смъртта си още 10 години.

А френският град, унищожен от него и неговите подчинени, така и стои в руини:

Орадур-сюр_Глейн

Орадур-сюр_Глейн

Орадур-сюр_Глейн

Орадур-сюр_Глейн

Орадур-сюр_Глейн

Източник: http://tolkovatel.ru

 

 

 

 
Последно обновяване

Брояч на посещенията
Контакти: bas-os@bas-bg.org